1За Моав. Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Горко на Нево, защото е опустошен! Кириатаим е посрамен, превзет е. Мисгав е опозорен и разорен.2Моав няма вече да бъде прославян. В Есевон замислиха зло против него: „Да отидем да го изтребим и повече да не е народ.“ Също и ти, Мадмен, ще занемееш. Меч ще те преследва.3Чуйте! Писък се носи от Оронаим. Опустошение и голямо разорение!4Моав е в разруха. Децата му пищят.5Защото по нанагорнището на Лухит плачат, докато се изкачват; по нанадолнището на Оронаим неприятелите чуват писъци заради разорението.6Бягайте, спасявайте живота си! И бъдете като храст в пустинята!7Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, ще бъдеш също превзет. Кемош ще отиде в плен заедно с жреците си и с първенците си.8Опустошителят ще дойде до всеки град и никой град няма да оцелее. И долината ще загине, и равнината ще бъде опустошена, както Господ каза.9Дайте крила на Моав, за да може да избяга, защото градовете му ще запустеят и никой няма да живее в тях.10Проклет да бъде онзи, който нехайно върши делото на Господ, и проклет да е онзи, който удържа меча Му от кръв.11От младини Моав живееше безгрижно; като вино, което стои върху утайката си, без да го преливат от съд в съд, той беше спокоен и не е ходил в плен. Затова вкусът се е запазил в него и уханието му не се е променило.12Затова ето идват дни, казва Господ, и ще му изпратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще счупят делвите му.13И Моав ще бъде посрамен заради Кемош, както Израилевият дом беше посрамен заради златния телец във Ветил, на който се надяваха.14Как казвате: „Силни мъже сме ние и храбри във война“?15Моав е разорен и градовете му са превзети, а отбраните му младежи бяха изклани, казва Царят. Господ Вседържител е името Му.16Наближава гибелта на Моав и бедствието му бърза много.17Съжалете го, всички негови съседи и всички, които знаете неговото име, и казвайте: „Как се строшиха мощният му скиптър и прекрасният му жезъл!“18Слез от висината на славата и седни в прах, жителю на Дивон! Защото опустошителят на Моав ще потегли против тебе. Той ще разруши твоите крепости.19Застани при пътя и бъди нащрек, жителю на Ароер! Попитай бягащия и спасяващия се и кажи: „Какво стана?“20Посрамен е Моав, защото е разорен. Ридайте и викайте! Известете до Арнон, че Моав е опустошен!21И съд сполетя равнинната земя – върху Холон и Яхца, и Мофа,22Девон, Нево и Бет-Дивлатаим,23Кириатаим и Бет-Гамул, и върху Бет-Меон,24Кариот, Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.25Рогът на Моав е пречупен и силата му е сломена, казва Господ.26Защото се надигна срещу Господ, нека се опие и да се търкаля в бълвоча си, и сам ще стане за присмех.27А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?28Напуснете градовете и живейте по скалите, жители на Моав! И бъдете като гълъб, който вие гнездо при входа на пещера.29Слушали сме за гордостта на Моав – много е горделив, – за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.30Аз зная неговата надменност, казва Господ, но неговите самохвалства са напразни, те няма да доведат до нищо.31Затова ще ридая за Моав, ще викам за целия Моав и ще оплаквам хората на Кир-Харес.32Ще плача за тебе, лозе на Севам, повече, отколкото плаках за Язер. Твоите лозини се простряха отвъд морето, достигнаха чак до Язер. Опустошителят нападна твоите летни плодове и твоя гроздобер.33Отнесе веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя. Аз спрях виното от линовете, няма да тъпчат грозде с радост. Виковете вече не са радостни.34Плачът на Хешбон ще се чува до Елале, чак до Яхаз. Писък се надига от Цоар до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим ще пресъхнат.35И ще изтребя сред Моав, казва Господ, онзи, който принася жертви по високи места и извършва кадилни жертви на боговете си.36Затова сърцето ми стене за Моав, стене като флейта сърцето ми за мъжете от Кир-Харес: защото те загубиха натрупаното богатство.37Защото всяка глава е остригана и всяка брада е обръсната заради печал, по всички ръце има нарязвания, а на кръста – вретище за скръб.38По всички покриви в Моав и по улиците му няма нищо друго освен плач, понеже съкруших Моав като непотребен съд, казва Господ.“39„О, как е съкрушен – ще казват, като ридаят, – как Моав обърна гръб посрамен!“ Така Моав ще стане за присмех и за ужасяване на всички около него.40Защото така казва Господ: „Ето неприятелят ще връхлети като орел и ще простре крилата си срещу Моав.41Градовете ще бъдат превзети, крепостите – завладени. В онзи ден сърцата на юнаците сред Моав ще бъдат като сърце на жена в родилни мъки.42И Моав ще бъде изтребен, така че вече да не е народ, защото се надигна против Господ.43Страх и яма, и клопка ви връхлетяха, жители на Моав.44Който избегне страха, ще падне в ямата и който се изкатери от ямата, ще падне в клопката, защото Аз ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му“, казва Господ.45Бегълците застанаха под сянката на Хешбон, но огън излезе от Хешбон и пламък – изсред Сихон, така че погълна слепоочието на Моав и темето на шумните воини.46Горко ти, Моаве! Народът на Кемош загина, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти отидоха в изгнание.47Все пак ще върна пленниците от Моав в последните дни, казва Господ. Дотук е съдът за Моав.
Segond 21
Prophétie sur Moab
1Sur Moab. Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: Malheur à Nebo, car elle est dévastée! Kirjathaïm est couverte de honte car elle est prise, Misgab est couverte de honte, elle est brisée.2On ne chante plus les louanges de Moab. A Hesbon, on a de mauvaises intentions envers lui: «Allons-y, supprimons-le du milieu des nations!» Toi aussi, Madmen, tu seras réduite au silence, car l'épée est sur tes traces.3On entend des cris à Choronaïm. C'est la dévastation, un grand désastre.4Moab est brisé. Ses plus petits font entendre leurs cris.5C'est avec un torrent de larmes qu'ils gravissent la montée de Luchith parce qu'ils ont entendu avec angoisse les cris provenant du désastre dans la descente de Choronaïm.6Fuyez, sauvez votre vie, devenez pareils au genévrier dans le désert!7Oui, parce que tu as placé ta confiance dans tes réalisations et dans tes trésors, toi aussi, tu seras pris. Kemosh partira en exil avec ses prêtres et ses chefs.8Le dévastateur pénétrera dans chaque ville, aucune ne lui échappera. La vallée connaîtra la ruine et la plaine sera détruite, comme l'Eternel l'a dit.9Donnez des ailes à Moab, qu'il s'envole! Ses villes deviendront des déserts inhabités.10Maudit soit celui qui accomplit l'œuvre de l'Eternel avec négligence, maudit soit celui qui éloigne son épée du sang!11Moab vivait en paix depuis sa jeunesse, il était en repos comme un vin sur sa lie. Il n'a pas été vidé d'un récipient dans un autre, il n'est pas parti en exil. C'est pourquoi son goût lui est resté et son parfum ne s'est pas altéré.12Cependant voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où je lui enverrai des hommes pour le transvaser. Ils videront ses récipients et feront éclater ses outres.13Moab aura honte de Kemosh, tout comme la communauté d'Israël a eu honte de Béthel, de l'objet de sa confiance.14Comment pouvez-vous dire: «Nous sommes des guerriers, des soldats redoutables prêts à combattre?»15Moab est dévasté, ses villes partent en fumée, l'élite de ses jeunes gens descend au massacre, déclare le roi, celui dont le nom est l'Eternel, le maître de l'univers.16La ruine de Moab va bientôt arriver, son malheur va survenir très rapidement.17Plaignez-le, vous tous ses voisins, vous tous qui connaissez son nom! Dites: «Comment a-t-il pu être brisé, ce sceptre puissant, ce bâton majestueux?»18Descends du haut de ta gloire, assieds-toi dans la soif, habitante de Dibon! En effet, le dévastateur de Moab s'en prend à toi, il démolit tes forteresses.19Tiens-toi sur le chemin et fais le guet, habitante d'Aroër! Interroge le fuyard, le rescapé en demandant: «Qu'est-il arrivé?»20«Moab est couvert de honte, car il est terrorisé. Hurlez et criez! Annoncez sur l'Arnon que Moab est dévasté!»21Le jugement a atteint le pays de la plaine, Holon, Jahats, Méphaath,22Dibon, Nebo, Beth-Diblathaïm,23Kirjathaïm, Beth-Gamul, Beth-Meon,24Kerijoth et Botsra, toutes les villes du pays de Moab, qu'elles soient près ou loin.25La force de Moab a été abattue, son bras est brisé, déclare l'Eternel.26Enivrez-le, car c'est à l'Eternel qu'il s'est attaqué! Moab se roule dans son vomi, il provoque lui aussi la moquerie.27Israël n'était-il pas devenu l'objet de tes moqueries? Avait-il donc été surpris parmi des voleurs, pour que tu ne parles de lui qu'en secouant la tête?28Abandonnez les villes et installez-vous dans les rochers, habitants de Moab! Imitez la colombe qui construit son nid dans la fente d'un ravin!29Nous avons entendu s'exprimer l'orgueil du très arrogant Moab, sa fierté, son orgueil, son arrogance et son cœur vaniteux.30Pour ma part, je connais bien ses excès, déclare l'Eternel. Son bavardage ne vaut rien,* pas plus que ce qu'il fait.31C'est pourquoi je me lamente à propos de Moab, je crie à cause de tout ce peuple. On soupire sur les habitants de Kir-Hérès.32Vigne de Sibma, je pleure sur toi plus encore que sur Jaezer. Tes sarments traversaient la mer, ils atteignaient la mer de Jaezer. Le dévastateur s'est jeté sur ta récolte de fruits et sur ta vendange.33La joie et l'allégresse ont disparu des vergers et du pays de Moab. J'ai fait disparaître le vin dans les cuves: on ne l'y pressera plus avec des cris de joie. Ces cris ne seront plus des cris de joie.34Les cris de détresse venant de Hesbon retentissent jusqu'à Elealé, ils se font entendre jusqu'à Jahats, de Tsoar jusqu'à Choronaïm, et jusqu'à Eglath-Shelishija, car même l'eau de Nimrim a entièrement disparu.35Je supprimerai de Moab, déclare l'Eternel, celui qui monte sur les hauts lieux et qui fait brûler de l'encens en l'honneur de son dieu.36Aussi mon cœur émet-il un son plaintif sur Moab, comme le font des flûtes. Mon cœur émet un son plaintif comme celui des flûtes sur les habitants de Kir-Hérès, parce que les biens qu'ils avaient entassés sont perdus.37En effet, toutes les têtes sont tondues et toutes les barbes sont rasées. Sur toutes les mains il y a des incisions, et autour de la taille des sacs.38Sur tous les toits et sur les places de Moab, ce ne sont que lamentations, parce que j'ai brisé Moab comme on brise un vase qu'on n'aime plus, déclare l'Eternel.39Comment! Il est brisé! Lamentez-vous! Comment! Moab tourne honteusement le dos! Moab provoque la moquerie et la terreur chez tous ses voisins.40En effet, voici ce que dit l'Eternel: Il plane comme l'aigle, il déploie ses ailes sur Moab.41Kerijoth est prise, les forteresses sont occupées et, ce jour-là, le cœur des guerriers de Moab est pareil à celui d'une femme prête à accoucher.42Moab sera exterminé. Il cessera d'être un peuple, car c'est à l'Eternel qu'il s'est attaqué.43La terreur, le trou et le piège te menacent, habitant de Moab, déclare l'Eternel.44Celui qui prendra la fuite devant la terreur tombera dans le trou et celui qui remontera du trou sera pris dans le piège,* car je fais venir sur lui, sur Moab, l'année de mon intervention contre lui, déclare l'Eternel.45A l'ombre de Hesbon les fuyards s'arrêtent, épuisés, mais un feu sort de Hesbon, une flamme sort du milieu de Sihon. Elle dévore les tempes de Moab et le crâne de ces hommes tapageurs.46Malheur à toi, Moab! Le peuple de Kemosh est perdu! Oui, tes fils et tes filles sont faits prisonniers.*47Cependant, dans l'avenir, je ramènerai les déportés de Moab, déclare l'Eternel. Fin du jugement de Moab.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.