Psalm 10 | Съвременен български превод

(9:22-39)

1 Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя? 2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил. 3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа. 4 В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. 5 Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира. 6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“ 7 Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. 8 Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния. 9 Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. 10 Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка. 11 Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите. 13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“ 14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците. 15 Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо. 16 Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя. 17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се, 18 за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята.

Schlachter 2000

1 HERR, warum stehst du so fern, verbirgst dich in Zeiten der Not? 2 Vom Übermut des Gottlosen wird dem Elenden bange; mögen doch von der Arglist die betroffen werden, die sie ausgeheckt haben! 3 Denn der Gottlose rühmt sich der Gelüste seines Herzens, und der Habsüchtige sagt sich los vom HERRN und lästert ihn. 4 Der Gottlose sagt in seinem Hochmut: »Er wird nicht nachforschen!« Alle seine Gedanken sind: »Es gibt keinen Gott«! 5 Seine Unternehmungen gelingen immer; hoch droben sind deine Gerichte, fern von ihm; er tobt gegen alle seine Gegner. 6 Er spricht in seinem Herzen: »Ich werde niemals wanken; nie und nimmer wird mich ein Unglück treffen!« 7 Sein Mund ist voll Fluchen, Trug und Bedrückung; unter seiner Zunge verbirgt sich Leid und Unheil. 8 Er sitzt im Hinterhalt in den Dörfern; im Verborgenen ermordet er den Unschuldigen; seine Augen spähen den Wehrlosen aus. 9 Er lauert im Verborgenen wie ein Löwe im dichten Gebüsch; er lauert, um den Elenden zu fangen; er fängt den Elenden und schleppt ihn fort in seinem Netz. 10 Er duckt sich, kauert nieder, und durch seine starken Pranken fallen die Wehrlosen. 11 Er spricht in seinem Herzen: »Gott hat es vergessen, er hat sein Angesicht verborgen, er sieht es niemals!« 12 Steh auf, o HERR! Erhebe, o Gott, deine Hand! Vergiss die Elenden nicht! 13 Warum soll der Gottlose Gott lästern und in seinem Herzen denken, dass du nicht danach fragst? 14 Du hast es wohl gesehen! Denn du gibst auf Elend und Kränkung acht, um es in deine Hand zu nehmen; der Wehrlose überlässt es dir, der du der Helfer der Waisen bist! 15 Zerbrich den Arm des Gottlosen und des Bösen, suche seine Gottlosigkeit heim, bis du nichts mehr von ihm findest! 16 Der HERR ist König immer und ewig; die Heidenvölker sind verschwunden aus seinem Land. 17 Das Verlangen der Elenden hast du, o HERR, gehört; du machst ihr Herz fest, leihst ihnen dein Ohr, 18 um der Waise Recht zu schaffen und dem Unterdrückten, damit der Mensch von der Erde nicht weiter Schrecken verbreite.

Psalm 10 | Съвременен български превод Schlachter 2000

(9:22-39)