Rut 1 | King James Version

1 Now it came to pass in the days when the judges ruled, that there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehemjudah went to sojourn in the country of Moab, he, and his wife, and his two sons. 2 And the name of the man was Elimelech, and the name of his wife Naomi, and the name of his two sons Mahlon and Chilion, Ephrathites of Bethlehemjudah. And they came into the country of Moab, and continued there. 3 And Elimelech Naomi' husband died; and she was left, and her two sons. 4 And they took them wives of the women of Moab; the name of the one was Orpah, and the name of the other Ruth: and they dwelled there about ten years. 5 And Mahlon and Chilion died also both of them; and the woman was left of her two sons and her husband. 6 Then she arose with her daughters in law, that she might return from the country of Moab: for she had heard in the country of Moab how that the LORD had visited his people in giving them bread. 7 Wherefore she went forth out of the place where she was, and her two daughters in law with her; and they went on the way to return unto the land of Judah. 8 And Naomi said unto her two daughters in law, Go, return each to her mother' house: the LORD deal kindly with you, as ye have dealt with the dead, and with me. 9 The LORD grant you that ye may find rest, each of you in the house of her husband. Then she kissed them; and they lifted up their voice, and wept. 10 And they said unto her, Surely we will return with thee unto thy people. 11 And Naomi said, Turn again, my daughters: why will ye go with me? are there yet any more sons in my womb, that they may be your husbands? 12 Turn again, my daughters, go your way ; for I am too old to have an husband. If I should say, I have hope, if I should have an husband also to night, and should also bear sons; 13 Would ye tarry for them till they were grown? would ye stay for them from having husbands? nay, my daughters; for it grieveth me much for your sakes that the hand of the LORD is gone out against me. 14 And they lifted up their voice, and wept again: and Orpah kissed her mother in law; but Ruth clave unto her. 15 And she said, Behold, thy sister in law is gone back unto her people, and unto her gods: return thou after thy sister in law. 16 And Ruth said, Intreat me not to leave thee, or to return from following after thee: for whither thou goest, I will go; and where thou lodgest, I will lodge: thy people shall be my people, and thy God my God: 17 Where thou diest, will I die, and there will I be buried: the LORD do so to me, and more also, if ought but death part thee and me. 18 When she saw that she was stedfastly minded to go with her, then she left speaking unto her. 19 So they two went until they came to Bethlehem. And it came to pass, when they were come to Bethlehem, that all the city was moved about them, and they said, Is this Naomi? 20 And she said unto them, Call me not Naomi, call me Mara: for the Almighty hath dealt very bitterly with me. 21 I went out full, and the LORD hath brought me home again empty: why then call ye me Naomi, seeing the LORD hath testified against me, and the Almighty hath afflicted me? 22 So Naomi returned, and Ruth the Moabitess, her daughter in law, with her, which returned out of the country of Moab: and they came to Bethlehem in the beginning of barley harvest.

Библия, ревизирано издание

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем

1 В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя. 2 Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. 4 И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години. 5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина. 6 След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. 7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя, 8 Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене. 9 ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно. 10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ. 11 Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен. 14 А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея. 15 Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. 16 А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава. 19 И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е? 20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Всесилният много ме огорчи. 21 Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие? 22 Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.

Rut 1 | King James Version Библия, ревизирано издание

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем