1´Eines Tages` ging Simson nach Gaza. Dort sah er eine Prostituierte und ging zu ihr ´ins Haus`.2Bei den Einwohnern von Gaza sprach sich herum, dass Simson in der Stadt war. Sie umstellten ´das Haus` und legten sich beim Stadttor auf die Lauer. Die Nacht über unternahmen sie nichts, sondern beschlossen: »Wenn es morgen früh hell wird, töten wir ihn.«3Simson blieb bis Mitternacht im Bett. Dann aber stand er auf ´und ging zum Stadttor`. Er packte die beiden Torflügel und riss sie samt Pfosten und Riegel aus ihrer Verankerung. Er lud sie auf die Schultern und trug sie auf die Anhöhe, die ´auf dem Weg` Richtung Hebron liegt.
Simson fällt auf Delila herein
4Einige Zeit später verliebte sich Simson in eine Frau namens Delila, die im Sorek-Tal wohnte.5Die Fürsten der Philister gingen zu ihr und forderten sie auf: »Lass deine Reize spielen und finde heraus, woher Simsons ungewöhnliche Kraft kommt und wie wir ihn überwältigen können. Wenn wir ihn gefesselt und in unsere Gewalt gebracht haben, wird dir jeder von uns 1100 Silberstücke geben.«6Delila fragte Simson: »Verrätst du mir, woher deine große Kraft kommt? Gibt es ´überhaupt` Fesseln, die du nicht zerreißen kannst?«7»Wenn man mich mit sieben frischen Bogensehnen fesselt, die noch nicht getrocknet sind, dann bin ich so schwach wie jeder andere Mensch«, antwortete Simson.8Die Fürsten brachten Delila sieben frische Bogensehnen, und sie fesselte Simson damit.9Einige Philister lauerten im Nebenzimmer. Delila rief: »Simson, die Philister kommen!« Da zerriss er die Bogensehnen, als wären sie angesengte Bindfäden. Das Geheimnis seiner Kraft hatte er nicht preisgegeben.10»Du hast mich getäuscht und belogen«, klagte Delila. »Bitte sag mir, wie man dich wirklich fesseln kann.«11»Wenn man mich mit neuen Stricken fesselt, die noch nie gebraucht worden sind, dann bin ich so schwach wie jeder andere Mensch«, gab Simson zur Antwort.12Delila nahm neue Stricke und fesselte Simson damit. Wieder lagen im Nebenzimmer einige Philister auf der Lauer. Aber als Delila rief: »Simson, die Philister kommen!«, riss er die Stricke von seinen Armen, als wären es Bindfäden.13»Jetzt hast du mich schon wieder belogen und mir nicht die Wahrheit gesagt«, jammerte sie. »Sag mir doch, womit man dich fesseln kann.« »Du musst meine sieben Zöpfe in die Fäden deines Webstuhls einweben*«, erklärte Simson.14´Das tat Delila und` befestigte ´den Webstuhl` mit einem Pflock am Boden. Dann rief sie: »Simson, die Philister kommen!« Simson fuhr auf und riss den ganzen Webstuhl* mitsamt dem Pflock heraus.15Da sagte Delila zu ihm: »Wie kannst du sagen, dass du mich liebst, wenn du mir kein Vertrauen schenkst*? Du hast mich schon dreimal getäuscht und mir nicht verraten, worin das Geheimnis deiner Kraft liegt.«16Tag für Tag quälte sie ihn mit ihren Vorwürfen und setzte ihm so lange zu, bis er die Freude am Leben verlor.17Schließlich verriet er ihr sein Geheimnis*: »Meine Haare sind noch nie geschnitten worden, denn ich bin von Mutterleib an Gott geweiht. Wenn mir der Kopf geschoren wird, dann verlässt mich meine Kraft und ich bin genauso schwach wie jeder andere Mensch.«18Delila merkte, dass er ihr diesmal tatsächlich sein Geheimnis anvertraut hatte. Sie ließ den Fürsten der Philister ausrichten: »Jetzt müsst ihr selbst kommen! Diesmal hat er mir alles verraten*.« Die Fürsten kamen und brachten das ´versprochene` Geld mit.19Delila ließ Simson in ihrem Schoß einschlafen. Dann rief sie einen der Philister ´aus dem Nebenzimmer` und schnitt ´mit seiner Hilfe` Simsons sieben Zöpfe ab. So erreichte sie, dass seine Kraft ihn verließ und man ihn überwältigen konnte.*20Wieder rief sie: »Simson, die Philister kommen!« Er wachte auf und dachte: »Ich werde mich wieder genauso befreien wie die letzten Male und meine Fesseln abschütteln.« Denn er wusste nicht, dass der HERR ihn verlassen hatte.21Die Philister aber packten ihn und stachen ihm die Augen aus. Sie brachten ihn nach Gaza, legten ihm bronzene ´Fuß` fesseln an und warfen ihn ins Gefängnis. Dort musste er ´mit der Hand` Korn mahlen.*22Doch allmählich begann sein abgeschorenes Haar wieder zu wachsen.
Simson letzte Rache
23Um ´den Sieg über Simson` zu feiern, veranstalteten die Fürsten der Philister ein großes Opferfest für ihren Gott Dagon. Sie riefen: »Dagon soll den Dank bekommen, Simson wurde gefangen genommen.«*24Als die Menge Simson sah, fiel sie in in das Lob Dagons ein und grölte: »Dagon soll den Dank bekommen, Simson wurde gefangen genommen. Verwüstet hat er unser Land, Unzählige fielen durch seine Hand.«25Später, als die Stimmung immer ausgelassener wurde, riefen sie: »Bringt Simson ´noch einmal` her! Er soll uns unterhalten, damit wir etwas zu lachen haben!« So wurde Simson aus dem Gefängnis geholt und musste sich vor ihnen zum Narren machen. Man führte ihn genau an die Stelle zwischen den ´beiden` Mittelsäulen ´des Tempels`.26Simson bat den jungen Mann, der ihn an der Hand führte: »Bitte lass mich kurz los. Ich möchte die Säulen ertasten, die das Gebäude tragen, und mich daran abstützen.«27Der Tempel war gedrängt voll mit Menschen. Auch alle Fürsten der Philister waren anwesend. Allein auf dem Flachdach* standen dreitausend Männer und Frauen und sahen zu, wie Simson verspottet wurde.28Simson rief zum HERRN ´um Hilfe` und betete: »O HERR, mein Gott, bitte denk an mich. Bitte, o Gott, gib mir ein letztes Mal Kraft. Ich will mich ein für alle Mal an den Philistern dafür rächen, dass sie mir die Augen ausgestochen haben.«29Er tastete nach den beiden Mittelsäulen, die das Gebäude trugen, und stemmte sich mit der einen Hand gegen die eine und mit der anderen gegen die andere Säule.30Dann rief er: »Ich sterbe mit ´euch` Philistern zusammen!«, und stieß die Säulen mit aller Kraft um*. Der ganze Tempel stürzte ein und begrub die Fürsten der Philister und alle Anwesenden unter sich. So riss Simson mehr ´Philister` mit sich in den Tod, als er während seines ganzen Lebens umgebracht hatte.31Seine Brüder und die Verwandten seines Vaters holten seinen Leichnam und bestatteten ihn zwischen Zora und Eschtaol im Grab seines Vaters Manoach. Zwanzig Jahre lang hatte Simson das Volk Israel als Richter geführt.
Верен
1И Самсон отиде в Газа и видя там една блудница и влезе при нея.2И на газяните се каза: Самсон дойде тук. И те го обкръжиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта. И стояха тихо цяла нощ като казваха: На сутринта, когато се съмне, ще го убием.3А Самсон лежа до полунощ. И в полунощ стана, хвана вратите на градската порта и двата стълба и ги извади заедно с лостовете; после ги сложи на раменете си и ги отнесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.4А след това той залюби една жена в долината Сорик, която се казваше Далила.5И филистимските първенци се изкачиха при нея и ѝ казаха: Подведи го и виж къде се крие голямата му сила и чрез какво можем да му надвием, за да го вържем и да го покорим. И ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърни сикъла.6И Далила каза на Самсон: Кажи ми, моля те, къде се крие голямата ти сила и с какво трябва да бъдеш вързан, за да бъдеш покорен!7И Самсон ѝ каза: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.8Тогава филистимските първенци ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях.9А засадата беше в стаята ѝ; и тя му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той скъса тетивите, както се скъсва връв от кълчища, когато помирише огън. И силата му не се разбра.10Тогава Далила каза на Самсон: Ето, ти ме измами и ме излъга. Кажи ми сега, моля те, с какво трябва да бъдеш вързан!11А той ѝ каза: Ако ме вържат здраво с нови въжета, с които не е работено, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.12Тогава Далила взе нови въжета и го върза с тях, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! А засадата беше в стаята ѝ. Но той ги скъса от ръцете си като конец.13Тогава Далила каза на Самсон: Досега ти ме мами и ме лъга. Кажи ми с какво трябва да бъдеш вързан! А той ѝ каза: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в кросното.14И тя ги втъка и ги закова с колчето на стана, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той се събуди от съня си и изтръгна колчето на стана и кросното.15Тогава тя му каза: Как можеш да казваш: Обичам те! – като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ме измами и не ми каза къде се крие голямата ти сила.16И понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го измъчваше, така че душата му се притесни до смърт,17той ѝ откри цялото си сърце и ѝ каза: Никога бръснач не е минавал върху главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си. Ако ме обръснат, тогава силата ми ще ме напусне и ще стана слаб, и ще бъда като всеки друг човек.18И когато Далила видя, че той ѝ откри цялото си сърце, тя изпрати да повикат филистимските първенци и каза: Елате този път, защото той ми откри цялото си сърце. И филистимските първенци дойдоха при нея и донесоха парите в ръцете си.19И тя го приспа на коленете си и повика един човек, който обръсна седемте плитки на главата му. Така тя започна да го покорява и силата му го напусна.20И тя каза: Филистимците върху теб, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както другите пъти и ще се отърся. Но той не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него.21Тогава филистимците го хванаха и му избодоха очите, и го отведоха в Газа, и го вързаха с бронзови окови; и той мелеше в затвора.22Но косата на главата му започна отново да расте, след като беше обръсната.23И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.24И когато народът го видя, прослави бога си, защото каза: Нашият бог предаде в ръцете ни врага ни, унищожителя на земята ни, който умножи убитите ни!25И когато сърцата им се развеселиха, те казаха: Повикайте Самсон, за да ни забавлява! Тогава те повикаха Самсон от затвора и той ги забавляваше. И те го сложиха между стълбовете.26А Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.27А къщата беше пълна с мъже и жени и всичките филистимски първенци бяха там. И на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.28Тогава Самсон извика към ГОСПОДА и каза: Господи, БОЖЕ, моля Те, спомни си за мен! Укрепи ме, моля Те, само този път, Боже, за да отмъстя наведнъж на филистимците за двете си очи!29И Самсон обхвана двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.30И Самсон каза: Нека умра с филистимците! И се наведе със сила и къщата падна върху първенците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.31Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и го вдигнаха, и се изкачиха, и го погребаха между Сараа и Естаол, в гроба на баща му Маной. Той съди Израил двадесет години.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.