Johannes 6 | New International Reader’s Version

Jesus feeds the five thousand

1 Some time after this, Jesus crossed over to the other side of the Sea of Galilee. It is also called the Sea of Tiberias. 2 A large crowd of people followed him. They had seen the signs he had done by healing ill people. 3 Then Jesus went up on a mountainside. There he sat down with his disciples. 4 The Jewish Passover Feast was near. 5 Jesus looked up and saw a large crowd coming towards him. So he said to Philip, ‘Where can we buy bread for these people to eat?’ 6 He asked this only to test Philip. He already knew what he was going to do. 7 Philip answered him, ‘Suppose we were able to buy enough bread for each person to have just a bite. That would take more than half a year’s pay!’ 8 Another of his disciples spoke up. It was Andrew, Simon Peter’s brother. He said, 9 ‘Here is a boy with five small loaves of barley bread. He also has two small fish. But how far will that go in such a large crowd?’ 10 Jesus said, ‘Have the people sit down.’ There was plenty of grass in that place, and they sat down. About 5,000 men were there. 11 Then Jesus took the loaves and gave thanks. He handed out the bread to those who were seated. He gave them as much as they wanted. And he did the same with the fish. 12 When all of them had enough to eat, Jesus spoke to his disciples. ‘Gather the leftover pieces,’ he said. ‘Don’t waste anything.’ 13 So they gathered what was left over from the five barley loaves. They filled 12 baskets with the pieces left by those who had eaten. 14 The people saw the sign that Jesus did. Then they began to say, ‘This must be the Prophet who is supposed to come into the world.’ 15 But Jesus knew that they planned to come and force him to be their king. So he went away again to a mountain by himself.

Jesus walks on the water

16 When evening came, Jesus’ disciples went down to the Sea of Galilee. 17 There they got into a boat and headed across the lake towards Capernaum. By now it was dark. Jesus had not yet joined them. 18 A strong wind was blowing, and the water became rough. 19 They rowed about 3 or 4 miles. Then they saw Jesus coming towards the boat. He was walking on the water. They were frightened. 20 But he said to them, ‘It is I. Don’t be afraid.’ 21 Then they agreed to take him into the boat. Right away the boat reached the shore where they were heading. 22 The next day the crowd that had stayed on the other side of the lake realised something. They saw that only one boat had been there. They knew that Jesus had not got into it with his disciples. And they knew that the disciples had gone away alone. 23 Then some boats arrived from Tiberias. It was near the place where the people had eaten the bread after the Lord gave thanks. 24 The crowd realised that Jesus and his disciples were not there. So they got into boats and went to Capernaum to look for Jesus.

Jesus is the bread of life

25 They found him on the other side of the lake. They asked him, ‘Rabbi, when did you get here?’ 26 Jesus answered, ‘What I’m about to tell you is true. You are not looking for me because you saw the signs I did. You are looking for me because you ate the loaves until you were full. 27 Do not work for food that spoils. Work for food that lasts for ever. That is the food the Son of Man will give you. For God the Father has put his seal of approval on him.’ 28 Then they asked him, ‘What does God want from us? What works does he want us to do?’ 29 Jesus answered, ‘God’s work is to believe in the one he has sent.’ 30 So they asked him, ‘What sign will you give us? What will you do so we can see it and believe you? 31 Long ago our people ate the manna in the desert. It is written in Scripture, “The Lord gave them bread from heaven to eat.” ’ 32 Jesus said to them, ‘What I’m about to tell you is true. It is not Moses who has given you the bread from heaven. It is my Father who gives you the true bread from heaven. 33 The bread of God is the bread that comes down from heaven. He gives life to the world.’ 34 ‘Sir’, they said, ‘always give us this bread.’ 35 Then Jesus said, ‘I am the bread of life. Whoever comes to me will never go hungry. And whoever believes in me will never be thirsty. 36 But it is just as I told you. You have seen me, and you still do not believe. 37 Everyone the Father gives me will come to me. I will never send away anyone who comes to me. 38 I have not come down from heaven to do what I want to do. I have come to do what the one who sent me wants me to do. 39 The one who sent me doesn’t want me to lose anyone he has given me. He wants me to raise them up on the last day. 40 My Father wants all who look to the Son and believe in him to have eternal life. I will raise them up on the last day.’ 41 Then the Jews there began to complain about Jesus. That was because he said, ‘I am the bread that came down from heaven.’ 42 They said, ‘Isn’t this Jesus, the son of Joseph? Don’t we know his father and mother? How can he now say, “I came down from heaven”?’ 43 ‘Stop complaining among yourselves,’ Jesus answered. 44 ‘No one can come to me unless the Father who sent me brings them. Then I will raise them up on the last day. 45 It is written in the Prophets, “God will teach all of them.” Everyone who has heard the Father and learned from him comes to me. 46 No one has seen the Father except the one who has come from God. Only he has seen the Father. 47 What I’m about to tell you is true. Everyone who believes has life for ever. 48 I am the bread of life. 49 Long ago your people ate the manna in the desert, and they still died. 50 But here is the bread that comes down from heaven. A person can eat it and not die. 51 I am the living bread that came down from heaven. Everyone who eats some of this bread will live for ever. This bread is my body. I will give it for the life of the world.’ 52 Then the Jews began to argue sharply among themselves. They said, ‘How can this man give us his body to eat?’ 53 Jesus said to them, ‘What I’m about to tell you is true. You must eat the Son of Man’s body and drink his blood. If you don’t, you have no life in you. 54 Anyone who eats my body and drinks my blood has eternal life. I will raise them up on the last day. 55 My body is real food. My blood is real drink. 56 Anyone who eats my body and drinks my blood remains in me. And I remain in them. 57 The living Father sent me, and I live because of him. In the same way, those who feed on me will live because of me. 58 This is the bread that came down from heaven. Long ago your people ate manna and died. But whoever eats this bread will live for ever.’ 59 He said this while he was teaching in the synagogue in Capernaum.

Many disciples leave Jesus

60 Jesus’ disciples heard this. Many of them said, ‘This is a hard teaching. Who can accept it?’ 61 Jesus was aware that his disciples were complaining about his teaching. So he said to them, ‘Does this upset you? 62 Then what if you see the Son of Man go up to where he was before? 63 The Holy Spirit gives life. The body means nothing at all. The words I have spoken to you are full of the Spirit. They give life. 64 But there are some of you who do not believe.’ Jesus had known from the beginning which of them did not believe. And he had known who was going to hand him over to his enemies. 65 So he continued speaking. He said, ‘This is why I told you that no one can come to me unless the Father helps them.’ 66 From this time on, many of his disciples turned back. They no longer followed him. 67 ‘You don’t want to leave also, do you?’ Jesus asked the 12 disciples. 68 Simon Peter answered him, ‘Lord, who can we go to? You have the words of eternal life. 69 We have come to believe and to know that you are the Holy One of God.’ 70 Then Jesus replied, ‘Didn’t I choose you, the 12 disciples? But one of you is a devil!’ 71 He meant Judas, the son of Simon Iscariot. Judas was one of the 12 disciples. But later he was going to hand Jesus over to his enemies.

Библия, ревизирано издание

Нахранването на пет хиляди души

1 След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро*. 2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните. 3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха. 5 Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора? 6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света. 15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Исус Христос ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото 17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха.

Исус Христос – хлябът на живота

22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил, 24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус. 25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук? 26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ 32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. 36 Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден. 41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. 46 Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха. 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. 52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха. 59 Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди? 63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца. 66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

Изповедта на Петър

67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий. 70 Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол. 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Johannes 6 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание