Johannes 10 | King James Version

1 Verily, verily, I say unto you, He that entereth not by the door into the sheepfold, but climbeth up some other way, the same is a thief and a robber. 2 But he that entereth in by the door is the shepherd of the sheep. 3 To him the porter openeth; and the sheep hear his voice: and he calleth his own sheep by name, and leadeth them out. 4 And when he putteth forth his own sheep, he goeth before them, and the sheep follow him: for they know his voice. 5 And a stranger will they not follow, but will flee from him: for they know not the voice of strangers. 6 This parable spake Jesus unto them: but they understood not what things they were which he spake unto them. 7 Then said Jesus unto them again, Verily, verily, I say unto you, I am the door of the sheep. 8 All that ever came before me are thieves and robbers: but the sheep did not hear them. 9 I am the door: by me if any man enter in, he shall be saved, and shall go in and out, and find pasture. 10 The thief cometh not, but for to steal, and to kill, and to destroy: I am come that they might have life, and that they might have it more abundantly. 11 I am the good shepherd: the good shepherd giveth his life for the sheep. 12 But he that is an hireling, and not the shepherd, whose own the sheep are not, seeth the wolf coming, and leaveth the sheep, and fleeth: and the wolf catcheth them, and scattereth the sheep. 13 The hireling fleeth, because he is an hireling, and careth not for the sheep. 14 I am the good shepherd, and know my sheep, and am known of mine. 15 As the Father knoweth me, even so know I the Father: and I lay down my life for the sheep. 16 And other sheep I have, which are not of this fold: them also I must bring, and they shall hear my voice; and there shall be one fold, and one shepherd. 17 Therefore doth my Father love me, because I lay down my life, that I might take it again. 18 No man taketh it from me, but I lay it down of myself. I have power to lay it down, and I have power to take it again. This commandment have I received of my Father. 19 There was a division therefore again among the Jews for these sayings. 20 And many of them said, He hath a devil, and is mad; why hear ye him? 21 Others said, These are not the words of him that hath a devil. Can a devil open the eyes of the blind? 22 And it was at Jerusalem the feast of the dedication, and it was winter. 23 And Jesus walked in the temple in Solomon's porch. 24 Then came the Jews round about him, and said unto him, How long dost thou make us to doubt? If thou be the Christ, tell us plainly. 25 Jesus answered them, I told you, and ye believed not: the works that I do in my Father's name, they bear witness of me. 26 But ye believe not, because ye are not of my sheep, as I said unto you. 27 My sheep hear my voice, and I know them, and they follow me: 28 And I give unto them eternal life; and they shall never perish, neither shall any man pluck them out of my hand. 29 My Father, which gave them me, is greater than all; and no man is able to pluck them out of my Father's hand. 30 I and my Father are one. 31 Then the Jews took up stones again to stone him. 32 Jesus answered them, Many good works have I shewed you from my Father; for which of those works do ye stone me? 33 The Jews answered him, saying, For a good work we stone thee not; but for blasphemy; and because that thou, being a man, makest thyself God. 34 Jesus answered them, Is it not written in your law, I said, Ye are gods? 35 If he called them gods, unto whom the word of God came, and the scripture cannot be broken; 36 Say ye of him, whom the Father hath sanctified, and sent into the world, Thou blasphemest; because I said, I am the Son of God? 37 If I do not the works of my Father, believe me not. 38 But if I do, though ye believe not me, believe the works: that ye may know, and believe, that the Father is in me, and I in him. 39 Therefore they sought again to take him: but he escaped out of their hand, 40 And went away again beyond Jordan into the place where John at first baptized; and there he abode. 41 And many resorted unto him, and said, John did no miracle: but all things that John spake of this man were true. 42 And many believed on him there.

Библия, ревизирано издание

Исус Христос – добрият Пастир

1 Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник. 2 А който влиза през вратата, е овчар на овцете. 3 Пазачът му отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. 4 Когато е извел всички свои, той върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. 5 А след чужд човек няма да вървят, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждите. 6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше. 7 Тогава Исус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете. 8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. 9 Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. 10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. 11 Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете. 12 Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва. 13 Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете. 14 Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават, 15 както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете. 16 И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. 17 Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота* Си, за да го взема отново. 18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец. 19 Поради тези думи пак възникна раздор между юдеите. 20 Мнозина от тях казваха: Бяс има и е луд; защо Го слушате? 21 Други казваха: Тези думи не са на човек, обладан от бяс. Може ли зъл дух да отваря очи на слепи?

Исус – Божий Син

22 И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; 23 и Исус ходеше в Соломоновия притвор на храма. 24 Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно. 25 Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене. 26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. 27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. 28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. 29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. 30 Аз и Отец сме едно. 31 Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. 32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни? 33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог. 34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“? 35 Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши, 36 то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син? 37 Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца. 39 Пак искаха да Го хванат, но Той се изплъзна от ръцете им. 40 И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-рано кръщаваше, и остана там. 41 И мнозина дойдоха при него; и казаха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този, беше истина. 42 И там мнозина повярваха в Него.

Johannes 10 | King James Version Библия, ревизирано издание

Исус Христос – добрият Пастир

Исус – Божий Син