2.Samuel 17 | 聖經當代譯本修訂版 Библия, ревизирано издание

2.Samuel 17 | 聖經當代譯本修訂版

亞希多弗計謀落空

1 亞希多弗對押沙龍說:「讓我挑選一萬二千人,今夜啟程追趕大衛, 2 趁他疲憊無力的時候襲擊他,使他驚慌失措,他的部下必逃命。我只把王一個人殺掉, 3 把他的部下全都帶來歸順你。你尋索的人既然死了,跟隨他的人必然會歸順你。這樣,大家就平安無事了。」 4 押沙龍和以色列的長老都贊成這個提議。 5 押沙龍說:「召亞基人戶篩進來,我們也聽聽他的意見。」 6 戶篩來了,押沙龍就把亞希多弗的建議告訴他,問他:「我們應該照亞希多弗的提議去做嗎?如果不可行,說說你的看法吧。」 7 戶篩答道:「亞希多弗這次的主意不好! 8 你知道你父親和他的部下,他們都是勇士,現在他們就像丟了熊崽的母熊一樣兇猛。況且你父親是個身經百戰的人,他一定不會跟部下睡在一處。 9 他現在可能藏在山洞或某個地方。要是他襲擊我們的人馬,聽見的人會說押沙龍的軍隊慘敗了。 10 那時候,你手下的人再膽量過人,也會膽戰心驚。因為全以色列都知道你父親是英雄,他的部下都是勇士。 11 因此,我認為你應該把從但到別示巴的那多如海沙的以色列人都聚集起來,然後你親自率領他們出征。 12 這樣不管在哪裡找到大衛,我們就像露水一樣鋪天蓋地襲擊他,讓他全軍覆沒。 13 如果大衛退進一座城裡,我們以色列全軍就拿繩索把那城拉到河谷,連一塊石頭都不留。」 14 押沙龍和以色列眾人都說:「亞基人戶篩的主意比亞希多弗的好!」其實是耶和華決定破壞亞希多弗的巧計,好把災禍降在押沙龍身上。 15 戶篩把亞希多弗和自己為押沙龍及以色列長老所提的建議告訴祭司撒督和亞比亞他, 16 並說:「你們現在快派人去通知大衛,告訴他今晚不可在曠野的渡口過夜,務必要渡過約旦河,免得他和部下全軍覆沒。」 17 當時,約拿單和亞希瑪斯躲在隱·羅結,不敢進城,怕被人看見。有一個婢女從城中出來給他們報信,他們便去通知大衛王。 18 不料,有一個少年發現了他們,就去告訴押沙龍。他們二人急忙逃走,來到巴戶琳的一戶人家,藏到那家院子裡的一口井內, 19 那家的婦人用蓋子蓋上井口,然後在上面撒了一些麥子,沒有人知道這件事。 20 押沙龍的部下來到婦人家查問約拿單和亞希瑪斯的下落,婦人說他們已經過河了。押沙龍的部下就去搜索,結果一無所獲,就返回耶路撒冷。 21 押沙龍的部下離開後,約拿單和亞希瑪斯便從井裡爬出來,去向大衛王報信,把亞希多弗的計謀告訴他,請他趕快渡過約旦河。 22 大衛王和部下就動身過約旦河,在黎明之前,所有的人都過去了。 23 亞希多弗見自己的提議不被接納,便備上驢,啟程回鄉,安頓好家事以後,就自縊身亡了。他被安葬在他父親的墓穴裡。 24 大衛來到瑪哈念,押沙龍也率領以色列全軍渡過了約旦河。 25 押沙龍任命亞瑪撒為元帥,代替約押的位置。亞瑪撒是以實瑪利人以特拉的兒子,母親是拿轄的女兒亞比該。亞比該與約押的母親洗魯雅是姊妹。 26 押沙龍和以色列人在基列地區安營。 27 大衛來到瑪哈念,受到亞捫族拉巴人拿轄的兒子朔比、羅·底巴人亞米利的兒子瑪吉和基列的羅基琳人巴西萊的熱情招待。 28 他們帶來被褥、碗盆、瓦器、小麥、大麥、麵粉、炒麥、豆子、扁豆、 29 蜂蜜、奶油、綿羊和乳酪,送給大衛和跟隨他的人,因為他們想:「眾人在曠野跋涉,一定饑渴疲乏了。」

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script) (聖經當代譯本修訂版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Война на Давид с Авесалом

1 Ахитофел каза още на Авесалом: Да избера ли сега дванадесет хиляди мъже и да стана ли да преследвам Давид още тази нощ? 2 Ще налетя върху него, като е уморен и ръцете му отслабнали. Ще го уплаша; и всички хора, които са с него, ще побегнат и ще поразя само царя. 3 Така ще възвърна целия народ към тебе, защото убиването на мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всички. Целият народ ще се примири. 4 И това предложение се хареса на Авесалом и на всички Израилеви старейшини. 5 Тогава Авесалом каза: Повикай сега архиеца Хусай и нека чуем какво ще каже и той. 6 И когато Хусай влезе при Авесалом, Авесалом каза: Така предлага Ахитофел. Да постъпим ли според неговия съвет? Ако не, говори ти. 7 Хусай отговори на Авесалом: Не е добър съветът, който Ахитофел даде този път. 8 Хусай каза още: Ти знаеш, че баща ти и неговите мъже са силни мъже и че са преогорчени в душа – като мечка, лишена от малките си в полето. И баща ти като военен мъж няма да пренощува с народа. 9 Сега се е скрил в някой трап или на някое друго място. Когато падне някой от твоите хора в началото на сражението, всеки, който чуе за това, ще каже: Поражение става между народа, който следва Авесалом. 10 Тогава даже юнакът, чието сърце е като на лъв, съвсем ще примре. Защото целият Израил знае, че баща ти е юнак и че онези, които са с него, са храбри мъже. 11 Моят съвет е – по-добре да се събере при тебе целият Израил от Дан до Вирсавее, по брой, както пясъкът край морето, и ти лично да идеш в боя. 12 Така ще налетим върху него в някое място, там, където се намира, и ще го нападнем, както пада росата на земята, така че от него и от всички хора, които са с него, няма да оставим нито един. 13 Или ако намери убежище в някой град, тогава целият Израил ще донесе до онзи град въжета и ще го завлечем до потока, така че там да не остане нито едно камъче. 14 Тогава Авесалом и всички Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел. (Защото ГОСПОД беше решил да осуети добрия съвет на Ахитофел, за да нанесе зло на Авесалом.) 15 Тогава Хусай каза на свещениците Садок и Авиатар: Такъв и такъв съвет даде Ахитофел на Авесалом и Израилевите старейшини; а така и така ги посъветвах аз. 16 И така, сега пратете бързо известие на Давид: Не оставай тази нощ при бродовете в пустинята, а непременно премини Йордан, за да не погинат царят и целият народ, който е с него. 17 А Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им извести това и те отидоха и известиха на цар Давид. 18 А един момък ги видя и съобщи на Авесалом; но двамата отидоха бързо и влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и се спуснаха в него. 19 Тогава жена му взе една покривка, простря я върху отвора на кладенеца и насипа върху нея чукано жито, така че нищо не се забелязваше. 20 И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и попитаха: Къде са Ахимаас и Йонатан? Жената им каза: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, се върнаха в Йерусалим. 21 А след заминаването им двамата излязоха от кладенеца и отидоха, и известиха на цар Давид. Казаха на Давид: Станете и преминете бързо реката, защото Ахитофел даде такъв съвет против вас. 22 Тогава Давид и целият народ, който беше с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан. 23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не бе възприет, оседла осела си, стана и отиде у дома си, в своя град. И като нареди домашните си работи, се обеси. Така умря; и беше погребан в бащиния си гроб. 24 Тогава Давид дойде в Маханаим; а Авесалом премина Йордан заедно с всички Израилеви мъже, които бяха с него. 25 Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. (А Амаса беше син на един човек на име Итра, израилтянин*, който беше влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестра на Саруйя, Йоавовата майка.) 26 И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя. 27 А когато Давид дойде в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, Махир, Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим, 28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни, 29 мед, масло, овце и говеждо сирене на Давид и на народа с него, за да ядат. Защото си казаха: Народът е гладен, изнемощял и жаден в пустинята.