1.Könige 17 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

1.Könige 17 | Новый Русский Перевод

Илия предсказывает засуху

1 Илия из Тишбы, что в Галааде*, сказал Ахаву: – Верно, как и то, что жив Господь, Бог Израиля, Которому я служу, – в эти годы не будет ни росы, ни дождя, разве только по моему слову. 2 К Илии было слово Господа: 3 – Уходи отсюда, поверни на восток и спрячься у реки Керита, что к востоку от Иордана. 4 Из реки ты будешь пить, а кормить тебя Я повелел воронам. 5 И он сделал, как сказал ему Господь. Он пошел к реке Кериту, что к востоку от Иордана, и остался там. 6 Вороны приносили ему хлеб и мясо утром и вечером, а пил он из реки.

Илия и вдова из Сарепты

7 Через некоторое время река пересохла, потому что в стране не было дождя. 8 Тогда к нему было слово Господа: 9 – Теперь ступай в Сарепту*, что близ Сидона, и живи там. Я повелел одной вдове кормить тебя. 10 И он пошел в Сарепту. Когда он подошел к воротам города, там была вдова, которая собирала дрова. Он позвал ее и сказал: – Принеси мне в сосуде немного воды попить. 11 Когда она пошла, он окликнул ее и сказал: – Принеси мне и кусок хлеба. 12 – Верно, как и то, что жив Господь, твой Бог, – ответила она, – у меня нет хлеба – лишь пригоршня муки в кадке да немного масла в кувшине. Вот возьму пару поленьев и пойду, приготовлю из этой муки еду для себя и для сына. Съедим это, а потом и умрем. 13 Илия сказал ей: – Не бойся. Иди домой и сделай так, как сказала. Но сперва сделай для меня из того, что у тебя есть, маленькую лепешку и принеси мне, а потом приготовь что-нибудь для себя и своего сына. 14 Ведь так говорит Господь, Бог Израиля: «Мука в кадке не переведется и масло в кувшине не кончится до того дня, когда Господь пошлет на землю дождь». 15 Она пошла и сделала так, как сказал ей Илия. И каждый день у нее, у Илии и у ее семьи была пища. 16 Мука в кадке не переводилась и масло в кувшине не кончалось – по слову Господа, сказанному Илией.

Воскрешение сына вдовы

17 Через некоторое время сын той женщины, хозяйки дома, заболел. Ему становилось все хуже и хуже, и наконец он перестал дышать. 18 Тогда она сказала Илии: – Что у тебя против меня, человек Божий? Ты пришел, чтобы напомнить мне о моем грехе и убить моего сына? 19 – Дай мне своего сына, – ответил ей Илия. Он взял его у нее из рук, отнес в верхнюю комнату, где он жил, и положил его на постель. 20 Затем он воззвал к Господу: – Господи, Боже мой, неужели Ты наведешь беду и на вдову, у которой я живу, умертвив ее сына? 21 Он простерся над мальчиком три раза и воззвал к Господу: – Господи, Боже мой, пусть жизнь этого мальчика вернется к нему! 22 Господь услышал мольбу Илии, и жизнь мальчика вернулась к нему, и он ожил. 23 Илия взял мальчика и отнес его вниз из своей комнаты в дом. Он отдал его матери и сказал: – Смотри, твой сын жив! 24 Женщина сказала Илии: – Теперь я знаю, что ты – человек Божий и что слово Господа, сказанное тобой, истинно.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Пророк Илия и сушата в Израил

1 А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия ГОСПОД, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен. 2 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде и постъпи според ГОСПОДНЕТО слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Илия и вдовицата от Сарепта

8 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни. 10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия. 11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си. 12 А тя отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем. 13 Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, 14 защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато ГОСПОД даде дъжд на земята. 15 И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което ГОСПОД говори чрез Илия. 17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? 19 А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си. 20 И извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и? 21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него! 22 И ГОСПОД послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя. 23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив. 24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че ГОСПОДНЕТО слово, което говориш, е истина.