Psalm 144 | Schlachter 2000

1 Von David. Gelobt sei der HERR, mein Fels, der meine Hände geschickt macht zum Kampf, meine Finger zum Krieg; 2 meine gnädige Hilfe und meine Burg, meine Zuflucht und mein Erretter, mein Schild, auf den ich vertraue, der mir auch mein Volk unterwirft! 3 HERR, was ist der Mensch, dass du an ihn gedenkst, der Sohn des Menschen, dass du auf ihn achtest? 4 Der Mensch gleicht einem Hauch, seine Tage sind wie ein flüchtiger Schatten! 5 HERR, neige deinen Himmel und fahre herab! Rühre die Berge an, dass sie rauchen! 6 Lass es blitzen und zerstreue sie, schieße deine Pfeile ab und schrecke sie! 7 Strecke deine Hand aus von der Höhe; reiße mich heraus und rette mich aus großen Wassern, aus der Hand der Söhne der Fremde, 8 deren Mund Lügen redet und deren Rechte eine trügerische Rechte ist. 9 O Gott, ein neues Lied will ich dir singen, mit der zehnsaitigen Harfe will ich dir spielen, 10 der du den Königen Sieg gibst und deinen Knecht David errettest vor dem verderblichen Schwert! 11 Reiße mich heraus und errette mich aus der Hand der Söhne der Fremde, deren Mund Lügen redet und deren Rechte eine trügerische Rechte ist, 12 damit unsere Söhne in ihrer Jugend wie Sprösslinge emporwachsen, unsere Töchter den Säulen gleichen, gemeißelt nach der Art eines Tempelbaus; 13 dass unsere Speicher gefüllt sind und Vorräte geben von jeglicher Art; dass unsere Schafe sich tausendfach mehren, zehntausendfach auf unseren Weiden; 14 dass unsere Rinder trächtig sind ohne Unfall noch Verlust, und dass kein Klagegeschrei zu hören ist auf unseren Straßen! 15 Wohl dem Volk, dem es so ergeht; wohl dem Volk, dessen Gott der HERR ist!

Съвременен български превод

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

(143)

1 На Давид. Да бъде прославен Господ, моята скала, Който учи ръцете ми на бой, пръстите ми на война! 2 Ти си моя милост и моя крепост, мое прибежище и мой избавител, моя защита – у Тебе намерих убежище; Ти правиш народите да ми се подчиняват. 3 Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него, човешкият син, че му обръщаш внимание? 4 Човекът е като дъх; дните му приличат на изчезваща сянка. 5 Господи, наведи Своите небеса и слез; удари планините и те ще задимят; 6 изпрати светкавица и ги разпилей; прати стрелите Си и ги разпръсни; 7 простри ръцете Си от висините, избави ме и ме спаси от буйните води, от насилието на чужденци, 8 на които устата им говори невъздържано и десницата им е десница на лъжата. 9 Боже, нова песен ще изпея за Тебе, на десетострунна арфа ще възпея Тебе, 10 Който даваш победа на царете, избавяш Своя служител Давид от погубващ меч. 11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци, на които устата им говори невъздържано и десницата им върши клетвопрестъпление. 12 Нека нашите синове бъдат като отгледани растения, когато напълно израснат през времето на младостта си, нашите дъщери – като изваяни колони, предназначени за палати. 13 Нека нашите хамбари да бъдат пълни с всякакви храни; нашите стада да се плодят с хиляди по пасищата ни; 14 добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач. 15 Блажен е този народ, който има това! Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!

Psalm 144 | Schlachter 2000 Съвременен български превод

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

(143)