1Josef wurde nach Ägypten hinabgebracht. Ein Ägypter namens Potifar, ein Hofbeamter des Pharao, der Oberste der Leibwache, kaufte ihn den Ismaelitern ab, die ihn dorthin gebracht hatten.2Der HERR war mit Josef und so glückte ihm alles. Er blieb im Haus seines ägyptischen Herrn.3Sein Herr sah, dass der HERR mit Josef war und dass der HERR alles, was er unternahm, durch seine Hand gelingen ließ.4So fand Josef Wohlwollen in seinen Augen und er durfte ihn bedienen. Er bestellte ihn über sein Haus und gab alles, was ihm gehörte, in seine Hand.5Seit er ihn über sein Haus und alles, was ihm gehörte, bestellt hatte, segnete der HERR das Haus des Ägypters um Josefs willen. Der Segen des HERRN ruhte auf allem, was ihm gehörte im Haus und auf dem Feld.6Er ließ seinen ganzen Besitz in Josefs Hand und kümmerte sich, wenn Josef da war, um nichts als nur um sein Essen. Josef war von schöner Gestalt und von schönem Aussehen.7Nach einiger Zeit erhob die Frau seines Herrn ihre Augen zu Josef und sagte: Liege bei mir!8Er weigerte sich und entgegnete der Frau seines Herrn: Siehe, mein Herr kümmert sich, wenn ich da bin, um nichts im Haus; alles, was ihm gehört, hat er in meine Hand gegeben.9Er ist in diesem Haus nicht größer als ich und er hat mir nichts vorenthalten als nur dich, denn du bist seine Frau. Wie könnte ich da ein so großes Unrecht begehen und gegen Gott sündigen?10Obwohl sie Tag für Tag auf Josef einredete, an ihrer Seite zu liegen und mit ihr zusammen zu sein, hörte er nicht auf sie.11An einem solchen Tag kam er ins Haus, um seiner Arbeit nachzugehen. Niemand von den Hausleuten war dort im Haus.12Da packte sie ihn an seinem Gewand und sagte: Liege bei mir! Er ließ sein Gewand in ihrer Hand, floh und lief nach draußen.13Als sie sah, dass er sein Gewand in ihrer Hand zurückgelassen hatte und nach draußen geflohen war,14rief sie nach ihren Hausleuten und sagte zu ihnen: Seht nur! Er hat uns einen Hebräer ins Haus gebracht, seinen Mutwillen mit uns zu treiben. Er ist zu mir gekommen, um bei mir zu liegen; da habe ich laut geschrien.15Als er hörte, dass ich laut aufschrie und rief, ließ er sein Gewand neben mir liegen, floh und lief nach draußen.16Sie ließ sein Gewand neben sich liegen, bis sein Herr nach Hause kam.17Ihm erzählte sie die gleiche Geschichte: Der hebräische Sklave, den du uns gebracht hast, ist zu mir gekommen, um mit mir seinen Mutwillen zu treiben.18Als ich laut aufschrie und rief, ließ er sein Gewand neben mir liegen und floh nach draußen.19Als sein Herr hörte, wie ihm seine Frau erzählte: Genau das hat dein Sklave mir angetan!, packte ihn der Zorn.20Josefs Herr ergriff ihn und warf ihn in den Kerker, den Ort, an dem die Gefangenen des Königs in Haft gehalten wurden. Dort blieb er im Kerker.21Aber der HERR war mit Josef. Er wandte ihm das Wohlwollen und die Gunst des Kerkermeisters zu.22Der Kerkermeister übergab der Hand Josefs alle Gefangenen im Kerker. Alles, was dort zu tun war, tat Josef.23Der Kerkermeister sorgte sich um nichts mehr, was Josef in seine Hand nahm, denn der HERR war mit ihm. Was er auch unternahm, der HERR ließ es ihm gelingen.
Библия, ревизирано издание
Йосиф като роб в Египет
1А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.2И ГОСПОД беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.3След като господарят му видя, че ГОСПОД беше с него и че ГОСПОД прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,4Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.5И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф; ГОСПОДНЕТО благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.6А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.7И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.8Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;9в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?10И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.11А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,12тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката и, избяга и излезе вън.13А като видя, че остави наметалото си в ръката и и избяга вън,14тя извика домашните си мъже и им говори: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.15А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.16И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.17И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;18но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.19Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.20И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.
Йосиф в затвора
21Но ГОСПОД беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.22Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.23Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.