1大衛與掃羅說完話後，又見了約拿單，二人一見如故，約拿單像愛自己一樣愛大衛。2從那天起，掃羅把大衛留在身邊，不讓他再回父親那裡。3約拿單像愛自己一樣愛大衛，他與大衛立了盟約，4並把身上的外袍、戰衣、刀、弓和腰帶都送給大衛。5無論掃羅派大衛辦什麼事，他都表現出色。掃羅派他做軍隊的將領，民眾和掃羅的臣僕都非常滿意。6大衛殺死了非利士人歌利亞，以色列人凱旋歸來，婦女們擊鼓彈琴、載歌載舞地從以色列各城出來迎接掃羅王。7她們跳舞歌唱：「掃羅殺死千千，大衛殺死萬萬。」8掃羅聽了非常憤怒，說：「她們將萬萬歸功給大衛，將千千歸功給我，只剩我的王位沒有給他了！」9掃羅從此對大衛起了嫉妒之心。10第二天，從上帝那裡來的邪靈突然降在掃羅身上，他就在屋子裡叫鬧不停，大衛照常為他彈琴。掃羅當時手上拿著矛，11他突然把矛投向大衛，心想：「我要把他刺透，釘在牆上。」他投了兩次，大衛都躲過了。12耶和華離開了掃羅與大衛同在，因而掃羅懼怕大衛。13他把大衛調離自己身邊，立為千夫長，讓他領兵作戰。14耶和華與大衛同在，因此他事事成功。15掃羅看見大衛做事精明，就懼怕他。16以色列人和猶大人都愛戴他，因為他帶領他們作戰。17掃羅對大衛說：「我要把大女兒米拉嫁給你，但你要英勇作戰，效忠於我，為耶和華爭戰。」掃羅心裡想：「我不要親自動手，我要藉非利士人的手殺他。」18大衛說：「我算什麼？我的家族在以色列那麼卑微，我怎麼配做王的女婿呢？」19到了婚禮的日子，掃羅卻把米拉嫁給了米何拉人亞得列。20掃羅的次女米甲愛上了大衛，掃羅知道了非常高興。21他心裡想：「我把這個女兒給大衛，讓他中圈套，好藉非利士人的手殺掉他。」於是，他對大衛說：「你現在還有一次機會做我的女婿。」22他又吩咐臣僕，說：「你們私底下告訴大衛，說王很欣賞他，群臣都愛戴他，勸他做王的女婿。」23掃羅的臣僕把這話告訴了大衛，大衛卻說：「做王的女婿豈是一件小事呢？我不過是個貧窮卑微的人。」24臣僕把這番話回報掃羅，25掃羅說：「你們去告訴大衛，就說王只需要一百個非利士人的包皮作聘禮，好向他的敵人報仇。」掃羅想讓大衛死在非利士人的手上。26臣僕把這番話告訴了大衛，大衛欣然答應做王的女婿。期限到來之前，27大衛和部下出去殺了二百個非利士人，把他們的包皮獻給掃羅，好做王的女婿。掃羅便把女兒米甲嫁給了大衛。28掃羅知道耶和華與大衛同在，自己的女兒米甲也愛他，29就更加懼怕大衛，終生與大衛為敵。30非利士人的將領常來進犯，大衛每次作戰總比掃羅的其他臣僕出色，因而倍受尊重。
Библия, ревизирано издание
Давид и домът на Саул
1И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.2В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.3Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.4Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.5И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.6А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.7И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди.8А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?9И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.10А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.11И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.13Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.14Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него.15Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.16А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.18А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?19Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.20А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.21Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.23И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.24И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.25А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.26А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,27Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.29И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.30А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.