1Now when Sanballat and Tobiah and Geshem the Arab and the rest of our enemies heard that I had built the wall and that there was no breach left in it (although up to that time I had not set up the doors in the gates),2Sanballat and Geshem sent to me, saying, “Come and let us meet together at Hakkephirim in the plain of Ono.” But they intended to do me harm.3And I sent messengers to them, saying, “I am doing a great work and I cannot come down. Why should the work stop while I leave it and come down to you?”4And they sent to me four times in this way, and I answered them in the same manner.5In the same way Sanballat for the fifth time sent his servant to me with an open letter in his hand.6In it was written, “It is reported among the nations, and Geshem* also says it, that you and the Jews intend to rebel; that is why you are building the wall. And according to these reports you wish to become their king.7And you have also set up prophets to proclaim concerning you in Jerusalem, ‘There is a king in Judah.’ And now the king will hear of these reports. So now come and let us take counsel together.”8Then I sent to him, saying, “No such things as you say have been done, for you are inventing them out of your own mind.”9For they all wanted to frighten us, thinking, “Their hands will drop from the work, and it will not be done.” But now, O God,* strengthen my hands.10Now when I went into the house of Shemaiah the son of Delaiah, son of Mehetabel, who was confined to his home, he said, “Let us meet together in the house of God, within the temple. Let us close the doors of the temple, for they are coming to kill you. They are coming to kill you by night.”11But I said, “Should such a man as I run away? And what man such as I could go into the temple and live?* I will not go in.”12And I understood and saw that God had not sent him, but he had pronounced the prophecy against me because Tobiah and Sanballat had hired him.13For this purpose he was hired, that I should be afraid and act in this way and sin, and so they could give me a bad name in order to taunt me.14Remember Tobiah and Sanballat, O my God, according to these things that they did, and also the prophetess Noadiah and the rest of the prophets who wanted to make me afraid.
The Wall Is Finished
15So the wall was finished on the twenty-fifth day of the month Elul, in fifty-two days.16And when all our enemies heard of it, all the nations around us were afraid and fell greatly in their own esteem, for they perceived that this work had been accomplished with the help of our God.17Moreover, in those days the nobles of Judah sent many letters to Tobiah, and Tobiah’s letters came to them.18For many in Judah were bound by oath to him, because he was the son-in-law of Shecaniah the son of Arah: and his son Jehohanan had taken the daughter of Meshullam the son of Berechiah as his wife.19Also they spoke of his good deeds in my presence and reported my words to him. And Tobiah sent letters to make me afraid.
Библия, ревизирано издание
Заговор срещу Неемия
1А Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил изградил стената и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,2Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.3Аз им пратих хора да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?4И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.5Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,6в което беше писано: Носи се слух между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете, поради която причина ти и градиш стената; и според тези думи ти искаш да им станеш цар.7Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим, като казват: Цар има в Юдея. И сега ще бъде известено на царя според тези думи. И така, ела сега и нека се съветваме заедно.8Тогава пратих до него хора да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; а ти си измисляш от себе си.9Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.10Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делайя, Метавеиловия син, който беше затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, сред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тези идват да те убият, да! Тази нощ ще дойдат да те убият.11Но аз отговорих: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не искам да вляза.12И познах, че, ето, Бог не беше го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.13С тази цел беше подкупен – да се уплаша, за да направя така и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.14Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плащат.
Завършване на стената
15Така стената бе завършена на двадесет и петия ден от месец Елул за петдесет и два дни.16И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всички езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.17При това в онези дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях.18Защото в Юдея имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат верни, понеже беше зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син.19Също така приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи донасяха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.