Psalm 9 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса, 3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. 4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице, 5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний. 6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. 7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. 8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол, 9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. 10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; 11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи. 12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му, 13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. 14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта, 15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе. 16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. 17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си. 18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога. 19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. 20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице. 21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. 22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време? 23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят. 24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си. 25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“ 26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение; 27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“ 28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба; 29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; 30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; 31 прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти; 32 дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. 34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“? 35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. 36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. 37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. 38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си, 39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

Segond 21

Le jugement de Dieu sur les nations

1 Au chef de chœur, sur la mélodie de «Meurs pour le fils». Psaume de David. 2 Je te louerai, Eternel, de tout mon cœur, je raconterai toutes tes merveilles. 3 Je ferai de toi le sujet de ma joie et de mon allégresse, je chanterai ton nom, Dieu très-haut. 4 Mes ennemis reculent, ils trébuchent, ils disparaissent devant toi, 5 car tu soutiens mon droit et ma cause, tu sièges sur ton trône en juste juge. 6 Tu réprimandes les nations, tu détruis le méchant, tu effaces leur nom pour toujours et à perpétuité. 7 Plus d'ennemis! Des ruines éternelles! Tu as détruit des villes, et leur souvenir est perdu. 8 L'Eternel règne pour toujours, il a dressé son trône pour le jugement. 9 Il juge le monde avec justice, il juge les peuples avec droiture. 10 L'Eternel est une forteresse pour l'opprimé, une forteresse dans les moments de détresse. 11 Ceux qui connaissent ton nom se confient en toi, car tu n'abandonnes pas ceux qui te cherchent, Eternel! 12 Chantez en l'honneur de l'Eternel, qui siège à Sion, proclamez ses hauts faits parmi les peuples, 13 car il venge le sang versé, il s'en souvient, il n'oublie pas le cri des malheureux! 14 Fais-moi grâce, Eternel, vois la misère où me réduisent mes ennemis! Retire-moi des portes de la mort, 15 afin que je raconte toutes tes louanges dans les portes de Sion et que je me réjouisse de ton salut! 16 Les nations tombent dans la fosse qu'elles ont creusée, leur pied se prend dans le filet qu'elles ont caché. 17 L'Eternel se fait connaître, il fait droit, il prend le méchant à son propre piège. – Jeu d'instruments. Pause. 18 Que les méchants rejoignent le séjour des morts avec toutes les nations qui oublient Dieu, 19 car le pauvre n'est pas oublié définitivement, l'espérance des malheureux n'est pas perdue pour toujours! 20 Lève-toi, Eternel, que l'homme ne triomphe pas, que les nations soient jugées devant toi! 21 Frappe-les d'épouvante, Eternel, que les peuples sachent qu'ils ne sont que des hommes! – Pause.

Psalm 9 | Библия, синодално издание Segond 21

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

Le jugement de Dieu sur les nations