Lukas 7 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Lukas 7 | Верен
1 След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум. 2 А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло. 3 И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му. 4 И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него, 5 защото люби нашия народ и ни е построил синагогата. 6 А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. 7 Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави. 9 Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял. 11 И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи. 14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. 15 И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му. 16 И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ. 17 И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. 18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това. 19 Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме? 20 И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение. 22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието. 23 И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен. 24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? 25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“ 28 Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 И когато чуха, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение. 30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него. 31 Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат? 32 Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте. 33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца. 36 Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото. 39 А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40 А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. 41 Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече? 43 В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди. 44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си. 45 Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл. 46 Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми. 47 Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби. 48 И ѝ каза: Простени са ти греховете. 49 А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава? 50 Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

Jesus Heals a Centurion’s Servant

1 After he had finished all his sayings in the hearing of the people, he entered Capernaum. 2 Now a centurion had a servant* who was sick and at the point of death, who was highly valued by him. 3 When the centurion* heard about Jesus, he sent to him elders of the Jews, asking him to come and heal his servant. 4 And when they came to Jesus, they pleaded with him earnestly, saying, “He is worthy to have you do this for him, 5 for he loves our nation, and he is the one who built us our synagogue.” 6 And Jesus went with them. When he was not far from the house, the centurion sent friends, saying to him, “Lord, do not trouble yourself, for I am not worthy to have you come under my roof. 7 Therefore I did not presume to come to you. But say the word, and let my servant be healed. 8 For I too am a man set under authority, with soldiers under me: and I say to one, ‘Go,’ and he goes; and to another, ‘Come,’ and he comes; and to my servant, ‘Do this,’ and he does it.” 9 When Jesus heard these things, he marveled at him, and turning to the crowd that followed him, said, “I tell you, not even in Israel have I found such faith.” 10 And when those who had been sent returned to the house, they found the servant well.

Jesus Raises a Widow’s Son

11 Soon afterward* he went to a town called Nain, and his disciples and a great crowd went with him. 12 As he drew near to the gate of the town, behold, a man who had died was being carried out, the only son of his mother, and she was a widow, and a considerable crowd from the town was with her. 13 And when the Lord saw her, he had compassion on her and said to her, “Do not weep.” 14 Then he came up and touched the bier, and the bearers stood still. And he said, “Young man, I say to you, arise.” 15 And the dead man sat up and began to speak, and Jesus* gave him to his mother. 16 Fear seized them all, and they glorified God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and “God has visited his people!” 17 And this report about him spread through the whole of Judea and all the surrounding country.

Messengers from John the Baptist

18 The disciples of John reported all these things to him. And John, 19 calling two of his disciples to him, sent them to the Lord, saying, “Are you the one who is to come, or shall we look for another?” 20 And when the men had come to him, they said, “John the Baptist has sent us to you, saying, ‘Are you the one who is to come, or shall we look for another?’” 21 In that hour he healed many people of diseases and plagues and evil spirits, and on many who were blind he bestowed sight. 22 And he answered them, “Go and tell John what you have seen and heard: the blind receive their sight, the lame walk, lepers* are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have good news preached to them. 23 And blessed is the one who is not offended by me.” 24 When John’s messengers had gone, Jesus* began to speak to the crowds concerning John: “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind? 25 What then did you go out to see? A man dressed in soft clothing? Behold, those who are dressed in splendid clothing and live in luxury are in kings’ courts. 26 What then did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and more than a prophet. 27 This is he of whom it is written, “‘Behold, I send my messenger before your face, who will prepare your way before you.’ 28 I tell you, among those born of women none is greater than John. Yet the one who is least in the kingdom of God is greater than he.” 29 (When all the people heard this, and the tax collectors too, they declared God just,* having been baptized with the baptism of John, 30 but the Pharisees and the lawyers rejected the purpose of God for themselves, not having been baptized by him.) 31 “To what then shall I compare the people of this generation, and what are they like? 32 They are like children sitting in the marketplace and calling to one another, “‘We played the flute for you, and you did not dance; we sang a dirge, and you did not weep.’ 33 For John the Baptist has come eating no bread and drinking no wine, and you say, ‘He has a demon.’ 34 The Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Look at him! A glutton and a drunkard, a friend of tax collectors and sinners!’ 35 Yet wisdom is justified by all her children.”

A Sinful Woman Forgiven

36 One of the Pharisees asked him to eat with him, and he went into the Pharisee’s house and reclined at table. 37 And behold, a woman of the city, who was a sinner, when she learned that he was reclining at table in the Pharisee’s house, brought an alabaster flask of ointment, 38 and standing behind him at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears and wiped them with the hair of her head and kissed his feet and anointed them with the ointment. 39 Now when the Pharisee who had invited him saw this, he said to himself, “If this man were a prophet, he would have known who and what sort of woman this is who is touching him, for she is a sinner.” 40 And Jesus answering said to him, “Simon, I have something to say to you.” And he answered, “Say it, Teacher.” 41 “A certain moneylender had two debtors. One owed five hundred denarii, and the other fifty. 42 When they could not pay, he cancelled the debt of both. Now which of them will love him more?” 43 Simon answered, “The one, I suppose, for whom he cancelled the larger debt.” And he said to him, “You have judged rightly.” 44 Then turning toward the woman he said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house; you gave me no water for my feet, but she has wet my feet with her tears and wiped them with her hair. 45 You gave me no kiss, but from the time I came in she has not ceased to kiss my feet. 46 You did not anoint my head with oil, but she has anointed my feet with ointment. 47 Therefore I tell you, her sins, which are many, are forgiven—for she loved much. But he who is forgiven little, loves little.” 48 And he said to her, “Your sins are forgiven.” 49 Then those who were at table with him began to say among* themselves, “Who is this, who even forgives sins?” 50 And he said to the woman, “Your faith has saved you; go in peace.”