Jeremia 12 | King James Version

1 Righteous art thou, O LORD, when I plead with thee: yet let me talk with thee of thy judgments: Wherefore doth the way of the wicked prosper? wherefore are all they happy that deal very treacherously? 2 Thou hast planted them, yea, they have taken root: they grow, yea, they bring forth fruit: thou art near in their mouth, and far from their reins. 3 But thou, O LORD, knowest me: thou hast seen me, and tried mine heart toward thee: pull them out like sheep for the slaughter, and prepare them for the day of slaughter. 4 How long shall the land mourn, and the herbs of every field wither, for the wickedness of them that dwell therein? the beasts are consumed, and the birds; because they said, He shall not see our last end. 5 If thou hast run with the footmen, and they have wearied thee, then how canst thou contend with horses? and if in the land of peace, wherein thou trustedst, they wearied thee , then how wilt thou do in the swelling of Jordan? 6 For even thy brethren, and the house of thy father, even they have dealt treacherously with thee; yea, they have called a multitude after thee: believe them not, though they speak fair words unto thee. 7 I have forsaken mine house, I have left mine heritage; I have given the dearly beloved of my soul into the hand of her enemies. 8 Mine heritage is unto me as a lion in the forest; it crieth out against me: therefore have I hated it. 9 Mine heritage is unto me as a speckled bird, the birds round about are against her; come ye, assemble all the beasts of the field, come to devour. 10 Many pastors have destroyed my vineyard, they have trodden my portion under foot, they have made my pleasant portion a desolate wilderness. 11 They have made it desolate, and being desolate it mourneth unto me; the whole land is made desolate, because no man layeth it to heart. 12 The spoilers are come upon all high places through the wilderness: for the sword of the LORD shall devour from the one end of the land even to the other end of the land: no flesh shall have peace. 13 They have sown wheat, but shall reap thorns: they have put themselves to pain, but shall not profit: and they shall be ashamed of your revenues because of the fierce anger of the LORD. 14 Thus saith the LORD against all mine evil neighbours, that touch the inheritance which I have caused my people Israel to inherit; Behold, I will pluck them out of their land, and pluck out the house of Judah from among them. 15 And it shall come to pass, after that I have plucked them out I will return, and have compassion on them, and will bring them again, every man to his heritage, and every man to his land. 16 And it shall come to pass, if they will diligently learn the ways of my people, to swear by my name, The LORD liveth; as they taught my people to swear by Baal; then shall they be built in the midst of my people. 17 But if they will not obey, I will utterly pluck up and destroy that nation, saith the LORD.

Библия, ревизирано издание

Обещание към Израилевите съседни народи

1 Праведен си, ГОСПОДИ, когато се съдя с Тебе; но пак да разисквам с Тебе за присъдите Ти: Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно? 2 Насадил си ги и те даже се вкорениха; растат, даже и принасят плод; Ти си близо до устата им, а далеч от сърцата* им. 3 Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш; виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Теб; отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани. 4 Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите и, защото казаха: Той няма да види сетнината ни. 5 Ако тичаш с пешаците и те те изморят, тогава как ще се надбягваш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил при прииждането на Йордан? 6 Защото братята ти и бащиният ти дом – даже и те се отнесоха коварно към тебе. Да! И те извикаха след тебе с висок глас; но не им вярвай, даже ако ти говорят добро. 7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите и. 8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; то издаде гласа си против Мене; затова го намразих. 9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; хищните птици от всяка страна са против него; идете, съберете всички полски зверове, докарайте ги да го изпоядат. 10 Много овчари развалиха лозето Ми, потъпкаха Моя дял, обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня. 11 Превърнаха го в пустота; той, като запустен, жалее пред Мене; цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце. 12 По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители; защото мечът ГОСПОДЕН погубва от единия край на страната до другия; никоя твар няма мир. 13 Сяха жито, но са пожънали тръни; трудиха се, но никак не се ползват от труда си; и така, засрамете се от тези си произведения поради пламенния гняв на ГОСПОДА. 14 Така говори ГОСПОД против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на народа Си Израил, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им и ще изтръгна Юдовия дом измежду тях; 15 и след като ги изтръгна, пак ще им покажа милост и ще ги върна – всеки човек в наследството му и всеки човек в земята му. 16 И ако научат добре обходата на Моя народ, да се кълнат в Моето име, като казват: Заклевам се в живота на ГОСПОДА! (както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал), тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми. 17 Но ако не послушат, съвсем ще изтръгна и ще изтребя онзи народ, казва ГОСПОД.

Jeremia 12 | King James Version Библия, ревизирано издание

Обещание към Израилевите съседни народи