2.Mose 32 | Верен
1А когато народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, народът се събра при Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото на този Мойсей, човека, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана*.2Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.3И целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.4А той взе всичко от ръцете им, издяла форма с длето и направи изляно теле. И те казаха: Тези са боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!5И като видя това, Аарон издигна олтар пред него и Аарон провъзгласи, като каза: Утре ще бъде празник на ГОСПОДА.6И на следващия ден станаха рано и пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни жертви. После народът седна да яде и да пие, и стана да играе.7Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Иди, слез, защото твоят народ, който си извел от египетската земя, се поквари.8Бързо се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; направиха си изляно теле, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!9И ГОСПОД каза още на Мойсей: Видях този народ, и ето, коравовратен народ е.10И сега остави Ме, да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, а теб ще направя велик народ.11Тогава Мойсей се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и каза: ГОСПОДИ, защо да пламне гневът Ти против Твоя народ, който си извел от египетската земя с голяма сила и мощна ръка?12Защо да говорят египтяните и да казват: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се разкай за това зло, което възнамеряваш против народа Си!13Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще умножа потомството ви както небесните звезди и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят до века.14И ГОСПОД се разкая за злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.15И така, Мойсей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръката си, плочи написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.16Плочите бяха Божие дело и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.17А Иисус Навиев чу гласа на народа, който викаше, и каза на Мойсей: Боен глас има в стана.18А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение, а глас на пеене чувам аз.19И като се приближи до стана, видя телето и игрите. И гневът на Мойсей пламна и той хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.20Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, го разпръсна по водата и накара израилевите синове да я изпият.21После Мойсей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си му навлякъл голям грях?22И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми! Ти знаеш, че народът упорства в злото*.23Те ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото на този Мойсей, човека, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.24И аз им казах: Кой има злато? Нека си го извади. И така, те ми го дадоха, и го хвърлих в огъня, и излезе това теле.25И Мойсей видя, че народът беше разюздан, защото Аарон ги беше допуснал да станат разюздани за срам между неприятелите им.26И Мойсей застана при входа на стана и каза: Който е откъм ГОСПОДА, нека дойде при мен! И всичките Левиеви синове се събраха при него.27И той им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете напред и назад, от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки съседа си!28И Левиевите синове направиха според думата на Мойсей и в този ден паднаха около три хиляди мъже от народа.29И Мойсей каза: Посветете себе си днес на ГОСПОДА, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви се даде днес благословение.30А на следващия ден Мойсей каза на народа: Вие сте извършили голям грях, но сега ще се изкача към ГОСПОДА, дано мога да извърша умилостивение за греха ви!31Тогава Мойсей се върна при ГОСПОДА и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направи богове от злато!32Но сега, ако искаш, прости греха им, но ако не, моля Ти се, мен заличи от книгата Си, която си написал!33Но ГОСПОД каза на Мойсей: Който е съгрешил против Мен, него ще залича от книгата Си.34А ти иди сега, води народа на мястото, за което ти говорих. Ето, Ангелът Ми ще ходи пред теб. Но в деня на посещението Си ще въздам върху тях наказанието за греха им.35Така ГОСПОД порази народа, защото направиха телето, което Аарон изработи.
English Standard Version
The Golden Calf
1When the people saw that Moses delayed to come down from the mountain, the people gathered themselves together to Aaron and said to him, “Up, make us gods who shall go before us. As for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.”2So Aaron said to them, “Take off the rings of gold that are in the ears of your wives, your sons, and your daughters, and bring them to me.”3So all the people took off the rings of gold that were in their ears and brought them to Aaron.4And he received the gold from their hand and fashioned it with a graving tool and made a golden* calf. And they said, “These are your gods, O Israel, who brought you up out of the land of Egypt!”5When Aaron saw this, he built an altar before it. And Aaron made a proclamation and said, “Tomorrow shall be a feast to the Lord.”6And they rose up early the next day and offered burnt offerings and brought peace offerings. And the people sat down to eat and drink and rose up to play.7And the Lord said to Moses, “Go down, for your people, whom you brought up out of the land of Egypt, have corrupted themselves.8They have turned aside quickly out of the way that I commanded them. They have made for themselves a golden calf and have worshiped it and sacrificed to it and said, ‘These are your gods, O Israel, who brought you up out of the land of Egypt!’”9And the Lord said to Moses, “I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people.10Now therefore let me alone, that my wrath may burn hot against them and I may consume them, in order that I may make a great nation of you.”11But Moses implored the Lord his God and said, “O Lord, why does your wrath burn hot against your people, whom you have brought out of the land of Egypt with great power and with a mighty hand?12Why should the Egyptians say, ‘With evil intent did he bring them out, to kill them in the mountains and to consume them from the face of the earth’? Turn from your burning anger and relent from this disaster against your people.13Remember Abraham, Isaac, and Israel, your servants, to whom you swore by your own self, and said to them, ‘I will multiply your offspring as the stars of heaven, and all this land that I have promised I will give to your offspring, and they shall inherit it forever.’”14And the Lord relented from the disaster that he had spoken of bringing on his people.15Then Moses turned and went down from the mountain with the two tablets of the testimony in his hand, tablets that were written on both sides; on the front and on the back they were written.16The tablets were the work of God, and the writing was the writing of God, engraved on the tablets.17When Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, “There is a noise of war in the camp.”18But he said, “It is not the sound of shouting for victory, or the sound of the cry of defeat, but the sound of singing that I hear.”19And as soon as he came near the camp and saw the calf and the dancing, Moses’ anger burned hot, and he threw the tablets out of his hands and broke them at the foot of the mountain.20He took the calf that they had made and burned it with fire and ground it to powder and scattered it on the water and made the people of Israel drink it.21And Moses said to Aaron, “What did this people do to you that you have brought such a great sin upon them?”22And Aaron said, “Let not the anger of my lord burn hot. You know the people, that they are set on evil.23For they said to me, ‘Make us gods who shall go before us. As for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.’24So I said to them, ‘Let any who have gold take it off.’ So they gave it to me, and I threw it into the fire, and out came this calf.”25And when Moses saw that the people had broken loose (for Aaron had let them break loose, to the derision of their enemies),26then Moses stood in the gate of the camp and said, “Who is on the Lord’s side? Come to me.” And all the sons of Levi gathered around him.27And he said to them, “Thus says the Lord God of Israel, ‘Put your sword on your side each of you, and go to and fro from gate to gate throughout the camp, and each of you kill his brother and his companion and his neighbor.’”28And the sons of Levi did according to the word of Moses. And that day about three thousand men of the people fell.29And Moses said, “Today you have been ordained for the service of the Lord, each one at the cost of his son and of his brother, so that he might bestow a blessing upon you this day.”30The next day Moses said to the people, “You have sinned a great sin. And now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.”31So Moses returned to the Lord and said, “Alas, this people has sinned a great sin. They have made for themselves gods of gold.32But now, if you will forgive their sin—but if not, please blot me out of your book that you have written.”33But the Lord said to Moses, “Whoever has sinned against me, I will blot out of my book.34But now go, lead the people to the place about which I have spoken to you; behold, my angel shall go before you. Nevertheless, in the day when I visit, I will visit their sin upon them.”35Then the Lord sent a plague on the people, because they made the calf, the one that Aaron made.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.