Psalm 109 | Neue evangelistische Übersetzung Съвременен български превод

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 109 | Neue evangelistische Übersetzung

Erbarmungslose Feinde

1 Dem Chorleiter. Ein Psalmlied von David. Gott, den ich lobe, / schweige doch nicht! 2 Denn gottlose Verleumder reißen ihr Lügenmaul gegen mich auf. / Sie lügen mir glatt ins Gesicht. 3 Mit gehässigen Reden bedrängen sie mich / und bekämpfen mich ohne Grund. 4 Für meine Liebe feindeten sie mich an, / doch ich bleibe stets im Gebet. 5 Sie haben mir Gutes mit Bösem vergolten, / meine Liebe erwiderten sie mit Hass:* 6 „Bestelle einen Gottlosen gegen ihn, / ein Ankläger stehe an seiner Seite! 7 Stellt er sich dem Gericht, werde er schuldig gesprochen! / Selbst sein Gebet gelte als Sünde! 8 Er soll möglichst früh sterben, / und sein Amt soll ein anderer bekommen!* 9 Seine Kinder sollen Waisen werden, / seine Frau eine Witwe! 10 Ja, endlos umherirren sollen seine Kinder, / betteln und ihre Trümmer absuchen. 11 Der Gläubiger umstricke alles, was er hat, / ein Fremder plündere den Ertrag seiner Arbeit. 12 Es soll keinen geben, der freundlich an ihn denkt, / keinen, der seinen Waisen gnädig ist. 13 Seine Nachkommen soll man vernichten, / sein Name erlösche schon in der nächsten Generation! 14 Nie vergesse Jahwe die Schuld seiner Väter! / Die Sünde seiner Mutter bleibe ungesühnt! 15 Nichts davon soll Jahwe vergessen! Er lasse ihr Andenken von der Erde verschwinden! 16 Weil er nicht daran dachte, gnädig zu sein, / hat er den Armen und Hilflosen gejagt / und wollte den Verzweifelten töten. 17 Er liebte den Fluch, so treffe er ihn, / er wollte keinen Segen, so bleib er ihm fern! 18 Er zog den Fluch an wie ein Hemd, / so dringe er wie Wasser in sein Inneres, / wie Öl in seine Gebeine! 19 Er soll ihn bedecken wie ein Gewand, / ihn wie ein Gürtel umschließen!“ 20 So soll Jahwe mit meinen Feinden verfahren, / mit denen, die mich verleumden. 21 Aber du, Jahwe, mein Herr, / tu mir, was deinem Namen entspricht, / denn deine Gnade ist gut! Reiß mich heraus! 22 Denn ich bin elend und hilflos, / im Innersten verwundet. 23 Wie ein Schatten, der sich streckt, gehe ich hin; / wie ein Insekt schüttelt man mich ab. 24 Vom Fasten zittern mir die Knie, / mein Körper fällt vom Fleisch. 25 Ich bin ihnen zum Gespött geworden. / Wenn sie mich sehen, schütteln sie den Kopf. 26 Hilf mir, Jahwe, mein Gott! / In deiner Gnade rette mich! 27 Lass sie erkennen, dass es deine Hand war, / dass du es so getan hast. 28 Sie mögen fluchen, du aber segnest. / Greifen sie mich an, müssen sie scheitern, / und dein Diener darf sich freuen. 29 Lass meine Feinde sich in Schande kleiden, / ihre Schmach sei wie ein Mantel für sie. 30 Mit lauter Stimme will ich Jahwe preisen, / inmitten der Menge will ich ihn loben. 31 Denn er steht dem Armen zur Seite, / um ihn vor denen zu retten, die ihn verdammen.
Съвременен български превод

Молитва за избавление от врагове

(108)

1 За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш, 2 защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език; 3 обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене. 4 Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях; 5 отвръщат ми със зло за доброто, с омраза – за моята обич. 6 Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна. 7 Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях. 8 Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе. 9 Децата му да останат сираци, а жена му – вдовица. 10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове. 11 Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил. 12 Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му. 13 Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род. 14 Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен. 15 Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята 16 – затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви; 17 той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него; 18 той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей* – в неговите кости; 19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва. 20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене. 21 Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме, 22 защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди. 23 Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец. 24 Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости. 25 Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава. 26 Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост. 27 Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това. 28 Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва. 29 Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам. 30 А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам, 31 защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.