Psalm 68 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов. 2 Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми). 3 Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича. 4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой). 5 Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам. 6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе. 7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев, 8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми. 9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми, 10 защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене; 11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят; 12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ; 13 за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците. 14 Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение; 15 извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води; 16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста. 17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене; 18 не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; 19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси. 20 Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе. 21 Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам. 22 И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха. 23 Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка; 24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им; 25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване; 26 жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее, 27 защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават. 28 Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда; 29 да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани. 30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне. 31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие, 32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита. 33 Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога, 34 защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници. 35 Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях; 36 защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят; 37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

English Standard Version

God Shall Scatter His Enemies

1 To the choirmaster. A Psalm of David. A Song. God shall arise, his enemies shall be scattered; and those who hate him shall flee before him! 2 As smoke is driven away, so you shall drive them away; as wax melts before fire, so the wicked shall perish before God! 3 But the righteous shall be glad; they shall exult before God; they shall be jubilant with joy! 4 Sing to God, sing praises to his name; lift up a song to him who rides through the deserts; his name is the Lord; exult before him! 5 Father of the fatherless and protector of widows is God in his holy habitation. 6 God settles the solitary in a home; he leads out the prisoners to prosperity, but the rebellious dwell in a parched land. 7 O God, when you went out before your people, when you marched through the wilderness, 8 the earth quaked, the heavens poured down rain, before God, the One of Sinai, before God,* the God of Israel. 9 Rain in abundance, O God, you shed abroad; you restored your inheritance as it languished; 10 your flock* found a dwelling in it; in your goodness, O God, you provided for the needy. 11 The Lord gives the word; the women who announce the news are a great host: 12 “The kings of the armies—they flee, they flee!” The women at home divide the spoil— 13 though you men lie among the sheepfolds— the wings of a dove covered with silver, its pinions with shimmering gold. 14 When the Almighty scatters kings there, let snow fall on Zalmon. 15 O mountain of God, mountain of Bashan; O many-peaked* mountain, mountain of Bashan! 16 Why do you look with hatred, O many-peaked mountain, at the mount that God desired for his abode, yes, where the Lord will dwell forever? 17 The chariots of God are twice ten thousand, thousands upon thousands; the Lord is among them; Sinai is now in the sanctuary. 18 You ascended on high, leading a host of captives in your train and receiving gifts among men, even among the rebellious, that the Lord God may dwell there. 19 Blessed be the Lord, who daily bears us up; God is our salvation. 20 Our God is a God of salvation, and to God, the Lord, belong deliverances from death. 21 But God will strike the heads of his enemies, the hairy crown of him who walks in his guilty ways. 22 The Lord said, “I will bring them back from Bashan, I will bring them back from the depths of the sea, 23 that you may strike your feet in their blood, that the tongues of your dogs may have their portion from the foe.” 24 Your procession is* seen, O God, the procession of my God, my King, into the sanctuary— 25 the singers in front, the musicians last, between them virgins playing tambourines: 26 “Bless God in the great congregation, the Lord, O you* who are of Israel’s fountain!” 27 There is Benjamin, the least of them, in the lead, the princes of Judah in their throng, the princes of Zebulun, the princes of Naphtali. 28 Summon your power, O God,* the power, O God, by which you have worked for us. 29 Because of your temple at Jerusalem kings shall bear gifts to you. 30 Rebuke the beasts that dwell among the reeds, the herd of bulls with the calves of the peoples. Trample underfoot those who lust after tribute; scatter the peoples who delight in war.* 31 Nobles shall come from Egypt; Cush shall hasten to stretch out her hands to God. 32 O kingdoms of the earth, sing to God; sing praises to the Lord, 33 to him who rides in the heavens, the ancient heavens; behold, he sends out his voice, his mighty voice. 34 Ascribe power to God, whose majesty is over Israel, and whose power is in the skies. 35 Awesome is God from his* sanctuary; the God of Israel—he is the one who gives power and strength to his people. Blessed be God!

Psalm 68 | Библия, синодално издание English Standard Version

God Shall Scatter His Enemies