Nehemia 2 | English Standard Version

Nehemiah Sent to Judah

1 In the month of Nisan, in the twentieth year of King Artaxerxes, when wine was before him, I took up the wine and gave it to the king. Now I had not been sad in his presence. 2 And the king said to me, “Why is your face sad, seeing you are not sick? This is nothing but sadness of the heart.” Then I was very much afraid. 3 I said to the king, “Let the king live forever! Why should not my face be sad, when the city, the place of my fathers’ graves, lies in ruins, and its gates have been destroyed by fire?” 4 Then the king said to me, “What are you requesting?” So I prayed to the God of heaven. 5 And I said to the king, “If it pleases the king, and if your servant has found favor in your sight, that you send me to Judah, to the city of my fathers’ graves, that I may rebuild it.” 6 And the king said to me (the queen sitting beside him), “How long will you be gone, and when will you return?” So it pleased the king to send me when I had given him a time. 7 And I said to the king, “If it pleases the king, let letters be given me to the governors of the province Beyond the River, that they may let me pass through until I come to Judah, 8 and a letter to Asaph, the keeper of the king’s forest, that he may give me timber to make beams for the gates of the fortress of the temple, and for the wall of the city, and for the house that I shall occupy.” And the king granted me what I asked, for the good hand of my God was upon me.

Nehemiah Inspects Jerusalem’s Walls

9 Then I came to the governors of the province Beyond the River and gave them the king’s letters. Now the king had sent with me officers of the army and horsemen. 10 But when Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite servant heard this, it displeased them greatly that someone had come to seek the welfare of the people of Israel. 11 So I went to Jerusalem and was there three days. 12 Then I arose in the night, I and a few men with me. And I told no one what my God had put into my heart to do for Jerusalem. There was no animal with me but the one on which I rode. 13 I went out by night by the Valley Gate to the Dragon Spring and to the Dung Gate, and I inspected the walls of Jerusalem that were broken down and its gates that had been destroyed by fire. 14 Then I went on to the Fountain Gate and to the King’s Pool, but there was no room for the animal that was under me to pass. 15 Then I went up in the night by the valley and inspected the wall, and I turned back and entered by the Valley Gate, and so returned. 16 And the officials did not know where I had gone or what I was doing, and I had not yet told the Jews, the priests, the nobles, the officials, and the rest who were to do the work. 17 Then I said to them, “You see the trouble we are in, how Jerusalem lies in ruins with its gates burned. Come, let us build the wall of Jerusalem, that we may no longer suffer derision.” 18 And I told them of the hand of my God that had been upon me for good, and also of the words that the king had spoken to me. And they said, “Let us rise up and build.” So they strengthened their hands for the good work. 19 But when Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite servant and Geshem the Arab heard of it, they jeered at us and despised us and said, “What is this thing that you are doing? Are you rebelling against the king?” 20 Then I replied to them, “The God of heaven will make us prosper, and we his servants will arise and build, but you have no portion or right or claim* in Jerusalem.”

Библия, ревизирано издание

Неемия решава да възстанови градските стени

1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него, 2 затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. 3 И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. 4 Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог; 5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя. 6 Царят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок. 7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея, 8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен. 9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.) 10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните. 11 Така дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни. 12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех. 13 Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън. 14 После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех. 15 Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах. 16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата. 17 Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор. 18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа. 19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли? 20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.

Nehemia 2 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Nehemiah Sent to Judah

Nehemiah Inspects Jerusalem’s Walls

Неемия решава да възстанови градските стени