Römer 4 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Römer 4 | Новый Русский Перевод

Оправдание Авраама по вере

1 Что мы можем сказать о нашем предке по плоти Аврааме? Что же он приобрел? 2 Если бы Авраам получил оправдание по делам, то ему было бы чем хвалиться, но только не перед Богом. 3 Ведь, что говорит Писание? «Авраам поверил Богу, и это было вменено ему в праведность»*. 4 Плата работнику – это не дар, а положенное вознаграждение. 5 Тому же, кто не полагается на дела, но верит Богу, оправдывающему нечестивого, в праведность вменяется сама его вера. 6 Давид утверждает то же самое, говоря о благословении, получаемом человеком, которому Бог вменяет праведность независимо от его дел: 7 «Блаженны те, чьи беззакония прощены и чьи грехи покрыты! 8 Блажен тот, кому Господь не вменит греха»*. 9 Относится ли это благословение только к обрезанным или также и к необрезанным? Мы говорили о том, что Аврааму вера была вменена в праведность. 10 Когда она была вменена ему? До обрезания или после? Не после, а до обрезания! 11 Знак обрезания он получил уже потом, как подтверждение того, что был праведен по вере, когда еще был необрезанным. Таким образом он стал отцом всех верующих, которые не обрезаны, чтобы и им тоже была вменена праведность. 12 Он также является отцом и всех обрезанных, не только прошедших обряд обрезания, но и идущих путем веры, которую имел наш отец Авраам еще до обрезания.

Обещание Аврааму – для всех верующих

13 Ведь не через Закон Авраам и его потомки получили обещание, что им будет отдан в наследство мир*, а потому, что они были праведны по вере. 14 Если бы наследниками Авраама были те, кто возлагает свои надежды на исполнение Закона, то вера была бы напрасной и само обещание было бы бездейственно. 15 Ведь нарушение Закона вызывает гнев, но где нет Закона, там нет и преступления Закона. 16 Итак, вера нужна для того, чтобы обещание было по благодати, и чтобы оно было действительно для всех потомков Авраама: не только для тех, кто возлагает свои надежды на исполнение Закона, но и для тех, у кого есть вера, подобная вере Авраама. Он отец всех нас, 17 как и написано: «Я сделал тебя отцом множества народов»*. Он наш отец перед Богом, Которому он поверил, – перед Богом, оживляющим мертвых и говорящим о том, чего еще нет, как будто оно уже есть. 18 Ведь когда не оставалось никакой надежды, Авраам все-таки поверил с надеждой, поэтому он и стал отцом многих народов, как и было сказано: «Таким будет твое потомство»*. 19 Его вера не ослабела, хотя он понимал, что его тело почти омертвело, ведь ему было около ста лет, и Сарра была слишком стара, чтобы иметь детей. 20 Его вера в обещания Божьи не поколебалась, наоборот, он был тверд в вере и славил Бога. 21 Он твердо верил, что у Бога есть сила осуществить то, что Он обещал. 22 И это«было вменено ему в праведность». 23 Слова«вменено ему» относятся не только к одному Аврааму, 24 они относятся и к нам. Вменено будет и нам, потому что верим в Того, Кто воскресил из мертвых нашего Господа Иисуса, 25 Который из-за наших грехов был предан смерти и воскрес для нашего оправдания.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Примерът на Авраам

1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? 2 Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ 4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: 7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. 8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“ 9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“ 10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, 12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.

Вярата в Божието обещание

13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. 14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни 17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. 18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ 19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, 20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога, 21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. 22 Затова му се вмени за правда. 23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.