1Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран.2В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил.3Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев.4Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си,5той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име6и му кажете така: „Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш!7Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.8Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“9Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха.10Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си.11Нима да взема хляба си, водата си* и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“12Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи.13Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.14Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна.15А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето.16Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата.17А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“18Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета19и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо.20А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна.21Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.22Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“23Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.24Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи.25Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал* е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил.26И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал.27Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар.28Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот.29Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка.30И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил,31за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си*.“32Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми.33Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене.34Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“35Тогава Давид взе от ръцете и това, което му беше донесла, и и каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“36Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко.37А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък.38След десет дни Господ порази Навал и той умря.39Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“ Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена.40И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и и казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“41Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“42Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена.43Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени.44А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим.
Segond 21
Méchanceté de Nabal
1Samuel mourut. Tout Israël se rassembla pour le pleurer et on l'enterra chez lui à Rama. Quant à David, il se leva et descendit au désert de Paran.2Il y avait à Maon un homme très riche, qui possédait des biens à Carmel. Il avait 3000 brebis et 1000 chèvres, et il se trouvait à Carmel pour la tonte de ses brebis.3Le nom de cet homme était Nabal et sa femme s'appelait Abigaïl. C'était une femme pleine de bon sens et très belle, tandis que son mari était dur et méchant dans sa manière d'agir. Il descendait de Caleb.4Alors qu'il était au désert, David apprit que Nabal tondait ses brebis.5Il envoya dix jeunes gens vers lui en leur ordonnant: «Montez à Carmel et allez trouver Nabal. Vous le saluerez en mon nom6et lui direz: ‘Longue vie à toi! Que la paix soit avec toi, avec ta famille et avec tout ce qui t'appartient!7Maintenant, j'ai appris que tu as chez toi les tondeurs. Or, lorsque tes bergers étaient avec nous, nous ne leur avons fait aucun mal et rien ne leur a été volé durant tout le temps où ils étaient avec nous à Carmel.8Demande-le à tes serviteurs et ils te le confirmeront. Que ces jeunes gens trouvent donc grâce à tes yeux, puisque nous venons dans un jour de joie. Donne donc à tes serviteurs et à ton fils David ce que tu as sous la main.’»9Lorsque les hommes de David furent arrivés, ils répétèrent toutes ces paroles à Nabal, au nom de David, puis ils se turent.10Nabal répondit aux serviteurs de David: «Qui est David et qui est le fils d'Isaï? Il y a aujourd'hui beaucoup de serviteurs qui s'échappent de chez leur maître.11Et je devrais prendre mon pain, mon eau, mon bétail que j'ai tué pour mes tondeurs, pour les donner à des gens qui sortent je ne sais d'où?»12Les hommes de David rebroussèrent chemin, ils repartirent et répétèrent, à leur arrivée, toutes ces paroles à David.13Alors David dit à ses hommes: «Que chacun de vous prenne son épée!» Et ils prirent chacun leur épée. David aussi prit la sienne, et environ 400 hommes montèrent à sa suite, tandis que 200 restaient près du matériel.14Un des serviteurs de Nabal vint dire à Abigaïl, la femme de Nabal: «David a envoyé du désert des messagers pour saluer notre maître, et celui-ci les a traités avec dureté.15Pourtant ces hommes se sont montrés très bons pour nous. Ils ne nous ont fait aucun mal et rien ne nous a été volé durant tout le temps où nous avons été avec eux lorsque nous étions dans les champs.16Ils nous ont nuit et jour servi de protection, durant tout le temps où nous avons été avec eux pour garder les troupeaux.17Maintenant, sache et vois ce que tu as à faire, car la perte de notre maître et de toute sa famille est décidée. Lui-même est si méchant que nous n'osons pas lui parler.»18Abigaïl prit aussitôt 200 pains, 2 outres de vin, 5 brebis toutes préparées, 5 mesures de grain rôti, 100 gâteaux aux raisins secs et 200 aux figues sèches. Elle chargea tout cela sur des ânes19et dit à ses serviteurs: «Passez devant moi, je vais vous suivre.» Elle ne dit rien à Nabal, son mari.20Montée sur un âne, elle descendit, cachée par la montagne. David et ses hommes descendaient en face d'elle, de sorte qu'elle les rencontra.21David avait dit: «C'est bien inutilement que j'ai gardé tout ce que cet homme a dans le désert et que rien de tout ce qu'il possède n'a été volé. Il m'a rendu le mal pour le bien.22Que Dieu traite son serviteur David avec la plus grande sévérité, si je laisse en vie jusqu'au matin un seul homme parmi tous ceux qui appartiennent à Nabal!»23Lorsque Abigaïl aperçut David, elle descendit rapidement de l'âne, tomba sur son visage devant lui et se prosterna contre terre.24Puis, se jetant à ses pieds, elle dit: «C'est ma faute, mon seigneur! Permets à ta servante de te parler et écoute ses paroles.25Que mon seigneur ne prête pas attention à ce méchant homme, à Nabal, car il porte bien son nom: il s'appelle Nabal et il y a chez lui de la folie. Quant à moi, ta servante, je n'ai pas vu les hommes que toi, mon seigneur, tu avais envoyés.26Maintenant, mon seigneur, aussi vrai que l'Eternel est vivant et que ton âme est vivante, c'est l'Eternel qui t'a empêché de verser le sang et qui a retenu ta main. Que tes ennemis, que ceux qui veulent du mal à mon seigneur, soient pareils à Nabal!27Accepte ce cadeau que moi, ta servante, je t'apporte, à toi mon seigneur, et qu'il soit distribué aux hommes qui marchent à la suite de mon seigneur.28Pardonne la faute de ta servante! En effet, l'Eternel accordera à mon seigneur une maison stable, car mon seigneur soutient les guerres de l'Eternel et on ne trouvera jamais rien de mauvais chez toi.29Si quelqu'un se dresse pour te poursuivre et en veut à ta vie, ton âme, mon seigneur, sera bien gardée avec les vivants auprès de l'Eternel, ton Dieu. En revanche, il enverra au loin comme avec une fronde l'âme de tes ennemis.30Lorsque l'Eternel aura fait à mon seigneur tout le bien qu'il t'a annoncé et qu'il t'aura établi chef sur Israël,31mon seigneur n'aura ni remords ni trouble dans son cœur pour avoir versé le sang inutilement et pour s'être vengé lui-même. Et lorsque l'Eternel aura fait du bien à mon seigneur, souviens-toi de ta servante.»32David dit à Abigaïl: «Béni soit l'Eternel, le Dieu d'Israël, qui t'a envoyée aujourd'hui à ma rencontre!33Béni soit ton bon sens et bénie sois-tu, toi qui m'as empêché aujourd'hui de verser le sang et qui as retenu ma main!34Mais l'Eternel, le Dieu d'Israël, qui m'a empêché de te faire du mal est vivant, si tu ne t'étais pas dépêchée de venir à ma rencontre, il ne serait pas resté un seul homme à Nabal d'ici le matin.»35David prit ce qu'Abigaïl lui avait apporté et lui dit: «Monte en paix chez toi. Tu vois, je t'ai écoutée et je t'ai bien accueillie.»36Abigaïl arriva vers Nabal alors qu'il faisait un festin digne d'un roi dans sa maison. Il avait le cœur joyeux et il était complètement ivre. Elle ne lui dit pas un seul mot jusqu'au matin.37Mais le matin, l'ivresse de Nabal s'était dissipée et sa femme lui raconta ce qui s'était passé. Le cœur de Nabal reçut un coup mortel et il devint aussi inerte qu'une pierre.38Environ dix jours après, l'Eternel frappa Nabal et il mourut.39David apprit que Nabal était mort et il dit: «Béni soit l'Eternel! Il a défendu ma cause dans l'affront que m'a fait Nabal et il a empêché son serviteur de faire le mal. L'Eternel a fait retomber la méchanceté de Nabal sur sa tête.» David envoya proposer à Abigaïl de devenir sa femme.40Les serviteurs de David arrivèrent chez Abigaïl à Carmel. Ils lui dirent: «David nous a envoyés vers toi parce qu'il désire te prendre pour femme.»41Elle se leva, se prosterna le visage contre terre et dit: «Voici, moi ta servante, je serai une esclave pour laver les pieds des serviteurs de mon seigneur.»42Abigaïl partit immédiatement, montée sur un âne et accompagnée de cinq jeunes filles. Elle suivit les messagers de David et devint ainsi sa femme.43David avait aussi épousé Achinoam de Jizreel, et toutes les deux furent ses femmes.44Saül avait donné sa fille Mical, la femme de David, à Palthi de Gallim, fils de Laïsh.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.