1.Mose 43 | King James Version

1 And the famine was sore in the land. 2 And it came to pass, when they had eaten up the corn which they had brought out of Egypt, their father said unto them, Go again, buy us a little food. 3 And Judah spake unto him, saying, The man did solemnly protest unto us, saying, Ye shall not see my face, except your brother be with you. 4 If thou wilt send our brother with us, we will go down and buy thee food: 5 But if thou wilt not send him , we will not go down: for the man said unto us, Ye shall not see my face, except your brother be with you. 6 And Israel said, Wherefore dealt ye so ill with me, as to tell the man whether ye had yet a brother? 7 And they said, The man asked us straitly of our state, and of our kindred, saying, Is your father yet alive? have ye another brother? and we told him according to the tenor of these words: could we certainly know that he would say, Bring your brother down? 8 And Judah said unto Israel his father, Send the lad with me, and we will arise and go; that we may live, and not die, both we, and thou, and also our little ones. 9 I will be surety for him; of my hand shalt thou require him: if I bring him not unto thee, and set him before thee, then let me bear the blame for ever: 10 For except we had lingered, surely now we had returned this second time. 11 And their father Israel said unto them, If it must be so now, do this; take of the best fruits in the land in your vessels, and carry down the man a present, a little balm, and a little honey, spices, and myrrh, nuts, and almonds: 12 And take double money in your hand; and the money that was brought again in the mouth of your sacks, carry it again in your hand; peradventure it was an oversight: 13 Take also your brother, and arise, go again unto the man: 14 And God Almighty give you mercy before the man, that he may send away your other brother, and Benjamin. If I be bereaved of my children , I am bereaved. 15 And the men took that present, and they took double money in their hand, and Benjamin; and rose up, and went down to Egypt, and stood before Joseph. 16 And when Joseph saw Benjamin with them, he said to the ruler of his house, Bring these men home, and slay, and make ready; for these men shall dine with me at noon. 17 And the man did as Joseph bade; and the man brought the men into Joseph' house. 18 And the men were afraid, because they were brought into Joseph' house; and they said, Because of the money that was returned in our sacks at the first time are we brought in; that he may seek occasion against us, and fall upon us, and take us for bondmen, and our asses. 19 And they came near to the steward of Joseph' house, and they communed with him at the door of the house, 20 And said, O sir, we came indeed down at the first time to buy food: 21 And it came to pass, when we came to the inn, that we opened our sacks, and, behold, every man' money was in the mouth of his sack, our money in full weight: and we have brought it again in our hand. 22 And other money have we brought down in our hands to buy food: we cannot tell who put our money in our sacks. 23 And he said, Peace be to you, fear not: your God, and the God of your father, hath given you treasure in your sacks: I had your money. And he brought Simeon out unto them. 24 And the man brought the men into Joseph' house, and gave them water, and they washed their feet; and he gave their asses provender. 25 And they made ready the present against Joseph came at noon: for they heard that they should eat bread there. 26 And when Joseph came home, they brought him the present which was in their hand into the house, and bowed themselves to him to the earth. 27 And he asked them of their welfare, and said, Is your father well, the old man of whom ye spake? Is he yet alive? 28 And they answered, Thy servant our father is in good health, he is yet alive. And they bowed down their heads, and made obeisance. 29 And he lifted up his eyes, and saw his brother Benjamin, his mother' son, and said, Is this your younger brother, of whom ye spake unto me? And he said, God be gracious unto thee, my son. 30 And Joseph made haste; for his bowels did yearn upon his brother: and he sought where to weep; and he entered into his chamber, and wept there. 31 And he washed his face, and went out, and refrained himself, and said, Set on bread. 32 And they set on for him by himself, and for them by themselves, and for the Egyptians, which did eat with him, by themselves: because the Egyptians might not eat bread with the Hebrews; for that is an abomination unto the Egyptians. 33 And they sat before him, the firstborn according to his birthright, and the youngest according to his youth: and the men marvelled one at another. 34 And he took and sent messes unto them from before him: but Benjamin' mess was five times so much as any of theirs. And they drank, and were merry with him.

Библия, ревизирано издание

Отиване в Египет с Вениамин

1 А гладът се увеличаваше в страната. 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си. 8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни. 9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. 10 Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път. 11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. 12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка. 13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека. 14 А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца. 15 Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф. 16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне. 17 И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом. 18 А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19 Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха: 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; 21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22 Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни. 23 А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон. 24 И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб. 26 И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. 27 И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28 А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха. 29 Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой. 30 И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. 31 После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб. 32 Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. 33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си. 34 Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

1.Mose 43 | King James Version Библия, ревизирано издание

Отиване в Египет с Вениамин