Psalm 34 | Menge Bibel Библия, синодално издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 34 | Menge Bibel
1 Von David, als er sich vor Abimelech* irrsinnig stellte (1.Sam 21,11-16) und dieser ihn von sich trieb, so daß er von dannen ging. 2 Ich will den HERRN allzeit preisen, immerdar soll sein Lob in meinem Munde sein. 3 Des HERRN soll meine Seele sich rühmen, die Demütigen* sollen es hören und sich freuen. 4 Verherrlicht mit mir den HERRN und laßt uns gemeinsam seinen Namen erheben! 5 Sooft den HERRN ich suchte, hat er mich erhört und aus allen meinen Ängsten mich befreit. 6 Wer auf ihn blickt, wird heiteren Sinnes, und sein Antlitz braucht nicht beschämt zu erröten. 7 Hier ist ein (solcher) Dulder, der rief: da hörte der HERR und half ihm aus all seinen Nöten. 8 Der Engel des HERRN lagert sich rings um die Gottesfürchtigen und rettet sie. 9 Schmecket und sehet, wie freundlich der HERR ist: wohl dem Manne, der auf ihn vertraut! 10 Fürchtet den HERRN, ihr seine Heiligen*! denn die ihn fürchten, leiden keinen Mangel. 11 Junge Löwen müssen darben und leiden Hunger; doch wer den HERRN sucht, entbehrt nichts Gutes. 12 Kommt her, ihr Kinder, hört mir zu: die Furcht des HERRN will ich euch lehren! 13 Wer ist der Mann, der langes Leben begehrt, der viele Tage sich wünscht, um Glück zu genießen? 14 Hüte deine Zunge vor Bösem und deine Lippen vor Worten des Trugs! 15 Halte dich fern vom Bösen und tu das Gute, suche den Frieden und jage ihm nach! 16 Die Augen des HERRN sind auf die Gerechten gerichtet und seine Ohren auf ihr Hilfsgeschrei. 17 Das Antlitz des HERRN steht gegen die Frevler, um ihr Gedächtnis auszutilgen von der Erde. 18 Wenn sie* schreien, so hört es der HERR und rettet sie aus all ihren Nöten. 19 Der HERR ist nahe den zerbrochenen Herzen, hilft denen, die zerschlagenen Geistes sind. 20 Zahlreich sind die Leiden des Gerechten, doch aus allen rettet ihn der HERR. 21 Er behütet alle seine Gebeine, daß nicht eins von ihnen zerbrochen wird. 22 Den Gottlosen wird das Unglück töten, und wer den Gerechten haßt, muß es büßen. 23 Der HERR erlöst die Seele seiner Knechte, und alle, die zu ihm sich flüchten, brauchen nicht zu büßen.

Public Domain

Библия, синодално издание

Псалом Давидов.

1 Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене; 2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ; 3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение! 4 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло; 5 да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва; 6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва, 7 защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми. 8 Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине. 9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него. 10 Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му? 11 Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват; 12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми. 13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми. 14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах. 15 А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха; 16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене. 17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове. 18 Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля, 19 за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; 20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори; 21 разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“. 22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене! 23 Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой! 24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене; 25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“. 26 В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене. 27 Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб! 28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.