Psalm 55 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 55 | Верен
1 За първия певец. На струнни инструменти. Маскил на Давид. Дай ухо на молитвата ми, Боже, и не се крий от молбата ми! 2 Чуй ме и отговори ми! Лутам се в тъгата си и стена 3 от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен. 4 Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта. 5 Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри. 6 И казах: Да бих имал криле като гълъб! Щях да отлетя, да си почина. 7 Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята. (Села.) 8 Щях да ускоря бягството си от вихъра и от бурята. 9 Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада. 10 Ден и нощ те го обикалят по стените му и грях и зло има сред него. 11 Лукавство има сред него, гнет и измама не се отдалечават от улиците му. 12 Понеже не враг ми се присмива – тогава бих го понесъл – нито мразещият ме се е възвеличил против мен – тогава бих се скрил от него – 13 а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел. 14 Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом. 15 Нека дойде ненадейно смърт върху тях, нека слязат живи в Шеол, защото злини са в жилищата им и между тях. 16 А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси. 17 Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас. 18 Ще избави в мир душата ми от боя против мен; защото мнозина се бият с мен. 19 Бог, който живее преди вековете, ще чуе и ще ги покори, (Села.) понеже нямат промяна, и не се боят от Бога. 20 Тойт. е. безбожният протяга ръце против онези, които бяха в мир с него; нарушил е завета си. 21 Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове. 22 Възложи товара си на ГОСПОДА и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният. 23 Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

Cast Your Burden on the Lord

To the choirmaster: with stringed instruments. A Maskil of David.

1 Give ear to my prayer, O God, and hide not yourself from my plea for mercy!* 2 Attend to me, and answer me; I am restless in my complaint and I moan, 3 because of the noise of the enemy, because of the oppression of the wicked. For they drop trouble upon me, and in anger they bear a grudge against me. 4 My heart is in anguish within me; the terrors of death have fallen upon me. 5 Fear and trembling come upon me, and horror overwhelms me. 6 And I say, “Oh, that I had wings like a dove! I would fly away and be at rest; 7 yes, I would wander far away; I would lodge in the wilderness; Selah 8 I would hurry to find a shelter from the raging wind and tempest.” 9 Destroy, O Lord, divide their tongues; for I see violence and strife in the city. 10 Day and night they go around it on its walls, and iniquity and trouble are within it; 11 ruin is in its midst; oppression and fraud do not depart from its marketplace. 12 For it is not an enemy who taunts me— then I could bear it; it is not an adversary who deals insolently with me— then I could hide from him. 13 But it is you, a man, my equal, my companion, my familiar friend. 14 We used to take sweet counsel together; within God’s house we walked in the throng. 15 Let death steal over them; let them go down to Sheol alive; for evil is in their dwelling place and in their heart. 16 But I call to God, and the LORD will save me. 17 Evening and morning and at noon I utter my complaint and moan, and he hears my voice. 18 He redeems my soul in safety from the battle that I wage, for many are arrayed against me. 19 God will give ear and humble them, he who is enthroned from of old, Selah because they do not change and do not fear God. 20 My companion* stretched out his hand against his friends; he violated his covenant. 21 His speech was smooth as butter, yet war was in his heart; his words were softer than oil, yet they were drawn swords. 22 Cast your burden on the LORD, and he will sustain you; he will never permit the righteous to be moved. 23 But you, O God, will cast them down into the pit of destruction; men of blood and treachery shall not live out half their days. But I will trust in you.