Jeremia 48 | Верен

1 За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав. 2 Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч. 3 Глас на писък от Оронаим – опустошение и голямо разрушение! 4 Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък. 5 Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение. 6 Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята. 7 Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него. 8 И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД. 9 Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях. 10 Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв! 11 Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило. 12 Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му. 13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха. 14 Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война? 15 Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 16 Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много. 17 Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл! 18 Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти. 19 Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана? 20 Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен! 21 Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат, 22 и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим, 23 Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон, 24 и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките. 25 Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД. 26 Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той. 27 Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение? 28 Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст. 29 Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му. 30 Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха. 31 Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес. 32 Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти. 33 И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик. 34 От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35 И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си. 36 Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Аресст. 31; – защото богатството, което придоби, погина, 37 защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините – вретище. 38 По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД. 39 Как се съкруши! – ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него. 40 Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав. 41 Градовете са превзети, крепостите – завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42 И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе. 43 Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД. 44 Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД. 45 Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците. 46 Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници. 47 Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав.

Louis Segond 1910

1 Sur Moab. Ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: Malheur à Nebo, car elle est ravagée! Kirjathaïm est confuse, elle est prise; Misgab est confuse, elle est brisée. 2 Elle n'est plus, la gloire de Moab; A Hesbon, on médite sa perte: Allons, exterminons-le du milieu des nations! Toi aussi, Madmen, tu seras détruite; L'épée marche derrière toi. 3 Des cris partent des Choronaïm; C'est un ravage, c'est une grande détresse. 4 Moab est brisé! Les petits font entendre leurs cris. 5 Car on répand des pleurs à la montée de Luchith, Et des cris de détresse retentissent à la descente de Choronaïm. 6 Fuyez, sauvez votre vie, Et soyez comme un misérable dans le désert! 7 Car, parce que tu t'es confié dans tes oeuvres et dans tes trésors, Toi aussi, tu seras pris, Et Kemosch s'en ira en captivité, Avec ses prêtres et avec ses chefs. 8 Le dévastateur entrera dans chaque ville, Et aucune ville n'échappera; La vallée périra et la plaine sera détruite, Comme l'Éternel l'a dit. 9 Donnez des ailes à Moab, Et qu'il parte au vol! Ses villes seront réduites en désert, Elles n'auront plus d'habitants. 10 Maudit soit celui qui fait avec négligence l'oeuvre de l'Éternel, Maudit soit celui qui éloigne son épée du carnage! 11 Moab était tranquille depuis sa jeunesse, Il reposait sur sa lie, Il n'était pas vidé d'un vase dans un autre, Et il n'allait pas en captivité. Aussi son goût lui est resté, Et son odeur ne s'est pas changée. 12 C'est pourquoi voici, les jours viennent, dit l'Éternel, Où je lui enverrai des gens qui le transvaseront; Ils videront ses vases, Et feront sauter ses outres. 13 Moab aura honte de Kemosch, Comme la maison d'Israël a eu honte De Béthel, qui la remplissait de confiance. 14 Comment pouvez-vous dire: Nous sommes de vaillants hommes, Des soldats prêts à combattre? 15 Moab est ravagé, ses villes montent en fumée, L'élite de sa jeunesse est égorgée, Dit le roi, dont l'Éternel des armées est le nom. 16 La ruine de Moab est près d'arriver, Son malheur vient en grande hâte. 17 Lamentez-vous sur lui, vous tous qui l'environnez, Vous tous qui connaissez son nom! Dites: Comment ce sceptre puissant a-t-il été brisé, Ce bâton majestueux? 18 Descends du séjour de la gloire, assieds-toi sur la terre desséchée, Habitante, fille de Dibon! Car le dévastateur de Moab monte contre toi, Il détruit tes forteresses. 19 Tiens-toi sur le chemin, et regarde, habitante d'Aroër! Interroge le fuyard, le réchappé, Demande: Qu'est-il arrivé? - 20 Moab est confus, car il est brisé. Poussez des gémissements et des cris! Publiez sur l'Arnon Que Moab est ravagé! 21 Le châtiment est venu sur le pays de la plaine, Sur Holon, sur Jahats, sur Méphaath, 22 Sur Dibon, sur Nebo, sur Beth Diblathaïm, 23 Sur Kirjathaïm, sur Beth Gamul, sur Beth Meon, 24 Sur Kerijoth, sur Botsra, Sur toutes les villes du pays de Moab, Éloignées et proches. 25 La force de Moab est abattue, Et son bras est brisé, Dit l'Éternel. 26 Enivrez-le, car il s'est élevé contre l'Éternel! Que Moab se roule dans son vomissement, Et qu'il devienne aussi un objet de raillerie! 27 Israël n'a-t-il pas été pour toi un objet de raillerie? Avait-il donc été surpris parmi les voleurs, Pour que tu ne parles de lui qu'en secouant la tête? 28 Abandonnez les villes, et demeurez dans les rochers, Habitants de Moab! Soyez comme les colombes, Qui font leur nid sur le flanc des cavernes! 29 Nous connaissons l'orgueil du superbe Moab, Sa hauteur, sa fierté, son arrogance, et son coeur altier. 30 Je connais, dit l'Éternel, sa présomption et ses vains discours, Et ses oeuvres de néant. 31 C'est pourquoi je gémis sur Moab, Je gémis sur tout Moab; On soupire pour les gens de Kir Hérès. 32 Vigne de Sibma, je pleure sur toi plus que sur Jaezer; Tes rameaux allaient au delà de la mer, Ils s'étendaient jusqu'à la mer de Jaezer; Le dévastateur s'est jeté sur ta récolte et sur ta vendange. 33 La joie et l'allégresse ont disparu des campagnes Et du pays de Moab; J'ai fait tarir le vin dans les cuves; On ne foule plus gaîment au pressoir; Il y a des cris de guerre, et non des cris de joie. 34 Les cris de Hesbon retentissent jusqu'à Élealé, Et ils font entendre leur voix jusqu'à Jahats, Depuis Tsoar jusqu'à Choronaïm, Jusqu'à Églath Schelischija; Car les eaux de Nimrim sont aussi ravagées. 35 Je veux en finir dans Moab, dit l'Éternel, Avec celui qui monte sur les hauts lieux, Et qui offre de l'encens à son dieu. 36 Aussi mon coeur gémit comme une flûte sur Moab, Mon coeur gémit comme une flûte sur les gens de Kir Hérès, Parce que tous les biens qu'ils ont amassés sont perdus. 37 Car toutes les têtes sont rasées, Toutes les barbes sont coupées; Sur toutes les mains il y a des incisions, Et sur les reins des sacs. 38 Sur tous les toits de Moab et dans ses places, Ce ne sont que lamentations, Parce que j'ai brisé Moab comme un vase qui n'a pas de prix, Dit l'Éternel. 39 Comme il est brisé! Poussez des gémissements! Comme Moab tourne honteusement le dos! Moab devient un objet de raillerie et d'effroi Pour tous ceux qui l'environnent. 40 Car ainsi parle l'Éternel: Voici, il vole comme l'aigle, Et il étend ses ailes sur Moab. 41 Kerijoth est prise, Les forteresses sont emportées, Et le coeur des héros de Moab est en ce jour Comme le coeur d'une femme en travail. 42 Moab sera exterminé, il cessera d'être un peuple, Car il s'est élevé contre l'Éternel. 43 La terreur, la fosse, et le filet, Sont sur toi, habitant de Moab! Dit l'Éternel. 44 Celui qui fuit devant la terreur tombe dans la fosse, Et celui qui remonte de la fosse se prend au filet; Car je fais venir sur lui, sur Moab, L'année de son châtiment, dit l'Éternel. 45 A l'ombre de Hesbon les fuyards s'arrêtent épuisés; Mais il sort un feu de Hesbon, Une flamme du milieu de Sihon; Elle dévore les flancs de Moab, Et le sommet de la tête des fils du tumulte. 46 Malheur à toi, Moab! Le peuple de Kemosch est perdu! Car tes fils sont emmenés captifs, Et tes filles captives. 47 Mais je ramènerai les captifs de Moab, dans la suite des temps, Dit l'Éternel. Tel est le jugement sur Moab.

Jeremia 48 | Верен Louis Segond 1910