Jeremia 51 | King James Version

1 Thus saith the LORD; Behold, I will raise up against Babylon, and against them that dwell in the midst of them that rise up against me, a destroying wind;

2 And will send unto Babylon fanners, that shall fan her, and shall empty her land: for in the day of trouble they shall be against her round about.

3 Against him that bendeth let the archer bend his bow, and against him that lifteth himself up in his brigandine: and spare ye not her young men; destroy ye utterly all her host.

4 Thus the slain shall fall in the land of the Chaldeans, and they that are thrust through in her streets.

5 For Israel hath not been forsaken, nor Judah of his God, of the LORD of hosts; though their land was filled with sin against the Holy One of Israel.

6 Flee out of the midst of Babylon, and deliver every man his soul: be not cut off in her iniquity; for this is the time of the LORD' vengeance; he will render unto her a recompence.

7 Babylon hath been a golden cup in the LORD' hand, that made all the earth drunken: the nations have drunken of her wine; therefore the nations are mad.

8 Babylon is suddenly fallen and destroyed: howl for her; take balm for her pain, if so be she may be healed.

9 We would have healed Babylon, but she is not healed: forsake her, and let us go every one into his own country: for her judgment reacheth unto heaven, and is lifted up even to the skies.

10 The LORD hath brought forth our righteousness: come, and let us declare in Zion the work of the LORD our God.

11 Make bright the arrows; gather the shields: the LORD hath raised up the spirit of the kings of the Medes: for his device is against Babylon, to destroy it; because it is the vengeance of the LORD, the vengeance of his temple.

12 Set up the standard upon the walls of Babylon, make the watch strong, set up the watchmen, prepare the ambushes: for the LORD hath both devised and done that which he spake against the inhabitants of Babylon.

13 O thou that dwellest upon many waters, abundant in treasures, thine end is come, and the measure of thy covetousness.

14 The LORD of hosts hath sworn by himself, saying , Surely I will fill thee with men, as with caterpillers; and they shall lift up a shout against thee.

15 He hath made the earth by his power, he hath established the world by his wisdom, and hath stretched out the heaven by his understanding.

16 When he uttereth his voice, there is a multitude of waters in the heavens; and he causeth the vapours to ascend from the ends of the earth: he maketh lightnings with rain, and bringeth forth the wind out of his treasures.

17 Every man is brutish by his knowledge; every founder is confounded by the graven image: for his molten image is falsehood, and there is no breath in them.

18 They are vanity, the work of errors: in the time of their visitation they shall perish.

19 The portion of Jacob is not like them; for he is the former of all things: and Israel is the rod of his inheritance: the LORD of hosts is his name.

20 Thou art my battle axe and weapons of war: for with thee will I break in pieces the nations, and with thee will I destroy kingdoms;

21 And with thee will I break in pieces the horse and his rider; and with thee will I break in pieces the chariot and his rider;

22 With thee also will I break in pieces man and woman; and with thee will I break in pieces old and young; and with thee will I break in pieces the young man and the maid;

23 I will also break in pieces with thee the shepherd and his flock; and with thee will I break in pieces the husbandman and his yoke of oxen; and with thee will I break in pieces captains and rulers.

24 And I will render unto Babylon and to all the inhabitants of Chaldea all their evil that they have done in Zion in your sight, saith the LORD.

25 Behold, I am against thee, O destroying mountain, saith the LORD, which destroyest all the earth: and I will stretch out mine hand upon thee, and roll thee down from the rocks, and will make thee a burnt mountain.

26 And they shall not take of thee a stone for a corner, nor a stone for foundations; but thou shalt be desolate for ever, saith the LORD.

27 Set ye up a standard in the land, blow the trumpet among the nations, prepare the nations against her, call together against her the kingdoms of Ararat, Minni, and Ashchenaz; appoint a captain against her; cause the horses to come up as the rough caterpillers.

28 Prepare against her the nations with the kings of the Medes, the captains thereof, and all the rulers thereof, and all the land of his dominion.

29 And the land shall tremble and sorrow: for every purpose of the LORD shall be performed against Babylon, to make the land of Babylon a desolation without an inhabitant.

30 The mighty men of Babylon have forborn to fight, they have remained in their holds: their might hath failed; they became as women: they have burned her dwellingplaces; her bars are broken.

31 One post shall run to meet another, and one messenger to meet another, to shew the king of Babylon that his city is taken at one end,

32 And that the passages are stopped, and the reeds they have burned with fire, and the men of war are affrighted.

33 For thus saith the LORD of hosts, the God of Israel; The daughter of Babylon is like a threshingfloor, it is time to thresh her: yet a little while, and the time of her harvest shall come.

34 Nebuchadrezzar the king of Babylon hath devoured me, he hath crushed me, he hath made me an empty vessel, he hath swallowed me up like a dragon, he hath filled his belly with my delicates, he hath cast me out.

35 The violence done to me and to my flesh be upon Babylon, shall the inhabitant of Zion say; and my blood upon the inhabitants of Chaldea, shall Jerusalem say.

36 Therefore thus saith the LORD; Behold, I will plead thy cause, and take vengeance for thee; and I will dry up her sea, and make her springs dry.

37 And Babylon shall become heaps, a dwellingplace for dragons, an astonishment, and an hissing, without an inhabitant.

38 They shall roar together like lions: they shall yell as lions'whelps.

39 In their heat I will make their feasts, and I will make them drunken, that they may rejoice, and sleep a perpetual sleep, and not wake, saith the LORD.

40 I will bring them down like lambs to the slaughter, like rams with he goats.

41 How is Sheshach taken! and how is the praise of the whole earth surprised! how is Babylon become an astonishment among the nations!

42 The sea is come up upon Babylon: she is covered with the multitude of the waves thereof.

43 Her cities are a desolation, a dry land, and a wilderness, a land wherein no man dwelleth, neither doth any son of man pass thereby.

44 And I will punish Bel in Babylon, and I will bring forth out of his mouth that which he hath swallowed up: and the nations shall not flow together any more unto him: yea, the wall of Babylon shall fall.

45 My people, go ye out of the midst of her, and deliver ye every man his soul from the fierce anger of the LORD.

46 And lest your heart faint, and ye fear for the rumour that shall be heard in the land; a rumour shall both come one year, and after that in another year shall come a rumour, and violence in the land, ruler against ruler.

47 Therefore, behold, the days come, that I will do judgment upon the graven images of Babylon: and her whole land shall be confounded, and all her slain shall fall in the midst of her.

48 Then the heaven and the earth, and all that is therein, shall sing for Babylon: for the spoilers shall come unto her from the north, saith the LORD.

49 As Babylon hath caused the slain of Israel to fall, so at Babylon shall fall the slain of all the earth.

50 Ye that have escaped the sword, go away, stand not still: remember the LORD afar off, and let Jerusalem come into your mind.

51 We are confounded, because we have heard reproach: shame hath covered our faces: for strangers are come into the sanctuaries of the LORD' house.

52 Wherefore, behold, the days come, saith the LORD, that I will do judgment upon her graven images: and through all her land the wounded shall groan.

53 Though Babylon should mount up to heaven, and though she should fortify the height of her strength, yet from me shall spoilers come unto her, saith the LORD.

54 A sound of a cry cometh from Babylon, and great destruction from the land of the Chaldeans:

55 Because the LORD hath spoiled Babylon, and destroyed out of her the great voice; when her waves do roar like great waters, a noise of their voice is uttered:

56 Because the spoiler is come upon her, even upon Babylon, and her mighty men are taken, every one of their bows is broken: for the LORD God of recompences shall surely requite.

57 And I will make drunk her princes, and her wise men , her captains, and her rulers, and her mighty men: and they shall sleep a perpetual sleep, and not wake, saith the King, whose name is the LORD of hosts.

58 Thus saith the LORD of hosts; The broad walls of Babylon shall be utterly broken, and her high gates shall be burned with fire; and the people shall labour in vain, and the folk in the fire, and they shall be weary.

59 The word which Jeremiah the prophet commanded Seraiah the son of Neriah, the son of Maaseiah, when he went with Zedekiah the king of Judah into Babylon in the fourth year of his reign. And this Seraiah was a quiet prince.

60 So Jeremiah wrote in a book all the evil that should come upon Babylon, even all these words that are written against Babylon.

61 And Jeremiah said to Seraiah, When thou comest to Babylon, and shalt see, and shalt read all these words;

62 Then shalt thou say, O LORD, thou hast spoken against this place, to cut it off, that none shall remain in it, neither man nor beast, but that it shall be desolate for ever.

63 And it shall be, when thou hast made an end of reading this book, that thou shalt bind a stone to it, and cast it into the midst of Euphrates:

64 And thou shalt say, Thus shall Babylon sink, and shall not rise from the evil that I will bring upon her: and they shall be weary. Thus far are the words of Jeremiah.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

1 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят сред разбунтувалите се против Мен.

2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят; и ще оголят земята му, защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

3 Стрелец срещу стрелец нека опъва лъка си и срещу онзи, който се големее с бронята си; не жалете младежите му, обречете на изтребление цялата му войска.

4 Ще паднат убити в Халдейската земя и прободени по улиците на градовете и.

5 Защото нито Израил, нито Юда е изоставен от своя Бог, от ГОСПОДА на Силите, ако и да е пълна земята им с беззаконие против Святия Израилев.

6 Бягайте отсред Вавилон, за да отървете всеки живота си; да не загинете в беззаконието му; защото е време за въздаяние от ГОСПОДА, Който ще му отдаде отплата.

7 В ръката ГОСПОДНЯ Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха.

8 Внезапно Вавилон падна и се разруши; ридайте за него; вземете балсама за раната му – дано се изцели.

9 Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците.

10 ГОСПОД изяви правдата ни; елате и нека разкажем в Сион делото на ГОСПОДА, нашия Бог.

11 Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; ГОСПОД възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; понеже това е въздаянието от ГОСПОДА, въздаянието за храма Му.

12 Издигнете знаме против вавилонските стени, усилете стражата, поставете стражари, пригответе засади; защото ГОСПОД намисли и ще извърши онова, което изрече против вавилонските жители.

13 О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, границата на сребролюбието ти.

14 ГОСПОД на Силите се е клел в Себе Си и е казал: Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци, които ще повдигнат боен вик против тебе.

15 Той е, Който създаде земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

16 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

17 Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.

18 Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието си ще загинат.

19 Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко и Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му.

20 Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; и чрез тебе ще смажа народи; чрез тебе ще изтребя царства;

21 чрез тебе ще смажа коня и конника; и чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

22 чрез тебе ще смажа мъж и жена; чрез тебе ще смажа стар и млад; и чрез тебе ще смажа младеж и девица;

23 чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове; и чрез тебе ще смажа управители и началници.

24 И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва ГОСПОД.

25 Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва ГОСПОД, която разоряваш целия свят; ще простра ръката Си върху теб и ще те изрина от скалите, и ще те направя изгорена планина.

26 Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито камък за основи; а ще бъдеш вечно пуста, казва ГОСПОД.

27 Издигнете знаме в страната, затръбете между народите. Пригответе против нея народите; свикайте против нея царствата на Арарат, на Мини и на Асханаз; поставете над нея уредник; докарайте коне като бодливи скакалци.

28 Пригответе против нея народите, мидийските царе, управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя.

29 Земята се тресе и измъчва; защото намеренията на ГОСПОДА против Вавилон ще се изпълнят, за да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

30 Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, останаха в укрепленията си; силата им изчезна; станаха като жени; изгориха жилищата му, лостовете му са строшени.

31 Бързоходец ще тича да посрещне бързоходец и вестител – да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му бе превзет от всеки край

32 и че бродовете са завзети с изненада, загражденията – изгорени с огън, и военните мъже разтреперани.

33 Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време да се вършее; още малко и ще дойде времето на жътвата и.

34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, смаза ме, направи ме празен съд, погълна ме като змия, напълни корема си с моите сладки неща и мен оттласна.

35 Неправдата, извършена спрямо мен и моя род*, нека падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион; и: Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея, ще каже Йерусалим.

36 Затова така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти и ще извърша въздаяние за тебе; ще превърна реката* на Вавилон в суша и ще пресуша извора му.

37 Вавилон ще стане на грамади, жилище на чакали, за учудване и подсвиркване, необитаем.

38 Ще вият заедно като лъвчета, ще реват като малки лъвчета.

39 Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят, казва ГОСПОД.

40 Ще ги сваля като агнета за клане, като овни с козли.

41 Как бе превзет Сесах и се изненада славата на целия свят! Как Вавилон стана за учудване между народите!

42 Морето се повдигна против Вавилон; покрит беше под многото му вълни.

43 Градовете му се превърнаха в пустота, безводна земя и пустиня – земя, в която не живее никой човек, нито минава през нея човешки син.

44 Аз ще накажа Вила във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал; народите няма да се съберат вече при него; и самата вавилонска стена ще падне.

45 Народе Мой, излез изсред него и всеки от вас нека спаси себе си от пламенния гняв ГОСПОДЕН.

46 Да не отслабне сърцето ви, нито да се уплашите от вестта, която ще се чуе в тази земя; защото една година ще дойде слух, а след това друга година ще дойде слух и насилие на страната, властител против властител.

47 Затова, ето, идат дни, когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; и цялата му земя ще се посрами, като всички негови паднат убити сред него.

48 Тогава небесата и земята и всичко, което е в тях, ще възкликнат над Вавилон; защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва ГОСПОД.

49 Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

50 Вие, избегнали от меча, идете, не стойте; помнете ГОСПОДА отдалеч и нека Йерусалим дойде в ума ви.

51 Засрамихме се, защото чухме укор; срам покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН.

52 Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще извърша съд върху идолите му и смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

53 Дори Вавилон да би се издигнал и до небето и утвърдил нависоко силата си, пак ще дойдат от Мен изтребителите върху него, казва ГОСПОД.

54 Глас на вопъл от Вавилон и на голямо разрушение – от Халдейската земя!

55 Защото ГОСПОД изтребва Вавилон и премахва от него големия шум; защото техните вълни бучат като много води и екотът на гласа им се чува;

56 защото изтребителят дойде върху него, да!, – върху Вавилон – и юнаците му се хванаха, лъковете им се строшиха; понеже ГОСПОД е Бог, Който въздава и непременно ще въздаде.

57 Аз ще опия първенците и мъдрите му, управителите, началниците и юнаците му; те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите.

58 Така казва ГОСПОД на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще рухнат и високите му порти ще бъдат изгорени с огън; племената му суетно ще се трудят и народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.

Последно пророчество на Йеремия

59 Заповедта, която пророк Йеремия даде на Сарайя, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарайя беше главен постелник.

60 Йеремия написа в една книга всички злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно – всички думи, написани по-горе против Вавилон.

61 И Йеремия каза на Сарайя: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи

62 и да кажеш: ГОСПОДИ, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, за да няма кой да живее в него – нито човек, нито животно, а да е вечно пусто.

63 След като изчетеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат, и кажи:

64 Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне – поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. Дотук са думите на Йеремия.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.