Psalm 9 | Einheitsübersetzung 2016

Gott, der Retter der Armen und Elenden

1 Für den Chormeister. Nach der Weise Stirb für den Sohn! Ein Psalm Davids. 2 Ich will danken, HERR, aus ganzem Herzen, erzählen will ich all deine Wunder. 3 Ich will mich an dir freuen und jauchzen, deinem Namen, Höchster, will ich singen. 4 Wenn meine Feinde zurückweichen, werden sie straucheln und zugrunde gehen vor deinem Angesicht. 5 Denn du hast mir Recht verschafft und für mich entschieden, dich auf den Thron gesetzt als gerechter Richter. 6 Du hast Völker bedroht, den Frevler vernichtet, ihre Namen gelöscht für immer und ewig. 7 Der Feind ist dahin, zertrümmert für immer. Du hast Städte entvölkert, ihr Andenken wurde zunichte. 8 Ja, so sind sie, aber der HERR thront auf ewig, zum Gericht hat er seinen Thron aufgestellt. 9 Er selbst wird den Erdkreis richten in Gerechtigkeit, den Nationen das Urteil sprechen, wie es recht ist. 10 So wird der HERR für den Bedrückten zur Burg, zur Burg für Zeiten der Not. 11 Darum vertrauen dir, die deinen Namen kennen, denn du, HERR, hast keinen, der dich sucht, je verlassen. 12 Singt dem HERRN, der thront auf dem Zion, verkündet unter den Völkern seine Taten! 13 Denn er, der Blutschuld ahndet, hat an sie gedacht, hat den Notschrei der Elenden nicht vergessen. 14 Sei mir gnädig, HERR! Sieh doch mein Elend, wie sie mich hassen, du, der mich emporhebt aus den Pforten des Todes! 15 Damit ich all dein Lob erzähle in den Toren der Tochter Zion und frohlocke über dein rettendes Handeln. 16 Völker versanken in der Grube, die sie selbst gegraben, im Netz, das sie heimlich gelegt, hat ihr Fuß sich verfangen. 17 Kundgetan hat sich der HERR: Er hielt sein Gericht, im Werk seiner Hände hat sich der Frevler verstrickt. [Zwischenspiel. Sela] 18 Zurückweichen müssen die Frevler zum Totenreich, alle Völker, die Gott vergessen. 19 Denn der Arme ist nicht auf ewig vergessen, der Elenden Hoffnung ist nicht für immer verloren. 20 Steh auf, HERR, nicht soll der Mensch triumphieren, die Völker sollen gerichtet werden vor deinem Angesicht. 21 Wirf auf sie Schrecken, HERR, erkennen sollen die Völker: Sie sind nur Menschen. [Sela]

Библия, синодално издание

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса, 3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. 4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице, 5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний. 6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. 7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. 8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол, 9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. 10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; 11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи. 12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му, 13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. 14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта, 15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе. 16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. 17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си. 18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога. 19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. 20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице. 21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. 22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време? 23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят. 24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си. 25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“ 26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение; 27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“ 28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба; 29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; 30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; 31 прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти; 32 дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. 34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“? 35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. 36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. 37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. 38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си, 39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

Psalm 9 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, синодално издание

Gott, der Retter der Armen und Elenden

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.