1在士師執政的時代，猶大發生了饑荒。有一個人帶著妻子和兩個兒子從猶大的伯利恆遷到摩押境內寄居。2這個人名叫以利米勒，妻子叫拿俄米，兩個兒子分別叫瑪倫和基連。他們都是猶大 伯利恆的以法他人。他們來到摩押，就在那裡住了下來。3後來，拿俄米的丈夫以利米勒去世了，留下她和兩個兒子。4這兩個兒子都娶了摩押的女子為妻，一個名叫俄珥巴，一個名叫路得。他們在那裡住了大約十年後，5瑪倫和基連二人也相繼去世，只剩下拿俄米，沒有了丈夫，也沒有了兒子。6後來，拿俄米在摩押聽說耶和華眷顧祂的子民，使他們五穀豐登，就帶著兩個兒媳婦準備回故鄉。7她們離開所居住的地方，啟程返回猶大。8拿俄米對兩個兒媳婦說：「你們還是各回娘家去吧！願耶和華恩待你們，就好像你們恩待死去的丈夫和我一樣。9願耶和華使你們都有機會再嫁，找到好歸宿。」拿俄米說完了，就親吻她們。她們都放聲大哭，10說：「不！我們要跟你一起回你的家鄉。」11拿俄米說：「我的女兒啊，回娘家去吧！為什麼要跟我去呢？難道我還能生兒子做你們的丈夫嗎？12回去吧！我的女兒啊，走吧！我已經老了，不可能再嫁人了。就算我還有指望，今晚能再結婚生子，13難道你們能一直不嫁，等到他們長大嗎？不要這樣，我的女兒啊！這樣你們會很苦，我就更苦了，因為耶和華伸手懲罰我。」14她們又放聲大哭，俄珥巴就親吻婆婆，向她道別。然而，路得卻依依不捨，不肯離去。15拿俄米說：「你看，你嫂嫂已經回她家鄉和她拜的神明那裡去了，你也跟著嫂嫂回去吧！」16路得說：「不要逼我撇你而去。你往哪裡去，我也要往哪裡去；你住在哪裡，我也要住在哪裡；你的同胞就是我的同胞，你的上帝就是我的上帝；17你死在哪裡，我也死在哪裡、葬在哪裡。只有死才能把我們分開。否則，願耶和華重重地懲罰我！」18拿俄米見路得堅決要跟她走，就不再勸阻她了。19於是，二人便一同回到伯利恆。她們進了伯利恆，全城驚動。婦女們問：「這不是拿俄米嗎？」20拿俄米對她們說：「不要再叫我拿俄米*了，叫我瑪拉*吧！因為全能者叫我過得好苦啊！21我曾滿滿地離開這裡，現在耶和華卻使我空空地回來。既然耶和華叫我受苦，全能者使我遭遇不幸，為何還叫我拿俄米呢？」22拿俄米帶著她的兒媳婦——摩押女子路得從摩押回到了伯利恆，那時正是開始收割大麥的季節。
Библия, ревизирано издание
Ноемин и Рут – връщане във Витлеем
1В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.2Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.3Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.4И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.5След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.6След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб.7И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,8Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.9ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.10След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.11Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?12Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,13вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен.14А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.15Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.16А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.17Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.18Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.19И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?20А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Всесилният много ме огорчи.21Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?22Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.