1.Mose 7 | Hoffnung für alle

1 Dann sagte der HERR zu Noah: »Geh nun mit deiner ganzen Familie in die Arche! Denn ich habe mir die Menschen angesehen: Du bist der Einzige, der noch vor mir bestehen kann! 2 Nimm von allen reinen Tieren je sieben Paare mit in das Schiff und von allen unreinen nur je ein Männchen und ein Weibchen! 3 Bring auch je sieben Paare von allen Vogelarten mit! So können die verschiedenen Tierarten nach der Flut weiterbestehen und sich wieder auf der ganzen Erde vermehren. 4 Noch eine Woche, dann werde ich es vierzig Tage und vierzig Nächte regnen lassen, damit alles Leben auf der Erde vernichtet wird, das ich geschaffen habe!«

Die große Flut

5 Noah befolgte alles genau so, wie der HERR es ihm befohlen hatte. 6 Er war 600 Jahre alt, als die Sintflut* über die Erde hereinbrach. 7 Noah und seine Frau, seine Söhne und Schwiegertöchter gingen in die Arche, um sich vor den Wassermassen in Sicherheit zu bringen. 8 Sie nahmen die verschiedenen Tierarten mit – die reinen und unreinen –, von den Vögeln bis zu den Kriechtieren. 9 Paarweise kamen sie in das Schiff, jeweils ein Männchen und ein Weibchen, so wie Gott es angeordnet hatte. 10 Nach sieben Tagen brach die Flut herein. 11 Es war im 600. Lebensjahr von Noah, am 17. Tag des 2. Monats. Alle Quellen in der Tiefe brachen auf, und die Schleusen des Himmels öffneten sich. 12 Vierzig Tage und vierzig Nächte regnete es in Strömen. 13 Aber Noah und seine Frau, seine Söhne Sem, Ham und Jafet sowie die drei Schwiegertöchter waren genau an diesem Tag in das Schiff gegangen, 14 zusammen mit den verschiedenen Tierarten: dem Vieh, den wilden Tieren, Kriechtieren und Vögeln. 15 Sie waren paarweise gekommen, ein Männchen und ein Weibchen. Niemand fehlte, alle waren an Bord, genau wie Gott es Noah befohlen hatte, und der HERR schloss hinter ihm zu. 17 Vierzig Tage lang fiel das Wasser vom Himmel. Die Flut stieg ständig an und hob das Schiff vom Boden ab. 18 Die Wassermassen nahmen immer mehr zu, bis das Schiff auf dem Wasser schwimmen konnte. 19 Bald waren sogar sämtliche Berge bedeckt, 20 das Wasser stand sieben Meter über ihren höchsten Gipfeln. 21 Alle Lebewesen auf dem Land ertranken: das Vieh, die wilden Tiere, Vögel, Kriechtiere und auch die Menschen. 23 Gott löschte das Leben auf der Erde völlig aus. Niemand konnte sich retten. Nur wer sich mit Noah an Bord der Arche befand, kam mit dem Leben davon. 24 Hundertfünfzig Tage lang blieb das Wasser auf seinem höchsten Stand*.

Верен

1 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение. 2 Вземи си по седем от всички чисти животни – мъжко и женското му; а от нечистите животни по две – мъжко и женското му; 3 също и от небесните птици по седем – мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя. 4 Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил. 5 И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД*. 6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата. 7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега. 8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята, 9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной*. 10 И след седем дни водите на потопа заляха земята. 11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха. 12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му – 14 те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато. 15 Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной. 16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал*; и ГОСПОД затвори след него. 17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята. 18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе. 20 Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха. 21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек. 22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. 23 Всичко съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби – от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици – изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега. 24 А водите се задържаха* по земята сто и петдесет дни.

1.Mose 7 | Hoffnung für alle Верен

Die große Flut