Psalm 89 | Neue evangelistische Übersetzung

Hat Gott das Haus Davids verworfen?

1 Ein Lehrgedicht von Etan, dem Esrachiter.

2 Immer will ich die Gnade besingen, die Jahwe uns erwiesen hat, / und den nach uns Kommenden verkündigen wie treu du bist!

3 Ja, ich bekenne: „Die Gnade ist auf Dauer gebaut, / deine Treue steht im Himmel fest!“

4 Ich schloss einen Bund mit meinem Erwählten / und schwor meinem Diener David:

5 „Deine Nachkommenschaft wird ewig bestehen; / für immer hat dein Königshaus Bestand!“ ♪

6 Die Himmel preisen deine Wunder, Jahwe, / deine Treue die versammelten Engel.*

7 Wer über den Wolken ist so wie Jahwe, / welches himmlische Wesen gleicht ihm?

8 Gott ist gefürchtet im himmlischen Rat; / Ehrfurcht packt alle, die rings um ihn sind.

9 Jahwe, Gott, Allmächtiger, wer ist stark wie du? / Mächtig bist du, Jahwe, und die Treue in Person.

10 Du beherrschst das Ungestüm des Meeres, / wenn seine Wogen toben, glättest du sie.

11 Du hast Ägypten durchbohrt und zertreten, / mit starkem Arm deine Feinde zerstreut.

12 Dein ist der Himmel und dein auch die Erde. / Du erschufst die Welt und was sie erfüllt.

13 Norden und Süden hast du gemacht, / Tabor* und Hermon* jubeln dir zu.

14 Dein ist der Arm mit gewaltiger Kraft, / dein die siegreich erhobene Hand.

15 Gerechtigkeit und Recht gründen deinen Thron, / Gnade und Wahrheit sind die Boten vor dir.

16 Wie glücklich ist das Volk, das den Festjubel kennt! / Sie leben im Licht deiner Nähe, Jahwe.

17 In deinem Namen freuen sie sich jeden Tag, / an deiner Gerechtigkeit richten sie sich auf.

18 Denn der Ruhm ihrer Stärke bist du, / und deine Gnade vermehrt unsere Kraft.

19 Denn unser schützender Schild gehört Jahwe, / unser König dem Heiligen des Volkes Israel.

20 Damals sprachst du in einer Vision zu denen, die dich lieben: / „Einen Helden habe ich zum Helfer gemacht, / einen Erwählten erhöht aus dem Volk.

21 Ich habe meinen Diener David gefunden / und ihn mit dem heiligen Öl ‹zum König› gesalbt.

22 Ich begleite ihn mit starker Hand / und mein Arm verleiht ihm die nötige Kraft.

23 Kein Feind soll ihn überlisten, / kein Gottloser setzt ihn herab.

24 Seine Gegner zerschlag ich vor ihm, / und die ihn hassen, mache ich klein.

25 Meine Treue und Gnade sollen mit ihm sein, / und durch meinen Namen wächst seine Macht.

26 Seine Herrschaft breite ich aus bis zum Meer, / bis zu den Strömen seine Gewalt.

27 Er wird zu mir sagen: 'Du bist mein Vater, / mein Gott, mein rettender Fels!'

28 Ich mache ihn zum erstgeborenen Sohn, / zum größten aller Könige der Erde.

29 Meine Gnade will ich ihm ewig bewahren, / ich stehe zu meinem Bund mit ihm.

30 Sein Königsgeschlecht will ich für immer erhalten; / sein Thron wird bleiben, solange der Himmel besteht.

31 Wenn seine Söhne meine Weisung verlassen / und nicht nach meinen Ordnungen leben,

32 wenn sie meine Gesetze entweihen / und meine Gebote nicht halten,

33 dann bestrafe ich ihr Vergehen mit dem Stock, / ihre Ungerechtigkeit mit Schlägen.

34 Aber meine Gnade entziehe ich ihm nicht, / und meine Treue verleugne ich nicht.

35 Ich werde meinen Bund nicht entweihen, / und meine Worte ändere ich nicht ab.

36 Einmal schwor ich bei meiner Heiligkeit: / 'Ich werde David niemals belügen.

37 Sein Königsgeschlecht soll ewig bestehen, / sein Thron, solange es die Sonne gibt.

38 Er stehe dauerhaft fest wie der Mond.' / Denn dieser Zeuge in den Wolken ist treu.“♪

39 Und doch hast du verstoßen und verschmäht; / du wurdest zornig auf deinen Gesalbten,

40 hast den Bund mit deinem Diener gelöst, / seine Krone im Schmutz entweiht.

41 Seine Mauern hast du durchbrochen, / seine Burgen in Trümmer gelegt.

42 Alle, die vorbeikommen, plündern ihn aus. / Den Nachbarn dient er zum Gespött.

43 Seinen Gegnern gabst du den Sieg, / alle seine Feinde hast du erfreut.

44 Sein Schwert hast du stumpf werden lassen, / hast ihn im Kampf nicht unterstützt.

45 Seinem Glanz hast du ein Ende gemacht, / seinen Thron zu Boden gestürzt.

46 Du hast ihn vorzeitig alt werden lassen, / mit Schimpf und Schande ihn bedeckt. ♪

47 Wie lange noch willst du dich verbergen, Jahwe, / lodert wie Feuer dein Zorn?

48 Denk doch daran, wie kurz mein Leben ist, / zu welcher Nichtigkeit du die Menschen erschufst!

49 Wo ist der Mann, der unsterblich ist, / der sein Leben aus der Macht des Todes befreit? ♪

50 Herr, wo sind deine früheren Gnadenerweise, / die du David bei deiner Treue geschworen hast?

51 Herr, denk doch daran, wie man deine Diener beschimpft, / wie ich es von den vielen Völkern ertrage,

52 wie deine Feinde höhnen, Jahwe, / wie sie alles verlachen, was dein Gesalbter unternimmt.

53 Gelobt sei Jahwe für immer! Amen,* ja, Amen!

© 2025 by Karl-Heinz Vanheiden (Textstand 2025.06) www.derbibelvertrauen.de

Съвременен български превод

Обещание за Божия избраник Давид

(88)

1 Поучение на Еман Езрахит.

2 * Вечно ще възпявам милостите на Господа; устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.

3 Защото казвам: съгради милост завинаги; утвърди Своята истина, както небесата.

4 Сключих завет с Моя избраник; клех се на своя служител Давид.

5 Ще утвърдя завинаги твоето потомство; ще запазя твоя престол за всички родове.

6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса и в събранието на светиите – Твоята истина,

7 защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата, и кой е подобен на Него сред синовете Божии?

8 Страшен е Бог в съвета на светиите. Той е велик и страшен за всички около Него.

9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи? Твоята истина Те обгражда.

10 Ти владееш над яростното море. Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.

11 Съкруши Раав* като смъртно ранен; със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.

12 Твои са небесата и Твоя е земята; Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.

13 Ти създаде север и юг; Тавор и Хермон прославят Твоето име.

14 Твоята мишца е крепка. Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.

15 Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост. Милост и истина вървят пред Тебе.

16 Щастлив е народът, който познава звука на рога. Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.

17 Ежедневно се радват заради Твоето име и се въздигат с правдата Ти,

18 защото Ти си украсата на силата им и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.

19 Нашият щит е от Господа и нашият цар – от Светия Израилев.

20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение и беше казал: „Помогнах на един герой. Измежду народа издигнах избраник.

21 Намерих Своя служител Давид и го помазах със святия Си елей.

22 Ръката Ми ще пребъде с него, а Моята мишца ще го подкрепя.

23 Врагът няма да го притесни; беззаконникът няма да го потиска.

24 Ще разпръсна пред него враговете му; ще поразя тези, които го мразят.

25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него; чрез Моето име ще се издигне рогът му.

26 Ще простра над морето ръката му и над реките – десницата му.

27 Той ще ми казва: „Ти си мой Отец, мой Бог и твърдина на моето спасение.“

28 И ето Аз ще го направя първороден син, върховен сред земните царе.

29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него и заветът Ми с него ще остане непокътнат.

30 И потомството му ще бъде вечно и неговият престол – като дните на небето.

31 Ако синовете му изоставят Моя закон и не спазват Моите заповеди;

32 ако оскверняват Моите наредби и не се придържат към Моите повели,

33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл и тяхната неправда – с удари.

34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него и няма да изневеря на верността Си към него.

35 Няма да наруша завета Си и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.

36 Веднъж се клех в святостта Си, как сега да лъжа Давид.

37 Потомството му ще пребъде вечно, а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.

38 Завинаги ще стои твърдо като луната; ще бъде верен свидетелят на небесата.“

39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник, Ти се разгневи срещу него.

40 Пренебрегна завета със Своя служител и оскверни короната му.

41 Разруши всичките му огради, превърна крепостите му в развалини.

42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя; стана за присмех на своите съседи.

43 Ти издигна десницата на неговите потисници; зарадва враговете му.

44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.

45 Отне блясъка от него и хвърли престола му на земята.

46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.

47 Докога, Господи, ще се криеш от мене? Докога ядът Ти ще пламти като огън?

48 Спомни си колко е кратък животът ми; че всички хора сътвори смъртни.

49 Кой от хората е живял, без да види смърт, и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?

50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости? Ти се закле на Давид в Своята вярност.

51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители, укора от всички народи, който си нося у себе си.

52 Господи, Твоите врагове Те хулят, подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.

53 Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.