Psalm 39 | Menge Bibel

1 Dem Musikmeister Jeduthun; ein Psalm von David. 2 Ich dachte: »Achten will ich auf meine Wege*, daß ich nicht sünd’ge mit meiner Zunge; ich will meinem Mund einen Zaum anlegen, solange noch der Frevler* vor mir steht.« 3 So ward ich denn stumm, ganz stumm, mit Gewalt schweigsam (?); doch es wühlte mein Schmerz noch wilder. 4 Das Herz ward mir heiß in der Brust, ob meinem Grübeln brannte ein Feuer in mir; da ließ ich meiner Zunge freien Lauf: 5 »HERR, laß mein Ende mich wissen und welches* das Maß meiner Tage ist! Laß mich erkennen, wie vergänglich ich bin! 6 Ach, spannenlang hast du mir die Tage gemacht, und meines Lebens Dauer ist wie nichts vor dir: ja, nur als ein Hauch steht jeglicher Mensch da!« SELA. 7 Fürwahr nur als Schattenbild wandelt der Mensch einher, nur um ein Nichts wird so viel Lärm gemacht; man häuft auf und weiß nicht, wer es einheimst. 8 Und nun, o Allherr, wes soll ich harren? Meine Hoffnung geht auf dich (allein). 9 Errette mich von allen meinen Sünden, zum Spott der Toren laß mich nicht werden! 10 Ich schweige, tu meinen Mund nicht auf, denn du hast’s so gefügt. 11 Nimm deine Plage weg von mir: unter dem Druck deiner Hand erlieg’ ich. 12 Züchtigst du einen Menschen mit Strafen um der Sünde willen, so läßt du seine Schönheit vergehn wie die Motte*: ach, nur ein Hauch ist jeglicher Mensch! SELA. 13 Höre, o HERR, mein Gebet und vernimm mein Schreien, bleib’ nicht stumm bei* meinen Tränen! Denn ein Gast (nur) bin ich bei dir, ein Beisaß* wie all meine Väter. 14 Blick weg von mir, daß mein Antlitz sich wieder erheitert, bevor ich dahinfahre und nicht mehr bin!

Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; 3 извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; 4 и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. 5 Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! 6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат. 7 Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите*; всесъжение и жертва за грях не поиска. 8 Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; 9 желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. 10 Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. 11 Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. 12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно, 13 защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. 14 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. 15 Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. 16 Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“ 17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ! 18 Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!

Psalm 39 | Menge Bibel Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.