Psalm 89 | Menge Bibel

1 Ein Lehrgedicht von Ethan, dem Esrahiten.

2 Die Gnadenerweise des HERRN will ich allzeit besingen, bis zum fernsten Geschlecht deine Treue laut verkünden.

3 Denn du, Herr, hast verheißen: »Auf ewig soll der Gnadenbund aufgebaut sein« - fest wie den Himmel hast du deine Treue gegründet –:

4 »Ich habe einen Bund geschlossen mit meinem Erwählten, habe David, meinem Knecht, geschworen:

5 ›Deinem Geschlecht will ich ewige Dauer verleihen und aufbaun deinen Thron für alle Zeiten.‹« SELA.

6 Da priesen die Himmel deine Wundertat, o HERR, dazu deine Treue in der Versammlung der Heiligen*.

7 Denn wer in der Wolkenhöhe kommt dem HERRN gleich, ist dem HERRN vergleichbar unter den Gottessöhnen*,

8 dem Gott, der gefürchtet ist im Kreise der Heiligen und furchtbar über alle um ihn her?

9 HERR, du Gott der Heerscharen, wer ist dir gleich? Stark bist du, HERR, und deine Treue ist rings um dich her.

10 Du herrschest über das Ungestüm des Meeres: erheben sich seine Wogen – du besänftigst sie.

11 Du hast Rahab zermalmt wie einen Durchbohrten, deine Feinde mit deinem starken Arm zerstreut.

12 Dein ist der Himmel, dein auch die Erde, der Erdkreis und seine Fülle – du hast sie gegründet;

13 Norden und Süden – du hast sie geschaffen, der Thabor und Hermon bejubeln deinen Namen.

14 Du hast einen Arm voll Heldenkraft: stark ist deine Hand, deine Rechte hoch erhoben.

15 Gerechtigkeit und Recht sind deines Thrones Stützen, Gnade und Treue gehen vor dir her.

16 Wohl dem Volk, das zu jubeln versteht, das, o HERR, im Licht deines Angesichts wandelt:

17 ob deinem Namen frohlocken sie allezeit, ob deiner Gerechtigkeit sind sie hochgemut.

18 Denn du bist ihr Ruhm und ihre Stärke, und durch deine Gnade ragt hoch unser Horn;

19 denn dem HERRN gehört unser Schild und dem Heiligen Israels unser König.

20 Damals (V.3-4) hast du in einem Gesicht zu deinem Frommen gesprochen: »Ich habe die Hilfe einem Helden übertragen, einen Auserwählten über das Volk erhöht:

21 ich habe David als meinen Knecht gefunden, mit meinem heiligen Öl ihn gesalbt,

22 damit meine Hand beständig mit ihm sei und mein Arm ihm Stärke verleihe.

23 Kein Feind soll ihn überlisten und kein Ruchloser ihn überwältigen;

24 nein, seine Gegner will ich vor ihm zerschmettern, und die ihn hassen, will ich niederschlagen.

25 Doch mit ihm soll meine Treue und Gnade sein, durch meinen Namen soll sein Horn hoch ragen;

26 ich will das Meer unter seine Hand tun und seine Rechte auf die Ströme legen.

27 Er soll zu mir rufen: ›Mein Vater bist du, mein Gott und der Fels meines Heils!‹

28 So will auch ich ihn zum Erstgeborenen* machen, zum höchsten unter den Königen der Erde.

29 Für immer will ich ihm meine Gnade bewahren, und mein Bund soll fest ihm bleiben;

30 für immer will ich sein Geschlecht erhalten und seinen Thron, solange der Himmel steht.

31 Wenn seine Söhne mein Gesetz verlassen und nicht in meinen Rechten wandeln,

32 wenn sie meine Satzungen entweihen und meine Gebote nicht beachten:

33 so werde ich zwar mit der Rute ihren Abfall strafen und ihre Übertretung mit Schlägen,

34 doch meine Gnade will ich ihm nicht entziehen und meine Treue nimmer verleugnen;

35 ich werde meinen Bund nicht entweihen* und den Ausspruch meiner Lippen nicht ändern.

36 Ein für allemal hab’ ich bei meiner Heiligkeit geschworen - niemals werde ich David belügen –:

37 ›Sein Geschlecht soll ewig bestehn, sein Thron wie die Sonne vor mir,

38 wie der Mond soll für immer er bleiben‹: der Zeuge in Wolkenhöhen ist treu!« SELA.

39 Und dennoch hast du verworfen und verstoßen, hast Zorn gegen deinen Gesalbten betätigt;

40 du hast den Bund mit deinem Knecht gebrochen, seine Krone entweiht und zu Boden geschleudert;

41 all seine Mauern hast du eingerissen, seine festen Plätze in Trümmer gelegt.

42 Es plündern ihn alle, die des Weges ziehen, seinen Nachbarn ist er zum Spott geworden.

43 Du hast den Arm seiner Dränger hoch erhoben und all seine Feinde mit Freude erfüllt;

44 auch hast du rückwärts gewandt sein scharfes Schwert und im Krieg ihn nicht aufrecht gehalten (siegreich erhalten);

45 du hast seinem Glanz ein Ende gemacht und seinen Thron zu Boden gestürzt;

46 du hast die Tage seiner Jugend verkürzt, hast ihn mit Schande bedeckt. SELA.

47 Bis wann, HERR, willst du dich ganz verbergen? Bis wann soll lodern wie Feuer dein Zorn?

48 Bedenke, wie kurz meine Lebenszeit ist, wie vergänglich du alle Menschenkinder geschaffen!

49 Wo ist ein Mensch, der leben bleibt und den Tod nicht sieht, seine Seele errettet vor des Totenreichs Macht?

50 Wo sind deine früheren Gnadenverheißungen, Allherr, die du David zugeschworen in deiner Treue?

51 Gedenke, Allherr, der Schmach deiner Knechte, daß ich tragen muß in meinem Busen den Hohn von all den vielen Völkern,

52 womit deine Feinde, o HERR, geschmäht uns haben, womit geschmäht sie haben die Fußstapfen* deines Gesalbten!

53 Gepriesen sei der HERR in Ewigkeit! Amen, ja Amen!

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)

1 Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.

2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:

4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА? Между синовете на силните* кой може да се уподоби на ГОСПОДА?

7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.

12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;

17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.

20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият* на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките.

26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето.

30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,

31 ако престъпят* наредбите Ми и не опазят заповедите Ми –

32 тогава ще накажа* с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им;

33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша* завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.

35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,

36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене,

37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил* си короната му до земята.

40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.)

46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!

48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?

50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,

51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52 Благословен да бъде ГОСПОД до века. Амин и амин!

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.