1Господи, Ты праведен, когда бы я ни обратился к Тебе с тяжбой. Но позволь говорить с Тобой о правосудии. Почему путь нечестивых успешен? Почему процветают вероломные?2Ты посадил их, и они пустили корни, выросли и приносят плод. Ты всегда у них на губах, но далек от сердец их.3А меня Ты, Господи, знаешь; видишь меня и мои мысли о Тебе исследуешь. Веди же их на бойню, как овец! Отдели их на день заклания!4Долго ли земле быть пересохшей и траве вянуть на каждом поле? Гибнут животные и птицы из-за злодеяний ее жителей, из-за того, что народ говорит: «Он не увидит, что будет с нами»*.
Божий ответ
5– Если ты бежал с пешими, и они тебя утомили, как тебе состязаться с конями? Если ты чувствуешь себя уверенно только на открытом поле*, что же с тобой будет в зарослях у реки Иордана?*6Даже твои братья и все твои родственники, даже они тебя предали; провожают тебя громким криком. Не доверяй им, даже когда они говорят с тобою дружелюбно.7Покину Свой дом, брошу Свое владение, самое дорогое Мне отдам в руки его врагов.8Стало Мое владение, как лев в чаще: рычит на Меня; ненавижу его за это.9Уподобилось Мое владение хищной птице, на которую напали со всех сторон другие хищные птицы. Ступайте, соберите всех диких зверей и приведите их, чтобы они пожирали Мое владение.10Множество пастухов погубило Мой виноградник, вытоптало Мой надел; они превратили Мой прекрасный надел в разоренный пустырь.11Превратили его в пустыню; разоренный, он плачет предо Мной. В разорении вся земля, потому что никто не заботится о ней.12По голым гребням пустынных гор несутся опустошители. Пожирает Господень меч от края до края земли. Нет мира ни для кого.13Сажали пшеницу, пожали колючки, утомились, но не было прока. Огорчайтесь из-за вашего урожая, потому что пылающий гнев Господа лишил вас его.14Так говорит Господь: – Теперь обо всех Моих нечестивых соседях, что тянут свои руки к земле, которую Я отдал в наследие Моему народу, Израилю: Я вырву их из их земли, а дом Иуды вырву из их среды.15Но вырвав их, Я снова помилую и верну каждого из них в его землю, в его страну.16И если они научатся путям Моего народа, чтобы клясться Моим именем: «Верно, как и то, что жив Господь», как некогда они учили Мой народ клясться Баалом, тогда они укоренятся среди Моего народа.17Но если какой-нибудь из народов не станет слушать Меня, Я полностью искореню его и погублю, – возвещает Господь.
Библия, ревизирано издание
Обещание към Израилевите съседни народи
1Праведен си, ГОСПОДИ, когато се съдя с Тебе; но пак да разисквам с Тебе за присъдите Ти: Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?2Насадил си ги и те даже се вкорениха; растат, даже и принасят плод; Ти си близо до устата им, а далеч от сърцата* им.3Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш; виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Теб; отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.4Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите и, защото казаха: Той няма да види сетнината ни.5Ако тичаш с пешаците и те те изморят, тогава как ще се надбягваш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил при прииждането на Йордан?6Защото братята ти и бащиният ти дом – даже и те се отнесоха коварно към тебе. Да! И те извикаха след тебе с висок глас; но не им вярвай, даже ако ти говорят добро.7Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите и.8Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; то издаде гласа си против Мене; затова го намразих.9Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; хищните птици от всяка страна са против него; идете, съберете всички полски зверове, докарайте ги да го изпоядат.10Много овчари развалиха лозето Ми, потъпкаха Моя дял, обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.11Превърнаха го в пустота; той, като запустен, жалее пред Мене; цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце.12По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители; защото мечът ГОСПОДЕН погубва от единия край на страната до другия; никоя твар няма мир.13Сяха жито, но са пожънали тръни; трудиха се, но никак не се ползват от труда си; и така, засрамете се от тези си произведения поради пламенния гняв на ГОСПОДА.14Така говори ГОСПОД против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на народа Си Израил, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им и ще изтръгна Юдовия дом измежду тях;15и след като ги изтръгна, пак ще им покажа милост и ще ги върна – всеки човек в наследството му и всеки човек в земята му.16И ако научат добре обходата на Моя народ, да се кълнат в Моето име, като казват: Заклевам се в живота на ГОСПОДА! (както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал), тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми.17Но ако не послушат, съвсем ще изтръгна и ще изтребя онзи народ, казва ГОСПОД.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.