Jesaja 15 | Menge Bibel Библия, ревизирано издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Jesaja 15 | Menge Bibel
1 Gottesspruch über die Moabiter: Ach! Über Nacht ist Ar zerstört, Moab vernichtet! Ach! Über Nacht ist Kir zerstört, Moab vernichtet! 2 Bajith und Dibon steigen zu den Opferhöhen hinauf, um zu weinen; auf dem Nebo und in Medeba wehklagt Moab; auf all ihren Häuptern ist eine Glatze, alle Bärte sind abgeschoren. 3 Auf ihren Gassen gürtet man sich Sackleinen* um, auf ihren Dächern und ihren Marktplätzen jammert alles und zerfließt in Tränen. 4 Hesbon und Eleale schreien: bis Jahaz hört man ihren Weheruf; darob erheben die gerüsteten Krieger Moabs Geschrei, ihr Mut verzagt in ihnen. 5 Mein Herz jammert um Moab: seine Flüchtlinge erreichen schon Zoar, schon Eglath-Schelischija. Ach, die Steige nach Luhith steigt man unter Weinen hinan! Ach, auf dem Wege nach Horonaim erhebt man Geschrei über den Zusammenbruch! 6 Ach, die Wasser von Nimrim werden zu Wüsteneien! Denn verdorrt ist das Gras*, der Rasen verwelkt, das Grün verschwunden. 7 Darum tragen sie den Besitz, der ihnen übriggeblieben ist, und ihre ersparte Habe über den Weidenbach hinüber. 8 Ach, das Wehgeschrei macht die Runde im ganzen Gebiet der Moabiter! Bis Eglaim dringt ihr Jammern und bis Beer-Elim ihre Wehklage! 9 Ach, die Wasser von Dimon sind voll Blut! Denn ich verhänge über Dimon noch weiteres Unheil: einen Löwen für die Flüchtlinge der Moabiter und für den im Lande gebliebenen Überrest!

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Пророчество за Моав

1 Изявеното за Моав пророчество: Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина, понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина, 2 затова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната. 3 В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач. 4 И Есевон се вайка, и Елеала; гласът им се чува чак до Яса; затова въоръжените моавски мъже ридаят; душата на всеки от тях трепери вътре в него. 5 Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си. 6 Защото водите на Нимрим пресъхнаха; защото тревата изсъхна, моравата изчезна, няма нищо зелено. 7 Затова изобилието, което събраха, и онова, което скътаха, ще занесат в долината на върбите. 8 Защото воплите стигнаха до всички предели на Моав, риданието му – в Еглаим, и риданието му във Вир-елим. 9 Защото водите на Димон се пълнят с кръв, понеже ще докарам още злини върху Димон, лъвове – върху оцелелите от Моав и върху останалите от онази земя.