Johannes 4 | King James Version

1 When therefore the Lord knew how the Pharisees had heard that Jesus made and baptized more disciples than John, 2 (Though Jesus himself baptized not, but his disciples,) 3 He left Judaea, and departed again into Galilee. 4 And he must needs go through Samaria. 5 Then cometh he to a city of Samaria, which is called Sychar, near to the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph. 6 Now Jacob's well was there. Jesus therefore, being wearied with his journey, sat thus on the well: and it was about the sixth hour. 7 There cometh a woman of Samaria to draw water: Jesus saith unto her, Give me to drink. 8 (For his disciples were gone away unto the city to buy meat.) 9 Then saith the woman of Samaria unto him, How is it that thou, being a Jew, askest drink of me, which am a woman of Samaria? for the Jews have no dealings with the Samaritans. 10 Jesus answered and said unto her, If thou knewest the gift of God, and who it is that saith to thee, Give me to drink; thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water. 11 The woman saith unto him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: from whence then hast thou that living water? 12 Art thou greater than our father Jacob, which gave us the well, and drank thereof himself, and his children, and his cattle? 13 Jesus answered and said unto her, Whosoever drinketh of this water shall thirst again: 14 But whosoever drinketh of the water that I shall give him shall never thirst; but the water that I shall give him shall be in him a well of water springing up into everlasting life. 15 The woman saith unto him, Sir, give me this water, that I thirst not, neither come hither to draw. 16 Jesus saith unto her, Go, call thy husband, and come hither. 17 The woman answered and said, I have no husband. Jesus said unto her, Thou hast well said, I have no husband: 18 For thou hast had five husbands; and he whom thou now hast is not thy husband: in that saidst thou truly. 19 The woman saith unto him, Sir, I perceive that thou art a prophet. 20 Our fathers worshipped in this mountain; and ye say, that in Jerusalem is the place where men ought to worship. 21 Jesus saith unto her, Woman, believe me, the hour cometh, when ye shall neither in this mountain, nor yet at Jerusalem, worship the Father. 22 Ye worship ye know not what: we know what we worship: for salvation is of the Jews. 23 But the hour cometh, and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth: for the Father seeketh such to worship him. 24 God is a Spirit: and they that worship him must worship him in spirit and in truth. 25 The woman saith unto him, I know that Messias cometh, which is called Christ: when he is come, he will tell us all things. 26 Jesus saith unto her, I that speak unto thee am he. 27 And upon this came his disciples, and marvelled that he talked with the woman: yet no man said, What seekest thou? or, Why talkest thou with her? 28 The woman then left her waterpot, and went her way into the city, and saith to the men, 29 Come, see a man, which told me all things that ever I did: is not this the Christ? 30 Then they went out of the city, and came unto him. 31 In the mean while his disciples prayed him, saying, Master, eat. 32 But he said unto them, I have meat to eat that ye know not of. 33 Therefore said the disciples one to another, Hath any man brought him ought to eat? 34 Jesus saith unto them, My meat is to do the will of him that sent me, and to finish his work. 35 Say not ye, There are yet four months, and then cometh harvest? behold, I say unto you, Lift up your eyes, and look on the fields; for they are white already to harvest. 36 And he that reapeth receiveth wages, and gathereth fruit unto life eternal: that both he that soweth and he that reapeth may rejoice together. 37 And herein is that saying true, One soweth, and another reapeth. 38 I sent you to reap that whereon ye bestowed no labour: other men laboured, and ye are entered into their labours. 39 And many of the Samaritans of that city believed on him for the saying of the woman, which testified, He told me all that ever I did. 40 So when the Samaritans were come unto him, they besought him that he would tarry with them: and he abode there two days. 41 And many more believed because of his own word; 42 And said unto the woman, Now we believe, not because of thy saying: for we have heard him ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world. 43 Now after two days he departed thence, and went into Galilee. 44 For Jesus himself testified, that a prophet hath no honour in his own country. 45 Then when he was come into Galilee, the Galilaeans received him, having seen all the things that he did at Jerusalem at the feast: for they also went unto the feast. 46 So Jesus came again into Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain nobleman, whose son was sick at Capernaum. 47 When he heard that Jesus was come out of Judaea into Galilee, he went unto him, and besought him that he would come down, and heal his son: for he was at the point of death. 48 Then said Jesus unto him, Except ye see signs and wonders, ye will not believe. 49 The nobleman saith unto him, Sir, come down ere my child die. 50 Jesus saith unto him, Go thy way; thy son liveth. And the man believed the word that Jesus had spoken unto him, and he went his way. 51 And as he was now going down, his servants met him, and told him, saying, Thy son liveth. 52 Then enquired he of them the hour when he began to amend. And they said unto him, Yesterday at the seventh hour the fever left him. 53 So the father knew that it was at the same hour, in the which Jesus said unto him, Thy son liveth: and himself believed, and his whole house. 54 This is again the second miracle that Jesus did, when he was come out of Judaea into Galilee.

Библия, ревизирано издание

Исус Христос и самарянката

1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, 2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му, 3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец*. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час. 7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. 10 Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива* вода! 11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му? 13 Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. 16 Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. 17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно. 19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. 21 Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. 26 Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. 27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? 30 Те излязоха от града и отиваха при Него. 31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж. 32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. 35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд. 39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила. 40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. 44 Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми. 50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив. 52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.

Johannes 4 | King James Version Библия, ревизирано издание

Исус Христос и самарянката

Исус Христос изцелява сина на царски чиновник