1Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си.2В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си.3А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид.4Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си.5И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.6Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали.7И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“8Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“9И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.10На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка.11И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти.12Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.13И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.14И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.15Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.16А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.17И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“18Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“19Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.20Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно.21И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“22И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“23И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“24Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“25Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците.26Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни,27Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена.28Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича,29Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.30А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.
New International Reader’s Version
Saul’s growing fear of David
1David finished talking with Saul. After that, Jonathan and David became close friends. Jonathan loved David just as he loved himself.2From that time on, Saul kept David with him. He didn’t let him return home to his family.3Jonathan made a covenant with David because he loved him just as he loved himself.4Jonathan took off the robe he was wearing and gave it to David. He also gave him his military clothes. He even gave him his sword, his bow and his belt.5David did everything Saul sent him to do. He did it so well that Saul gave him a high rank in the army. That pleased Saul’s whole army, including his officers.6After David had killed Goliath, the men of Israel returned home. The women came out of all the towns of Israel to meet King Saul. They danced and sang joyful songs. They played harps and tambourines.7As they danced, they sang, ‘Saul has killed thousands of men. David has killed tens of thousands.’8That song made Saul very angry. It really upset him. He said to himself, ‘They are saying David has killed tens of thousands of men. But they are saying I’ve killed only thousands. The only thing left for him to get is the kingdom itself.’9From that time on, Saul watched David closely.10The next day an evil spirit sent by God came powerfully on Saul. Saul began to prophesy in his house. At that same time David began to play the harp, just as he usually did. Saul was holding a spear.11He threw it at David. As he did, he said to himself, ‘I’ll pin David to the wall.’ But David got away from him twice.12The LORD had left Saul and was with David. So Saul was afraid of David.13He sent David away. He put him in command of 1,000 men. David led the troops in battle.14In everything he did, he was very successful. That’s because the LORD was with him.15When Saul saw how successful David was, he became afraid of him.16But all the troops of Israel and Judah loved David. That’s because he led them in battle.17Saul said to David, ‘Here is my elder daughter Merab. I’ll give her to you to be your wife. Just serve me bravely and fight the LORD’s battles.’ Saul said to himself, ‘I won’t have to lift my hand to strike him down. The Philistines will do that!’18But David said to Saul, ‘Who am I? Is anyone in my whole family that important in Israel? Am I worthy to become the king’s son-in-law?’19The time came for Saul to give his daughter Merab to David. Instead, Saul gave her to Adriel from Meholah to be his wife.20Saul’s daughter Michal was in love with David. When they told Saul about it, he was pleased.21‘I’ll give her to David to be his wife,’ Saul said to himself. ‘Then maybe she’ll trap him. And maybe the Philistines will strike him down.’ So Saul said to David, ‘Now you have a second chance to become my son-in-law.’22Then Saul gave an order to his attendants. He said, ‘Speak to David in private. Tell him, “The king likes you. All his attendants love you. So become his son-in-law.” ’23Saul’s attendants spoke those very words to David. But David said, ‘Do you think it’s a small thing to become the king’s son-in-law? I’m only a poor man. I’m not very well known.’24Saul’s attendants told him what David had said.25Saul said, ‘Tell David, “Here’s the price the king wants for the bride. He wants you to kill 100 Philistines. Then bring back the skins you cut off when you circumcise them. That’s how Saul will get even with his enemies.” ’ Saul hoped that the Philistines would strike David down.26Saul’s attendants also told David those things. Then David was pleased to become the king’s son-in-law. So before the wedding day,27David and his men went out and killed 200 Philistines. They circumcised the Philistines. Then David brought back all the skins. They counted out the full number and gave them to the king. By doing that, David could become the king’s son-in-law. So Saul gave David his daughter Michal to be his wife.28Saul realised that the LORD was with David. He also realised that his daughter Michal loved David.29So Saul became even more afraid of him. As long as Saul lived, he remained David’s enemy.30The Philistine commanders kept on going out to battle. Every time they did, David had more success against them than the rest of Saul’s officers. So his name became well known.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.