Psalm 17 | Noua Traducere Românească

O rugăciune a lui David

1 Ascultă‑mi, DOAMNE, cauza dreaptă, ia aminte la strigătul meu! Pleacă‑Ți urechea la rugăciunea mea nerostită de buze înșelătoare! 2 Să vină dinaintea Ta sentința dată mie! Ochii Tăi să vadă ceea ce este drept! 3 Când mi‑ai cercetat inima, când m‑ai vizitat noaptea, când m‑ai verificat, n‑ai găsit nimic. Gura mea n‑a trecut dincolo de ceea ce‑am gândit. 4 Cu privire la faptele omului, m‑am păzit de căile celor violenți, după cuvântul buzelor Tale. 5 Pașii mei au stat neclintiți pe cărările Tale; nu mi s‑au clătinat picioarele. 6 Eu Te chem, căci îmi răspunzi, Dumnezeule! Pleacă‑Ți urechea spre mine! Ascultă‑mi cuvântul! 7 Arată‑Ți marea îndurare, Tu, Care prin dreapta Ta, îi scapi de împotrivitorii lor pe cei ce caută adăpost. 8 Păzește‑mă ca pe lumina ochilor, ascunde‑mă la umbra aripilor Tale 9 de cei răi, care vor să mă spulbere, de dușmanii mei de moarte, care mă înconjoară. 10 Ei sunt plini de grăsime; gurile lor vorbesc cu aroganță. 11 Acum îmi urmăresc pașii, mă înconjoară, mă pândesc ca să mă doboare la pământ. 12 Parcă ar fi un leu care tânjește să sfâșie, un pui de leu care așteaptă în ascunziș. 13 Ridică‑Te, DOAMNE, înfruntă‑l și trântește‑l! Scapă‑mi sufletul de cel rău cu sabia Ta! 14 Scapă‑mă DOAMNE, cu mâna Ta, de oameni, de oamenii acestei lumi, a căror parte este în viața aceasta! Tu le umpli pântecele cu comoara ta. Fiii le sunt sătui și lasă copiilor lor belșugul* lor. 15 Însă eu, în dreptate, voi vedea fața Ta! Când mă voi trezi, mă voi sătura de înfățișarea Ta.

Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза: Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя! 3 Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище. 4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си. 5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили, 6 вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. 7 В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух. 8 Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог); 9 дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него. 10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му. 11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила. 12 И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци. 13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени. 14 Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени. 15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа. 16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв. 17 Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води; 18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене. 19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора. 20 Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене. 21 Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради, 22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог; 23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах. 24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша; 25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи. 26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено, 27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство, 28 защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш. 29 Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми. 30 С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам. 31 Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават. 32 Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог? 33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път; 34 прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини; 35 учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък. 36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава. 37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат. 38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя; 39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми, 40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене; 41 Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят: 42 те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша; 43 разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал. 44 Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи; 45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват; 46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости. 47 Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение, 48 Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите 49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек. 50 Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи, 51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.

Psalm 17 | Noua Traducere Românească Библия, синодално издание

O rugăciune a lui David