Jeremia 49 | Верен

1 За синовете на Амон. Така казва ГОСПОД: Няма ли синове Израил? Няма ли наследник? Защо царят им* завладя Гад и народът му живее в неговите градове? 2 Затова, ето, идват дни, казва ГОСПОД, когато ще направя да се чуе в Рава на синовете на Амон боен вик; и тя ще стане на грамада от развалини и дъщерните ѝ градове ще бъдат изгорени с огън. Тогава Израил ще завладее онези, които са владели него, заявява ГОСПОД. 3 Заридай, Есевон, защото Гай е опустошен! Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище, плачете и се лутайте между оградите, защото царят им ще отиде в плен и свещениците му и първенците му заедно с него. 4 Защо се хвалиш с долините? Водата на долината ти изтече, дъще отстъпнице, която се уповаваш на съкровищата си и казваш: Кой ще дойде против мен? 5 Ето, Аз докарвам върху теб страх, заявява Господ, БОГ на Войнствата, от всички, които са около тебст. 29;. И ще бъдете изгонени, всеки накъдето му видят очите, и няма кой да прибере скитащите се. 6 Но после ще върна синовете на Амон от плен*, заявява ГОСПОД. 7 За Едом. Така казва ГОСПОД на Войнствата: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се съветът на благоразумните? Изчезна ли мъдростта им? 8 Бягайте, обърнете се, скрийте се надълбоко да живеете, жители на Дедан, защото докарах върху Исав съсипията му – времето, когато ще го накажа. 9 Ако дойдат при теб гроздоберачи, няма да оставят пабирък. Ако дойдат крадци през нощта, ще опустошават до насита. 10 Защото Аз оголих Исав, открих скривалищата му и той няма да може да се скрие. Изтребени са потомството му и братята му, и съседите му; и него го няма. 11 Остави сирачетата си, Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека на Мен се уповават. 12 Защото така казва ГОСПОД: Ето, онези, чиято присъда не беше да пият от чашата, непременно ще пият, а ти ли ще останеш ненаказан? Няма да останеш ненаказан, а непременно ще пиеш! 13 Защото се заклех в Себе Си, заявява ГОСПОД, че Восора ще стане за смайване и за присмех, на пустош и за проклятие, и всичките ѝ градове ще станат на вечна пустош. 14 Чух известие от ГОСПОДА и пратеник се изпрати сред народите да каже: Съберете се и елате против нея, и станете на бой! 15 Защото, ето, направих те малък между народите, презрян между хората. 16 Измами те твоята страховитост, гордостта на сърцето ти; ти, който живееш в пукнатините на скалите, държиш върха на хълма. Но дори да поставиш гнездото си нависоко като орел, и оттам ще те сваля, заявява ГОСПОД. 17 Едом ще стане за смайване; всеки преминаващ покрай него ще се смае и ще подсвирне за всичките му язви. 18 Както при разорението на Содом и Гомора, и съседите им, казва ГОСПОД, никой няма да живее там, и човек няма да пребивава в него*. 19 Ето, като лъв от разкоша на Йордан ще се изкачи против богатото заселище; но Аз внезапно ще го изгоня от него и ще поставя над него, който е избран. Защото кой е като Мен и кой ще Ме призове на съд, и кой е овчарят, който ще устои против Мен? 20 Затова слушайте решението, което ГОСПОД взе против Едом, и мислите, които намисли против жителите на Теман: Непременно ще бъдат отвлечени, и най-малките от стадото; непременно заселището им ще запустее от тях. 21 От слуха за падането им земята се тресе. Вик – гласът му се чува до Червеното море. 22 Ето, като орел ще се издигне и ще лети, ще разпростре крилете си над Восора. И сърцата на силните мъже на Едом ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 23 За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха, защото чуха лоша вест; стопиха се. Смущение има в морето, не може да утихне. 24 Дамаск отслабна, обърна се в бяг, ужас го обхвана, скръб и болки го обзеха като на раждаща жена. 25 Как не беше оставен този славен град, градът на радостта ми! 26 Затова младежите му ще паднат по площадите му и всичките воини ще загинат в онзи ден, заявява ГОСПОД на Войнствата. 27 И Аз ще запаля огън в стените на Дамаск и той ще пояде дворците на Венадад. 28 За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор разби. Така казва ГОСПОД: Станете, изкачете се към Кидар и погубете източните жители! 29 Ще вземат шатрите им и стадата им; завесите им, съдовете им и камилите им ще отнесат за себе си, и ще викат към тях: Ужас отвред*! 30 Бягайте, махнете се далеч, скрийте се надълбоко да живеете, жители на Асор, заявява ГОСПОД, защото вавилонският цар Навуходоносор взе решение против вас и замисли замисъл против вас. 31 Станете, изкачете се против безгрижния народ, който живее в безопасност, заявява ГОСПОД, няма порти и няма резета, сам живее. 32 И камилите им ще бъдат за грабеж и многото им добитък – за плячка. И ще разпръсна по всичките ветрища онези, които си стрижат краищата на косата, и ще докарам гибелта им от всичките им страни, заявява ГОСПОД. 33 И Асор ще стане жилище на чакали, вечна пустош. Никой няма да живее там и човек няма да пребивава в него*. 34 Словото на ГОСПОДА, което беше към пророк Еремия за Елам в началото на царуването на юдовия цар Седекия, и каза: 35 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, Аз ще строша лъка на Елам, представителната им сила. 36 Ще докарам върху Елам четирите ветрища от четирите края на небето и ще ги разпръсна по всички тези ветрища. И няма да има народ, където да не отидат прогонените на Елам. 37 И Аз ще разтреперя Елам пред враговете им и пред онези, които искат живота им, и ще докарам върху тях зло – пламтящия Си гняв, заявява ГОСПОД. Ще изпратя меч след тях, докато ги довърша. 38 И ще поставя престола Си в Елам и ще погубя оттам цар и първенци, заявява ГОСПОД. 39 Но в последните дни ще върна Елам от пленст. 6;, заявява ГОСПОД.

Louis Segond 1910

1 Sur les enfants d'Ammon. Ainsi parle l'Éternel: Israël n'a-t-il point de fils? N'a-t-il point d'héritier? Pourquoi Malcom possède-t-il Gad, Et son peuple habite-t-il ses villes? 2 C'est pourquoi voici, les jours viennent, dit l'Éternel, Où je ferai retentir le cri de guerre contre Rabbath des enfants d'Ammon; Elle deviendra un monceau de ruines, Et les villes de son ressort seront consumées par le feu; Alors Israël chassera ceux qui l'avaient chassé, dit l'Éternel. 3 Pousse des gémissements, Hesbon, car Aï est ravagée! Poussez des cris, filles de Rabba, revêtez-vous de sacs, Lamentez-vous, et courez çà et là le long des murailles! Car Malcom s'en va en captivité, Avec ses prêtres et avec ses chefs. 4 Pourquoi te glorifies-tu de tes vallées? Ta vallée se fond, fille rebelle, Qui te confiais dans tes trésors: Qui viendra contre moi? 5 Voici, je fais venir sur toi la terreur, Dit le Seigneur, l'Éternel des armées, Elle viendra de tous tes alentours; Chacun de vous sera chassé devant soi, Et nul ne ralliera les fuyards. 6 Mais après cela, je ramènerai les captifs des enfants d'Ammon, Dit l'Éternel. 7 Sur Édom. Ainsi parle l'Éternel des armées: N'y a-t-il plus de sagesse dans Théman? La prudence a-t-elle disparu chez les hommes intelligents? Leur sagesse s'est-elle évanouie? 8 Fuyez, tournez le dos, retirez-vous dans les cavernes, Habitants de Dedan! Car je fais venir le malheur sur Ésaü, Le temps de son châtiment. 9 Si des vendangeurs viennent chez toi, Ne laissent-ils rien à grappiller? Si des voleurs viennent de nuit, Ils ne dévastent que ce qu'ils peuvent. 10 Mais moi, je dépouillerai Ésaü, Je découvrirai ses retraites, Il ne pourra se cacher; Ses enfants, ses frères, ses voisins, périront, Et il ne sera plus. 11 Laisse tes orphelins, je les ferai vivre, Et que tes veuves se confient en moi! 12 Car ainsi parle l'Éternel: Voici, ceux qui ne devaient pas boire la coupe la boiront; Et toi, tu resterais impuni! Tu ne resteras pas impuni, Tu la boiras. 13 Car je le jure par moi-même, dit l'Éternel, Botsra sera un objet de désolation, d'opprobre, De dévastation et de malédiction, Et toutes ses villes deviendront des ruines éternelles. 14 J'ai appris de l'Éternel une nouvelle, Et un messager a été envoyé parmi les nations: Assemblez-vous, et marchez contre elle! Levez-vous pour la guerre! 15 Car voici, je te rendrai petit parmi les nations, Méprisé parmi les hommes. 16 Ta présomption, l'orgueil de ton coeur t'a égaré, Toi qui habites le creux des rochers, Et qui occupes le sommet des collines. Quand tu placerais ton nid aussi haut que celui de l'aigle, Je t'en précipiterai, dit l'Éternel. 17 Édom sera un objet de désolation; Tous ceux qui passeront près de lui Seront dans l'étonnement et siffleront sur toutes ses plaies. 18 Comme Sodome et Gomorrhe et les villes voisines, qui furent détruites, Dit l'Éternel, Il ne sera plus habité, Il ne sera le séjour d'aucun homme... 19 Voici, tel qu'un lion, il monte des rives orgueilleuses du Jourdain Contre la demeure forte; Soudain j'en ferai fuir Édom, Et j'établirai sur elle celui que j'ai choisi. Car qui est semblable à moi? qui me donnera des ordres? Et quel est le chef qui me résistera? 20 C'est pourquoi écoutez la résolution que l'Éternel a prise contre Édom, Et les desseins qu'il a conçus contre les habitants de Théman! Certainement on les traînera comme de faibles brebis, Certainement on ravagera leur demeure. 21 Au bruit de leur chute, la terre tremble; Leur cri se fait entendre jusqu'à la mer Rouge... 22 Voici, comme l'aigle il s'avance, il vole, Il étend ses ailes sur Botsra, Et le coeur des héros d'Édom est en ce jour Comme le coeur d'une femme en travail. 23 Sur Damas. Hamath et Arpad sont confuses, Car elles ont appris une mauvaise nouvelle, elles tremblent; C'est une mer en tourmente, Qui ne peut se calmer. 24 Damas est défaillante, elle se tourne pour fuir, Et l'effroi s'empare d'elle; L'angoisse et les douleurs la saisissent, Comme une femme en travail. - 25 Ah! elle n'est pas abandonnée, la ville glorieuse, La ville qui fait ma joie! - 26 C'est pourquoi ses jeunes gens tomberont dans les rues, Et tous ses hommes de guerre périront en ce jour, Dit l'Éternel des armées. 27 Je mettrai le feu aux murs de Damas, Et il dévorera le palais de Ben Hadad. 28 Sur Kédar et les royaumes de Hatsor, que battit Nebucadnetsar, roi de Babylone. Ainsi parle l'Éternel: Levez-vous, montez contre Kédar, Et détruisez les fils de l'Orient! 29 On prendra leurs tentes et leurs troupeaux, On enlèvera leurs pavillons, tous leurs bagages et leurs chameaux, Et l'on jettera de toutes parts contre eux des cris d'épouvante. 30 Fuyez, fuyez de toutes vos forces, cherchez à l'écart une demeure, Habitants de Hatsor! dit l'Éternel; Car Nebucadnetsar, roi de Babylone, a pris une résolution contre vous, Il a conçu un projet contre vous. 31 Levez-vous, montez contre une nation tranquille, En sécurité dans sa demeure, dit l'Éternel; Elle n'a ni portes, ni barres, Elle habite solitaire. 32 Leurs chameaux seront au pillage, Et la multitude de leurs troupeaux sera une proie; Je les disperserai à tous les vents, ceux qui se rasent les coins de la barbe, Et je ferai venir leur ruine de tous les côtés, dit l'Éternel. 33 Hatsor sera le repaire des chacals, un désert pour toujours; Personne n'y habitera, aucun homme n'y séjournera. 34 La parole de l'Éternel qui fut adressée à Jérémie, le prophète, sur Élam, au commencement du règne de Sédécias, roi de Juda, en ces mots: 35 Ainsi parle l'Éternel des armées: Voici, je vais briser l'arc d'Élam, Sa principale force. 36 Je ferai venir sur Élam quatre vents des quatre extrémités du ciel, Je les disperserai par tous ces vents, Et il n'y aura pas une nation Où n'arrivent des fugitifs d'Élam. 37 Je ferai trembler les habitants d'Élam devant leurs ennemis Et devant ceux qui en veulent à leur vie, J'amènerai sur eux des malheurs, Mon ardente colère, dit l'Éternel, Et je les poursuivrai par l'épée, Jusqu'à ce que je les aie anéantis. 38 Je placerai mon trône dans Élam, Et j'en détruirai le roi et les chefs, Dit l'Éternel. 39 Mais dans la suite des temps, je ramènerai les captifs d'Élam, Dit l'Éternel.

Jeremia 49 | Верен Louis Segond 1910