Jesaja 57 | King James Version

1 The righteous perisheth, and no man layeth it to heart: and merciful men are taken away, none considering that the righteous is taken away from the evil to come . 2 He shall enter into peace: they shall rest in their beds, each one walking in his uprightness. 3 But draw near hither, ye sons of the sorceress, the seed of the adulterer and the whore. 4 Against whom do ye sport yourselves? against whom make ye a wide mouth, and draw out the tongue? are ye not children of transgression, a seed of falsehood, 5 Enflaming yourselves with idols under every green tree, slaying the children in the valleys under the clifts of the rocks? 6 Among the smooth stones of the stream is thy portion; they, they are thy lot: even to them hast thou poured a drink offering, thou hast offered a meat offering. Should I receive comfort in these? 7 Upon a lofty and high mountain hast thou set thy bed: even thither wentest thou up to offer sacrifice. 8 Behind the doors also and the posts hast thou set up thy remembrance: for thou hast discovered thyself to another than me, and art gone up; thou hast enlarged thy bed, and made thee a covenant with them; thou lovedst their bed where thou sawest it . 9 And thou wentest to the king with ointment, and didst increase thy perfumes, and didst send thy messengers far off, and didst debase thyself even unto hell. 10 Thou art wearied in the greatness of thy way; yet saidst thou not, There is no hope: thou hast found the life of thine hand; therefore thou wast not grieved. 11 And of whom hast thou been afraid or feared, that thou hast lied, and hast not remembered me, nor laid it to thy heart? have not I held my peace even of old, and thou fearest me not? 12 I will declare thy righteousness, and thy works; for they shall not profit thee. 13 When thou criest, let thy companies deliver thee; but the wind shall carry them all away; vanity shall take them : but he that putteth his trust in me shall possess the land, and shall inherit my holy mountain; 14 And shall say, Cast ye up, cast ye up, prepare the way, take up the stumblingblock out of the way of my people. 15 For thus saith the high and lofty One that inhabiteth eternity, whose name is Holy; I dwell in the high and holy place , with him also that is of a contrite and humble spirit, to revive the spirit of the humble, and to revive the heart of the contrite ones. 16 For I will not contend for ever, neither will I be always wroth: for the spirit should fail before me, and the souls which I have made. 17 For the iniquity of his covetousness was I wroth, and smote him: I hid me, and was wroth, and he went on frowardly in the way of his heart. 18 I have seen his ways, and will heal him: I will lead him also, and restore comforts unto him and to his mourners. 19 I create the fruit of the lips; Peace, peace to him that is far off, and to him that is near, saith the LORD; and I will heal him. 20 But the wicked are like the troubled sea, when it cannot rest, whose waters cast up mire and dirt. 21 There is no peace, saith my God, to the wicked.

Библия, ревизирано издание

Срещу идолопоклонството и за силата на смирението

1 Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото. 2 Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. 4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа, 5 вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали? 6 Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща? 7 На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва. 8 Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. 9 Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята. 10 Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла. 11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене? 12 Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.

Бог обещава помощ и изцеление

13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм. 14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ. 15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се, 16 защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. 17 Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. 19 Аз, Който създавам плода на устните, казва ГОСПОД, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. 20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.

Jesaja 57 | King James Version Библия, ревизирано издание

Срещу идолопоклонството и за силата на смирението

Бог обещава помощ и изцеление