2.Samuel 1 | Библия, синодално издание
1Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,2ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.3И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.4Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.5Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?6И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.7Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.8И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.9Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.10И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)12и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.13И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.14Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?15И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.16И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.17И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,18като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:19Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!20Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!21Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.22Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.23Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.24Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.25Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.26Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.27Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!
English Standard Version
David Hears of Saul’s Death
1After the death of Saul, when David had returned from striking down the Amalekites, David remained two days in Ziklag.2And on the third day, behold, a man came from Saul’s camp, with his clothes torn and dirt on his head. And when he came to David, he fell to the ground and paid homage.3David said to him, “Where do you come from?” And he said to him, “I have escaped from the camp of Israel.”4And David said to him, “How did it go? Tell me.” And he answered, “The people fled from the battle, and also many of the people have fallen and are dead, and Saul and his son Jonathan are also dead.”5Then David said to the young man who told him, “How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?”6And the young man who told him said, “By chance I happened to be on Mount Gilboa, and there was Saul leaning on his spear, and behold, the chariots and the horsemen were close upon him.7And when he looked behind him, he saw me, and called to me. And I answered, ‘Here I am.’8And he said to me, ‘Who are you?’ I answered him, ‘I am an Amalekite.’9And he said to me, ‘Stand beside me and kill me, for anguish has seized me, and yet my life still lingers.’10So I stood beside him and killed him, because I was sure that he could not live after he had fallen. And I took the crown that was on his head and the armlet that was on his arm, and I have brought them here to my lord.”11Then David took hold of his clothes and tore them, and so did all the men who were with him.12And they mourned and wept and fasted until evening for Saul and for Jonathan his son and for the people of the Lord and for the house of Israel, because they had fallen by the sword.13And David said to the young man who told him, “Where do you come from?” And he answered, “I am the son of a sojourner, an Amalekite.”14David said to him, “How is it you were not afraid to put out your hand to destroy the Lord’s anointed?”15Then David called one of the young men and said, “Go, execute him.” And he struck him down so that he died.16And David said to him, “Your blood be on your head, for your own mouth has testified against you, saying, ‘I have killed the Lord’s anointed.’”
David’s Lament for Saul and Jonathan
17And David lamented with this lamentation over Saul and Jonathan his son,18and he said it* should be taught to the people of Judah; behold, it is written in the Book of Jashar.* He said:19“Your glory, O Israel, is slain on your high places! How the mighty have fallen!20Tell it not in Gath, publish it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised exult.21“You mountains of Gilboa, let there be no dew or rain upon you, nor fields of offerings!* For there the shield of the mighty was defiled, the shield of Saul, not anointed with oil.22“From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty.23“Saul and Jonathan, beloved and lovely! In life and in death they were not divided; they were swifter than eagles; they were stronger than lions.24“You daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you luxuriously in scarlet, who put ornaments of gold on your apparel.25“How the mighty have fallen in the midst of the battle! “Jonathan lies slain on your high places.26I am distressed for you, my brother Jonathan; very pleasant have you been to me; your love to me was extraordinary, surpassing the love of women.27“How the mighty have fallen, and the weapons of war perished!”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.