Psalm 17 | Einheitsübersetzung 2016

Bittgebet eines verfolgten Gerechten

1 Ein Bittgebet Davids. Höre, HERR, die gerechte Sache, / achte auf mein Flehen, vernimm mein Bittgebet von Lippen ohne Falsch! 2 Von deinem Angesicht ergehe mein Urteil, deine Augen schauen, was recht ist. 3 Du hast mein Herz geprüft, bei Nacht es heimgesucht, / du hast mich erprobt, nichts vermagst du zu finden. Ich habe mich besonnen, dass mein Mund sich nicht vergeht. 4 Bei allem, was Menschen tun, / hielt ich mich an das Wort deiner Lippen. Ich habe mich gehütet vor den Pfaden der Gewalt. 5 Fest blieben meine Schritte auf deinen Bahnen, meine Füße haben nicht gewankt. 6 Ich habe zu dir gerufen, / denn du, Gott, gibst mir Antwort. Wende dein Ohr mir zu, vernimm meine Rede! 7 Wunderbar erweise deine Huld! Du rettest, die sich an deiner Rechten vor Empörern bergen. 8 Behüte mich wie den Augapfel, den Stern des Auges, birg mich im Schatten deiner Flügel 9 vor den Frevlern, die mich hart bedrängen, vor meinen Feinden, die mich wütend umringen! 10 Sie haben ihr hartes Herz verschlossen, stolze Worte im Mund geführt.* 11 Auf Schritt und Tritt haben sie mich jetzt umzingelt, ihre Augen richten sich darauf, mich zu Boden zu strecken,* 12 so wie der Löwe voll Gier zu zerreißen, wie der junge Löwe, der im Hinterhalt lauert. 13 Steh auf, HERR, tritt dem Frevler entgegen! Wirf ihn zu Boden, entreiß ihm mein Leben mit dem Schwert! 14 HERR, rette mich mit deiner Hand vor den Leuten, deren Teil am Leben keine Dauer hat! Du füllst ihren Leib mit deinen verborgenen Gütern, / auch ihre Söhne werden satt und lassen das, was übrig ist, ihren Kindern. 15 Ich, in Gerechtigkeit werde ich dein Angesicht schauen, mich sattsehen an deiner Gestalt, wenn ich erwache.

Верен

1 Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни. 2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата. 3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми. 4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците. 5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха. 6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми! 7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб. 8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си 9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават. 10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост. 11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята – 12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места. 13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния, 14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си. 15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Psalm 17 | Einheitsübersetzung 2016 Верен

Bittgebet eines verfolgten Gerechten