Psalm 137 | Библия, синодално издание

(Давидов.)

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете*, (задето послуша всички думи на устата ми;) 2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. 3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми. 4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, 5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня. 6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. 7 Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. 8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Segond 21

Souffrance des exilés

1 Sur les bords des fleuves de Babylone, nous étions assis et nous pleurions en nous souvenant de Sion. 2 Nous avions suspendu nos harpes aux saules du voisinage. 3 Là, ceux qui nous avaient déportés nous demandaient des chants, nos oppresseurs nous demandaient de la joie: «Chantez-nous quelques-uns des chants de Sion!» 4 Comment chanterions-nous les chants de l'Eternel sur une terre étrangère? 5 Si je t'oublie, Jérusalem, que ma main droite m'oublie! 6 Que ma langue reste collée à mon palais, si je ne me souviens plus de toi, si je ne place pas Jérusalem au-dessus de toutes mes joies! 7 Eternel, souviens-toi des Edomites! Le jour de la prise de Jérusalem, ils disaient: «Rasez-la, rasez-la jusqu'aux fondations!» 8 Toi, ville de Babylone, tu seras dévastée. Heureux celui qui te rendra le mal que tu nous as fait! 9 Heureux celui qui prendra tes enfants pour les écraser contre un rocher!

Psalm 137 | Библия, синодално издание Segond 21

(Давидов.)

Souffrance des exilés