Psalm 68 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов. 2 Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми). 3 Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича. 4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой). 5 Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам. 6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе. 7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев, 8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми. 9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми, 10 защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене; 11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят; 12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ; 13 за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците. 14 Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение; 15 извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води; 16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста. 17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене; 18 не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; 19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси. 20 Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе. 21 Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам. 22 И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха. 23 Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка; 24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им; 25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване; 26 жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее, 27 защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават. 28 Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда; 29 да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани. 30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне. 31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие, 32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита. 33 Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога, 34 защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници. 35 Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях; 36 защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят; 37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

Segond 21

Chant de triomphe et de gloire

1 Au chef de chœur. Psaume, chant de David. 2 Dieu se lève, ses ennemis se dispersent et ses adversaires prennent la fuite devant lui.* 3 Comme la fumée se dissipe, tu les dissipes; comme la cire fond au feu, les méchants disparaissent devant Dieu. 4 Mais les justes se réjouissent, ils triomphent devant Dieu, ils sont transportés de joie. 5 Chantez en l'honneur de Dieu, célébrez son nom, préparez le chemin à celui qui s'avance à travers les déserts! L'Eternel est son nom: réjouissez-vous devant lui! 6 Le père des orphelins, le défenseur des veuves, c'est Dieu dans sa sainte demeure. 7 Dieu donne un foyer à ceux qui sont solitaires, il délivre les prisonniers et les rend heureux; seuls les rebelles habitent des lieux arides. 8 O Dieu, tu es sorti à la tête de ton peuple, tu as marché dans le désert. – Pause. 9 Alors la terre a tremblé, le ciel aussi a déversé son eau devant Dieu; le Sinaï lui-même a tremblé devant Dieu, le Dieu d'Israël. 10 Tu as fait tomber une pluie bienfaisante, ô Dieu, tu as fortifié ton peuple épuisé. 11 Ton troupeau a habité dans le pays que dans ta bonté, ô Dieu, tu avais préparé pour les malheureux. 12 Le Seigneur dit une parole, et les messagères de bonnes nouvelles sont légion. 13 Les rois des armées fuient, ils fuient, et celle qui reste à la maison partage le butin. 14 Tandis que vous êtes couchés au milieu des étables, les ailes de la colombe sont couvertes d'argent et son plumage est d'un jaune d'or. 15 Lorsque le Tout-Puissant a dispersé les rois dans le pays, il neigeait sur le Tsalmon. 16 Montagne de Dieu, montagne du Basan, montagne aux nombreuses cimes, montagne du Basan, 17 pourquoi, montagnes aux nombreuses cimes, êtes-vous jalouses de la montagne que Dieu a choisie pour résidence? Cependant, l'Eternel en fera sa demeure à perpétuité. 18 Les chars de Dieu se comptent par dizaines de milliers, par milliers de milliers; le Seigneur est au milieu d'eux sur le Sinaï, dans le sanctuaire. 19 Tu es monté sur les hauteurs, tu as emmené des prisonniers, tu as pris des dons parmi les hommes*; les rebelles aussi habiteront près de l'Eternel Dieu. 20 Béni soit le Seigneur chaque jour! Dieu porte nos fardeaux, il nous sauve. – Pause. 21 Dieu est pour nous le Dieu des délivrances, c'est l'Eternel, le Seigneur, qui peut nous préserver de la mort. 22 Oui, Dieu brisera la tête de ses ennemis, le crâne chevelu de ceux qui vivent dans le péché. 23 Le Seigneur dit: «Je les ramènerai du Basan, je les ramènerai du fond de la mer, 24 afin que tu plonges ton pied dans le sang et que la langue de tes chiens ait part au carnage des ennemis.» 25 Ils voient ta marche, ô Dieu, la marche de mon Dieu, de mon roi, dans le sanctuaire. 26 En tête vont les chanteurs, puis ceux qui jouent des instruments, au milieu des jeunes filles qui battent du tambourin. 27 Bénissez Dieu dans les assemblées, bénissez le Seigneur, descendants d'Israël! 28 Voilà Benjamin, le plus jeune, qui domine sur eux, les chefs de Juda et leur troupe, les chefs de Zabulon, les chefs de Nephthali. 29 Ton Dieu ordonne que tu sois fort: fortifie, ô Dieu, ce que tu as fait pour nous! 30 De ton temple tu règnes sur Jérusalem. Les rois t'apporteront des présents. 31 Menace l'animal des roseaux, la troupe des taureaux avec les veaux des peuples, qui se prosternent avec des pièces d'argent! Disperse les peuples qui aiment la guerre! 32 Des grands viennent de l'Egypte; l'Ethiopie accourt, les mains tendues vers Dieu. 33 Royaumes de la terre, chantez en l'honneur de Dieu, célébrez le Seigneur! – Pause. 34 Chantez celui qui s'avance dans le ciel, le ciel ancien! Voici qu'il fait retentir sa voix, sa voix puissante. 35 Proclamez la force de Dieu! Sa majesté s'étend sur Israël, et sa force éclate dans le ciel. 36 De ton sanctuaire, ô Dieu, tu es redoutable. Le Dieu d'Israël donne force et puissance à son peuple. Béni soit Dieu!

Psalm 68 | Библия, синодално издание Segond 21

Chant de triomphe et de gloire