1.Könige 8 | King James Version

1 Then Solomon assembled the elders of Israel, and all the heads of the tribes, the chief of the fathers of the children of Israel, unto king Solomon in Jerusalem, that they might bring up the ark of the covenant of the LORD out of the city of David, which is Zion.

2 And all the men of Israel assembled themselves unto king Solomon at the feast in the month Ethanim, which is the seventh month.

3 And all the elders of Israel came, and the priests took up the ark.

4 And they brought up the ark of the LORD, and the tabernacle of the congregation, and all the holy vessels that were in the tabernacle, even those did the priests and the Levites bring up.

5 And king Solomon, and all the congregation of Israel, that were assembled unto him, were with him before the ark, sacrificing sheep and oxen, that could not be told nor numbered for multitude.

6 And the priests brought in the ark of the covenant of the LORD unto his place, into the oracle of the house, to the most holy place, even under the wings of the cherubims.

7 For the cherubims spread forth their two wings over the place of the ark, and the cherubims covered the ark and the staves thereof above.

8 And they drew out the staves, that the ends of the staves were seen out in the holy place before the oracle, and they were not seen without: and there they are unto this day.

9 There was nothing in the ark save the two tables of stone, which Moses put there at Horeb, when the LORD made a covenant with the children of Israel, when they came out of the land of Egypt.

10 And it came to pass, when the priests were come out of the holy place , that the cloud filled the house of the LORD,

11 So that the priests could not stand to minister because of the cloud: for the glory of the LORD had filled the house of the LORD.

12 Then spake Solomon, The LORD said that he would dwell in the thick darkness.

13 I have surely built thee an house to dwell in, a settled place for thee to abide in for ever.

14 And the king turned his face about, and blessed all the congregation of Israel: (and all the congregation of Israel stood;)

15 And he said, Blessed be the LORD God of Israel, which spake with his mouth unto David my father, and hath with his hand fulfilled it , saying,

16 Since the day that I brought forth my people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel to build an house, that my name might be therein; but I chose David to be over my people Israel.

17 And it was in the heart of David my father to build an house for the name of the LORD God of Israel.

18 And the LORD said unto David my father, Whereas it was in thine heart to build an house unto my name, thou didst well that it was in thine heart.

19 Nevertheless thou shalt not build the house; but thy son that shall come forth out of thy loins, he shall build the house unto my name.

20 And the LORD hath performed his word that he spake, and I am risen up in the room of David my father, and sit on the throne of Israel, as the LORD promised, and have built an house for the name of the LORD God of Israel.

21 And I have set there a place for the ark, wherein is the covenant of the LORD, which he made with our fathers, when he brought them out of the land of Egypt.

22 And Solomon stood before the altar of the LORD in the presence of all the congregation of Israel, and spread forth his hands toward heaven:

23 And he said, LORD God of Israel, there is no God like thee, in heaven above, or on earth beneath, who keepest covenant and mercy with thy servants that walk before thee with all their heart:

24 Who hast kept with thy servant David my father that thou promisedst him: thou spakest also with thy mouth, and hast fulfilled it with thine hand, as it is this day.

25 Therefore now, LORD God of Israel, keep with thy servant David my father that thou promisedst him, saying, There shall not fail thee a man in my sight to sit on the throne of Israel; so that thy children take heed to their way, that they walk before me as thou hast walked before me.

26 And now, O God of Israel, let thy word, I pray thee, be verified, which thou spakest unto thy servant David my father.

27 But will God indeed dwell on the earth? behold, the heaven and heaven of heavens cannot contain thee; how much less this house that I have builded?

28 Yet have thou respect unto the prayer of thy servant, and to his supplication, O LORD my God, to hearken unto the cry and to the prayer, which thy servant prayeth before thee to day:

29 That thine eyes may be open toward this house night and day, even toward the place of which thou hast said, My name shall be there: that thou mayest hearken unto the prayer which thy servant shall make toward this place.

30 And hearken thou to the supplication of thy servant, and of thy people Israel, when they shall pray toward this place: and hear thou in heaven thy dwelling place: and when thou hearest, forgive.

31 If any man trespass against his neighbour, and an oath be laid upon him to cause him to swear, and the oath come before thine altar in this house:

32 Then hear thou in heaven, and do, and judge thy servants, condemning the wicked, to bring his way upon his head; and justifying the righteous, to give him according to his righteousness.

33 When thy people Israel be smitten down before the enemy, because they have sinned against thee, and shall turn again to thee, and confess thy name, and pray, and make supplication unto thee in this house:

34 Then hear thou in heaven, and forgive the sin of thy people Israel, and bring them again unto the land which thou gavest unto their fathers.

35 When heaven is shut up, and there is no rain, because they have sinned against thee; if they pray toward this place, and confess thy name, and turn from their sin, when thou afflictest them:

36 Then hear thou in heaven, and forgive the sin of thy servants, and of thy people Israel, that thou teach them the good way wherein they should walk, and give rain upon thy land, which thou hast given to thy people for an inheritance.

37 If there be in the land famine, if there be pestilence, blasting, mildew, locust, or if there be caterpiller; if their enemy besiege them in the land of their cities; whatsoever plague, whatsoever sickness there be ;

38 What prayer and supplication soever be made by any man, or by all thy people Israel, which shall know every man the plague of his own heart, and spread forth his hands toward this house:

39 Then hear thou in heaven thy dwelling place, and forgive, and do, and give to every man according to his ways, whose heart thou knowest; (for thou, even thou only, knowest the hearts of all the children of men;)

40 That they may fear thee all the days that they live in the land which thou gavest unto our fathers.

41 Moreover concerning a stranger, that is not of thy people Israel, but cometh out of a far country for thy name' sake;

42 (For they shall hear of thy great name, and of thy strong hand, and of thy stretched out arm;) when he shall come and pray toward this house;

43 Hear thou in heaven thy dwelling place, and do according to all that the stranger calleth to thee for: that all people of the earth may know thy name, to fear thee, as do thy people Israel; and that they may know that this house, which I have builded, is called by thy name.

44 If thy people go out to battle against their enemy, whithersoever thou shalt send them, and shall pray unto the LORD toward the city which thou hast chosen, and toward the house that I have built for thy name:

45 Then hear thou in heaven their prayer and their supplication, and maintain their cause.

46 If they sin against thee, (for there is no man that sinneth not,) and thou be angry with them, and deliver them to the enemy, so that they carry them away captives unto the land of the enemy, far or near;

47 Yet if they shall bethink themselves in the land whither they were carried captives, and repent, and make supplication unto thee in the land of them that carried them captives, saying, We have sinned, and have done perversely, we have committed wickedness;

48 And so return unto thee with all their heart, and with all their soul, in the land of their enemies, which led them away captive, and pray unto thee toward their land, which thou gavest unto their fathers, the city which thou hast chosen, and the house which I have built for thy name:

49 Then hear thou their prayer and their supplication in heaven thy dwelling place, and maintain their cause,

50 And forgive thy people that have sinned against thee, and all their transgressions wherein they have transgressed against thee, and give them compassion before them who carried them captive, that they may have compassion on them:

51 For they be thy people, and thine inheritance, which thou broughtest forth out of Egypt, from the midst of the furnace of iron:

52 That thine eyes may be open unto the supplication of thy servant, and unto the supplication of thy people Israel, to hearken unto them in all that they call for unto thee.

53 For thou didst separate them from among all the people of the earth, to be thine inheritance, as thou spakest by the hand of Moses thy servant, when thou broughtest our fathers out of Egypt, O Lord GOD.

54 And it was so , that when Solomon had made an end of praying all this prayer and supplication unto the LORD, he arose from before the altar of the LORD, from kneeling on his knees with his hands spread up to heaven.

55 And he stood, and blessed all the congregation of Israel with a loud voice, saying,

56 Blessed be the LORD, that hath given rest unto his people Israel, according to all that he promised: there hath not failed one word of all his good promise, which he promised by the hand of Moses his servant.

57 The LORD our God be with us, as he was with our fathers: let him not leave us, nor forsake us:

58 That he may incline our hearts unto him, to walk in all his ways, and to keep his commandments, and his statutes, and his judgments, which he commanded our fathers.

59 And let these my words, wherewith I have made supplication before the LORD, be nigh unto the LORD our God day and night, that he maintain the cause of his servant, and the cause of his people Israel at all times, as the matter shall require:

60 That all the people of the earth may know that the LORD is God, and that there is none else.

61 Let your heart therefore be perfect with the LORD our God, to walk in his statutes, and to keep his commandments, as at this day.

62 And the king, and all Israel with him, offered sacrifice before the LORD.

63 And Solomon offered a sacrifice of peace offerings, which he offered unto the LORD, two and twenty thousand oxen, and an hundred and twenty thousand sheep. So the king and all the children of Israel dedicated the house of the LORD.

64 The same day did the king hallow the middle of the court that was before the house of the LORD: for there he offered burnt offerings, and meat offerings, and the fat of the peace offerings: because the brasen altar that was before the LORD was too little to receive the burnt offerings, and meat offerings, and the fat of the peace offerings.

65 And at that time Solomon held a feast, and all Israel with him, a great congregation, from the entering in of Hamath unto the river of Egypt, before the LORD our God, seven days and seven days, even fourteen days.

66 On the eighth day he sent the people away: and they blessed the king, and went unto their tents joyful and glad of heart for all the goodness that the LORD had done for David his servant, and for Israel his people.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

Пренасяне Ковчега на Завета в храма

1 Тогава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.

2 И така, всички Израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 Те занесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 Така свещениците внесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

7 Защото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където ГОСПОД сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом,

11 така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото ГОСПОДНЯТА слава изпълни ГОСПОДНИЯ дом.

12 Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.

13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

14 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака:

15 Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид:

16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.

17 Баща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

18 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

19 Ти обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

20 И така, ГОСПОД изпълни словото, което говори. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, както говори ГОСПОД, построих дома за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който ГОСПОД сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

22 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ жертвеник пред цялото Израилево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

23 ГОСПОДИ, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

24 Ти си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал – да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

25 Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

26 И така, сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

29 Нека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 Слушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място – да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

31 Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

32 тогава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

33 Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

34 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

35 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, –

38 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

40 за да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна, заради Твоето име

42 (защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом,

43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

44 Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на ГОСПОДА, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

51 защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

53 защото Ти, Господи ЙЕХОВА, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говори чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

54 След като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към ГОСПОДА, стана отпред ГОСПОДНИЯ жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

55 И застана и благослови цялото Израилево общество, като каза:

56 Благословен да бъде ГОСПОД, Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

57 Дано ГОСПОД, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

58 Да преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

59 И тези думи, с които се помолих на ГОСПОДА, нека бъдат денем и нощем близо до ГОСПОДА, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда,

60 така че всички племена на света да познаят, че ЙЕХОВА е Бог и няма друг.

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо ГОСПОДА, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

62 Тогава царят заедно с целия Израил принесоха жертви пред ГОСПОДА.

63 За мирни жертви, които принесе на ГОСПОДА, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израилтяни осветиха ГОСПОДНИЯ дом.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на ГОСПОДНИЯ дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред ГОСПОДА, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

65 По този начин Соломон заедно с целия Израил – голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток – спазваха в онова време празника пред ГОСПОДА, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.