Johannes 6 | Библия, синодално издание
1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.3Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.4И приближаваше Пасха, празникът иудейски.5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.34А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.45У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.46Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.55Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.70Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.71Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
New International Reader’s Version
Jesus feeds the five thousand
1Some time after this, Jesus crossed over to the other side of the Sea of Galilee. It is also called the Sea of Tiberias.2A large crowd of people followed him. They had seen the signs he had done by healing ill people.3Then Jesus went up on a mountainside. There he sat down with his disciples.4The Jewish Passover Feast was near.5Jesus looked up and saw a large crowd coming towards him. So he said to Philip, ‘Where can we buy bread for these people to eat?’6He asked this only to test Philip. He already knew what he was going to do.7Philip answered him, ‘Suppose we were able to buy enough bread for each person to have just a bite. That would take more than half a year’s pay!’8Another of his disciples spoke up. It was Andrew, Simon Peter’s brother. He said,9‘Here is a boy with five small loaves of barley bread. He also has two small fish. But how far will that go in such a large crowd?’10Jesus said, ‘Have the people sit down.’ There was plenty of grass in that place, and they sat down. About 5,000 men were there.11Then Jesus took the loaves and gave thanks. He handed out the bread to those who were seated. He gave them as much as they wanted. And he did the same with the fish.12When all of them had enough to eat, Jesus spoke to his disciples. ‘Gather the leftover pieces,’ he said. ‘Don’t waste anything.’13So they gathered what was left over from the five barley loaves. They filled 12 baskets with the pieces left by those who had eaten.14The people saw the sign that Jesus did. Then they began to say, ‘This must be the Prophet who is supposed to come into the world.’15But Jesus knew that they planned to come and force him to be their king. So he went away again to a mountain by himself.
Jesus walks on the water
16When evening came, Jesus’ disciples went down to the Sea of Galilee.17There they got into a boat and headed across the lake towards Capernaum. By now it was dark. Jesus had not yet joined them.18A strong wind was blowing, and the water became rough.19They rowed about 3 or 4 miles. Then they saw Jesus coming towards the boat. He was walking on the water. They were frightened.20But he said to them, ‘It is I. Don’t be afraid.’21Then they agreed to take him into the boat. Right away the boat reached the shore where they were heading.22The next day the crowd that had stayed on the other side of the lake realised something. They saw that only one boat had been there. They knew that Jesus had not got into it with his disciples. And they knew that the disciples had gone away alone.23Then some boats arrived from Tiberias. It was near the place where the people had eaten the bread after the Lord gave thanks.24The crowd realised that Jesus and his disciples were not there. So they got into boats and went to Capernaum to look for Jesus.
Jesus is the bread of life
25They found him on the other side of the lake. They asked him, ‘Rabbi, when did you get here?’26Jesus answered, ‘What I’m about to tell you is true. You are not looking for me because you saw the signs I did. You are looking for me because you ate the loaves until you were full.27Do not work for food that spoils. Work for food that lasts for ever. That is the food the Son of Man will give you. For God the Father has put his seal of approval on him.’28Then they asked him, ‘What does God want from us? What works does he want us to do?’29Jesus answered, ‘God’s work is to believe in the one he has sent.’30So they asked him, ‘What sign will you give us? What will you do so we can see it and believe you?31Long ago our people ate the manna in the desert. It is written in Scripture, “The Lord gave them bread from heaven to eat.” ’32Jesus said to them, ‘What I’m about to tell you is true. It is not Moses who has given you the bread from heaven. It is my Father who gives you the true bread from heaven.33The bread of God is the bread that comes down from heaven. He gives life to the world.’34‘Sir’, they said, ‘always give us this bread.’35Then Jesus said, ‘I am the bread of life. Whoever comes to me will never go hungry. And whoever believes in me will never be thirsty.36But it is just as I told you. You have seen me, and you still do not believe.37Everyone the Father gives me will come to me. I will never send away anyone who comes to me.38I have not come down from heaven to do what I want to do. I have come to do what the one who sent me wants me to do.39The one who sent me doesn’t want me to lose anyone he has given me. He wants me to raise them up on the last day.40My Father wants all who look to the Son and believe in him to have eternal life. I will raise them up on the last day.’41Then the Jews there began to complain about Jesus. That was because he said, ‘I am the bread that came down from heaven.’42They said, ‘Isn’t this Jesus, the son of Joseph? Don’t we know his father and mother? How can he now say, “I came down from heaven”?’43‘Stop complaining among yourselves,’ Jesus answered.44‘No one can come to me unless the Father who sent me brings them. Then I will raise them up on the last day.45It is written in the Prophets, “God will teach all of them.” Everyone who has heard the Father and learned from him comes to me.46No one has seen the Father except the one who has come from God. Only he has seen the Father.47What I’m about to tell you is true. Everyone who believes has life for ever.48I am the bread of life.49Long ago your people ate the manna in the desert, and they still died.50But here is the bread that comes down from heaven. A person can eat it and not die.51I am the living bread that came down from heaven. Everyone who eats some of this bread will live for ever. This bread is my body. I will give it for the life of the world.’52Then the Jews began to argue sharply among themselves. They said, ‘How can this man give us his body to eat?’53Jesus said to them, ‘What I’m about to tell you is true. You must eat the Son of Man’s body and drink his blood. If you don’t, you have no life in you.54Anyone who eats my body and drinks my blood has eternal life. I will raise them up on the last day.55My body is real food. My blood is real drink.56Anyone who eats my body and drinks my blood remains in me. And I remain in them.57The living Father sent me, and I live because of him. In the same way, those who feed on me will live because of me.58This is the bread that came down from heaven. Long ago your people ate manna and died. But whoever eats this bread will live for ever.’59He said this while he was teaching in the synagogue in Capernaum.
Many disciples leave Jesus
60Jesus’ disciples heard this. Many of them said, ‘This is a hard teaching. Who can accept it?’61Jesus was aware that his disciples were complaining about his teaching. So he said to them, ‘Does this upset you?62Then what if you see the Son of Man go up to where he was before?63The Holy Spirit gives life. The body means nothing at all. The words I have spoken to you are full of the Spirit. They give life.64But there are some of you who do not believe.’ Jesus had known from the beginning which of them did not believe. And he had known who was going to hand him over to his enemies.65So he continued speaking. He said, ‘This is why I told you that no one can come to me unless the Father helps them.’66From this time on, many of his disciples turned back. They no longer followed him.67‘You don’t want to leave also, do you?’ Jesus asked the 12 disciples.68Simon Peter answered him, ‘Lord, who can we go to? You have the words of eternal life.69We have come to believe and to know that you are the Holy One of God.’70Then Jesus replied, ‘Didn’t I choose you, the 12 disciples? But one of you is a devil!’71He meant Judas, the son of Simon Iscariot. Judas was one of the 12 disciples. But later he was going to hand Jesus over to his enemies.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.