Jeremia 14 | Съвременен български превод

Плачевна песен заради опустошението от суша

1 Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. 2 Юдея плаче и жителите на градовете и чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. 3 Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си. 4 Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. 5 Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева. 6 А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина. 7 При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. 8 Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува? 9 Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя! 10 Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“

Съд за приятните лъжи на лъжливите пророци

11 И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ! 12 Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“ 13 Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“ 14 Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“ 15 Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад. 16 А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“

Плач за настоящата разруха и бъдещата заплаха

17 И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана. 18 Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“ 19 „Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас. 20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе. 21 Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас! 22 Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“

Segond 21

La sécheresse

1 Voici la parole de l'Eternel adressée à Jérémie concernant la sécheresse. 2 Juda est endeuillé. Ses villes dépérissent, elles sont tristes et abattues. Un cri monte de Jérusalem. 3 Les notables envoient le petit peuple chercher de l'eau. Ils vont aux citernes, mais ils ne trouvent pas d'eau, leurs cruches reviennent vides. Ils sont honteux, remplis d'embarras, ils se couvrent la tête. 4 C'est à cause du sol: il s'est craquelé parce qu'il n'est pas tombé de pluie dans le pays. Les cultivateurs sont honteux, ils se couvrent la tête. 5 Même la biche dans la campagne met bas puis abandonne sa portée, parce qu'il n'y a pas de verdure. 6 Les ânes sauvages se tiennent sur les hauteurs et flairent le vent comme des chacals. Leurs yeux sont épuisés parce qu'il n'y a pas d'herbe. 7 «Si nos fautes témoignent contre nous, agis à cause de ta réputation, Eternel! Oui, nos infidélités sont nombreuses, nous avons péché contre toi. 8 Toi qui es l'espérance d'Israël, son sauveur quand il est dans la détresse, pourquoi serais-tu pareil à un étranger dans le pays, à un voyageur qui ferait un détour pour passer la nuit? 9 Pourquoi serais-tu pareil à un homme désorienté, à un héros incapable de secourir? Tu es pourtant au milieu de nous, Eternel, nous sommes appelés de ton nom: ne nous délaisse pas!»

Les prétendus prophètes

10 «Voici ce que l'Eternel dit à propos de ce peuple: Ils ont aimé errer par-ci par-là, ils n'ont pas su retenir leurs pieds. L'Eternel ne s'est pas plu en leur compagnie, il se souvient maintenant de leurs fautes et il interviendra à cause de leurs péchés.» 11 L'Eternel m'a dit: «N'intercède pas en faveur de ce peuple! 12 S'ils jeûnent, je n'écouterai pas leurs supplications; s'ils offrent des holocaustes et des offrandes, je ne les accepterai pas. En effet, je veux les exterminer par l'épée, par la famine et par la peste.» 13 J'ai répondu: «Ah! Seigneur Eternel! Ce sont les prophètes qui leur disent: ‘Vous ne verrez pas d'épée, vous n'aurez pas de famine, mais je vous donnerai une paix complète dans cet endroit.’» 14 Et l'Eternel m'a dit: «Les prophètes annoncent des faussetés comme si cela venait de moi. Je ne les ai pas envoyés, je ne leur ai pas donné d'ordre, je ne leur ai pas parlé. C'est par des visions mensongères, des divinations stupides, des supercheries de leur invention, qu'ils font les prophètes auprès de vous. 15 C'est pourquoi, voici ce que je dis, moi l'Eternel, au sujet des prophètes qui prophétisent en mon nom sans que je les aie envoyés et qui prétendent qu'il n'y aura pas d'épée ni de famine dans ce pays: Ces prophètes seront éliminés par l'épée et par la famine, 16 et ceux auxquels ils prophétisent seront jetés dans les rues de Jérusalem devant la famine et l'épée. Il n'y aura personne pour les ensevelir, ni eux, ni leurs femmes, ni leurs fils, ni leurs filles. Je déverserai sur eux leur propre méchanceté. 17 »Dis-leur cette parole: ‘Les larmes coulent de mes yeux nuit et jour, sans arrêt, parce que la jeune fille de mon peuple a été frappée d'un grand désastre, d'une blessure très douloureuse. 18 Si je sors dans la campagne, je vois des hommes tués par l'épée. Si j'entre dans la ville, je vois des hommes torturés par la faim. Même le prophète et le prêtre parcourent le pays sans comprendre.’»

Perplexité de Jérémie

19 «As-tu vraiment rejeté Juda et détestes-tu Sion à ce point? Pourquoi nous frappes-tu sans qu'il y ait pour nous de guérison? Nous espérions la paix et il n'arrive rien d'heureux, un temps de guérison et voici la terreur! 20 Eternel, nous reconnaissons notre méchanceté, la faute de nos pères. Oui, nous avons péché contre toi. 21 Mais à cause de ta réputation, ne repousse pas, ne déshonore pas le trône de ta gloire! N'oublie pas, ne brise pas ton alliance avec nous! 22 Parmi les idoles sans consistance des nations, y en a-t-il qui fassent pleuvoir? Ou est-ce le ciel qui donne les averses? N'est-ce pas toi, l'Eternel, notre Dieu? Nous espérons en toi, car c'est toi qui as fait tout cela.»

Jeremia 14 | Съвременен български превод Segond 21