Psalm 137 | Schlachter 2000

1 An den Strömen Babels saßen wir und weinten, wenn wir an Zion gedachten. 2 An den Weiden, die dort sind, hängten wir unsere Lauten auf. 3 Denn die uns dort gefangen hielten, forderten von uns, dass wir Lieder sängen, und unsere Peiniger, dass wir fröhlich seien: »Singt uns eines von den Zionsliedern!« 4 Wie sollten wir ein Lied des HERRN singen auf fremdem Boden? 5 Vergesse ich dich, Jerusalem, so erlahme meine Rechte! 6 Meine Zunge soll an meinem Gaumen kleben, wenn ich nicht an dich gedenke, wenn ich Jerusalem nicht über meine höchste Freude setze! 7 Gedenke, HERR, den Söhnen Edoms den Tag Jerusalems, wie sie sprachen: »Zerstört, zerstört sie bis auf den Grund!« 8 Tochter Babel, du sollst verwüstet werden! Wohl dem, der dir vergilt, was du uns angetan hast! 9 Wohl dem, der deine Kindlein nimmt und sie zerschmettert am Felsgestein!

Съвременен български превод

Песен на заточениците във Вавилон

(136)

1 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. 2 Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя, 3 защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“ 4 Как да запеем песен за Господа на чужда земя? 5 Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме! 6 Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си! 7 Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“ 8 Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи! 9 Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!

Psalm 137 | Schlachter 2000 Съвременен български превод

Песен на заточениците във Вавилон

(136)