1.Samuel 7 | Neue evangelistische Übersetzung Съвременен български превод

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
1.Samuel 7 | Neue evangelistische Übersetzung
1 Da kamen die Männer von Kirjat-Jearim und holten die Lade Jahwes zu sich hinauf. Sie brachten sie ins Haus Abinadabs, das auf einem Hügel stand. Seinen Sohn Eleasar weihten sie zum Wächter über die Lade Jahwes.

Samuel als Richter

2 Nachdem die Bundeslade nach Kirjat-Jearim gekommen war, verging viel Zeit. Zwanzig Jahre wurden daraus. Als dann das ganze Volk Israel Jahwe seine Not klagte, 3 sagte Samuel zu ihnen: „Wenn ihr mit eurem ganzen Herzen zu Jahwe umkehren wollt, dann schafft die fremden Götter und Astarten* fort! Wendet euer Herz Jahwe zu und dient ihm allein. Dann wird er euch aus der Gewalt der Philister befreien.“ 4 Da schafften die Israeliten die Baale* und Astarten fort und verehrten Jahwe allein. 5 Dann sagte Samuel: „Holt alle Männer Israels nach Mizpa* zusammen! Dort will ich Jahwe um Hilfe für euch bitten.“ 6 Sie kamen alle, schöpften Wasser und gossen es vor Jahwe aus.* An diesem Tag fasteten sie auch und bekannten: „Wir haben uns an Jahwe versündigt.“ In Mizpa schlichtete Samuel auch die Streitfälle der Israeliten. 7 Die Philister erfuhren, dass die Männer Israels sich in Mizpa versammelt hatten. Da zogen die Fürsten der Philister los, um gegen Israel zu kämpfen. Als die Israeliten davon hörten, bekamen sie Angst. 8 Sie sagten zu Samuel: „Hör du nicht auf, für uns zu Jahwe, unserem Gott, zu schreien, dass er uns aus der Gewalt der Philister befreit!“ 9 Samuel nahm ein Milchlamm und brachte es Jahwe als vollständiges Brandopfer dar. Dabei schrie er zu Jahwe um Hilfe für Israel. Jahwe hörte auf ihn. 10 Es geschah, während Samuel noch opferte und die Philister zum Kampf gegen Israel anrückten. Da ließ Jahwe es über den Philistern so schrecklich donnern, dass sie in Panik gerieten und sich schon von Israel besiegt sahen. 11 Die Männer Israels rückten aus und verfolgten sie von Mizpa bis unterhalb von Bet-Kar.* 12 ‹Zur Erinnerung an dieses Geschehen› stellte Samuel einen Stein zwischen Mizpa und Schen* auf. „Bis hierher hat uns Jahwe geholfen“, sagte er und nannte ihn Eben-Eser, Stein der Hilfe. 13 Nachdem die Philister so gedemütigt worden waren, kamen sie nicht mehr in das Gebiet Israels. Solange Samuel lebte, stellte Jahwe sich gegen die Philister. 14 Alle Städte zwischen Ekron und Gat, die die Philister Israel abgenommen hatten, fielen wieder an Israel zurück, auch das ganze Gebiet, das dazu gehörte. Mit den Amoritern* lebte Israel ebenfalls in Frieden. 15 Sein Leben lang war Samuel der Richter Israels. 16 Einmal im Jahr besuchte er die Orte Bet-El,* Gilgal* und Mizpa, um den Israeliten dort Recht zu sprechen. 17 Die übrige Zeit richtete er Israel in seiner Heimatstadt Rama. Dort baute er auch einen Altar für Jahwe.
Съвременен български превод
1 Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег. 2 От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време – двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.

Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия

3 Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ 4 Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа. 5 Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ 6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. 7 Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. 8 Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ 9 Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. 10 А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. 11 Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор. 12 Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер*, като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ 13 Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. 14 Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците. 15 Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. 16 Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. 17 След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.