Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1– Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф.2Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна.3Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.4В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките и синове и дъщери.5А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата и.6Съперницата и често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата и.7Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.8Мъжът и Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза и: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9След като се нахраниха в Силом, Ана стана*. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.10Душата и беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.11Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и и дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“12Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата и.13Ана говореше тихо в сърцето си, само устните и се мърдаха, гласът и не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна.14Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“15В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.16Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“17Илий и отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“18А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето и не беше вече печално.19На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея.20Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже* от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21Когато мъжът и Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си*,22Ана не тръгна*. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“23Нейният мъж Елкана и отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата*.“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.24А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле*, една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко.25* След като заклаха телето,* доведоха детето при Илий.26И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.27Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него.28Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“. След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.
New International Reader’s Version
Samuel is born
1A certain man from Ramathaim in the hill country of Ephraim was named Elkanah. He was the son of Jeroham. Jeroham was the son of Elihu. Elihu was the son of Tohu. Tohu was the son of Zuph. Elkanah belonged to the family line of Zuph. Elkanah lived in the territory of Ephraim.2Elkanah had two wives. One was named Hannah. The other was named Peninnah. Peninnah had children, but Hannah didn’t.3Year after year Elkanah went up from his town to Shiloh. He went there to worship and sacrifice to the LORD who rules over all. Hophni and Phinehas served as priests of the LORD at Shiloh. They were the two sons of Eli.4Every year at Shiloh, the day would come for Elkanah to offer a sacrifice. On that day, he would give a share of the meat to his wife Peninnah. He would also give a share to each of her sons and daughters.5But he would give two shares of meat to Hannah. That’s because he loved her. He also gave her two shares because the LORD had kept her from having children.6Peninnah teased Hannah to make her angry. She did it because the LORD had kept Hannah from having children.7Peninnah teased Hannah year after year. Every time Hannah would go up to the house of the LORD, Elkanah’s other wife would tease her. She would keep doing it until Hannah cried and wouldn’t eat.8Her husband Elkanah would say to her, ‘Hannah, why are you crying? Why don’t you eat? Why are you so unhappy? Don’t I mean more to you than ten sons?’9One time when they had finished eating and drinking in Shiloh, Hannah stood up. Eli the priest was sitting on his chair by the doorpost of the LORD’s house.10Hannah was very sad. She wept and wept. She prayed to the LORD.11She made a promise to him. She said, ‘LORD, you rule over all. Please see how I’m suffering! Show concern for me! Don’t forget about me! Please give me a son! If you do, I’ll give him back to the LORD. Then he will serve the LORD all the days of his life. He’ll never use a razor on his head. He’ll never cut his hair.’12As Hannah kept on praying to the LORD, Eli watched her lips.13She was praying in her heart. Her lips were moving. But she wasn’t making a sound. Eli thought Hannah was drunk.14He said to her, ‘How long are you going to stay drunk? Stop drinking your wine.’15‘That’s not true, sir,’ Hannah replied. ‘I’m a woman who is deeply troubled. I haven’t been drinking wine or beer. I was telling the LORD all my troubles.16Don’t think of me as an evil woman. I’ve been praying here because I’m very sad. My pain is so great.’17Eli answered, ‘Go in peace. May the God of Israel give you what you have asked him for.’18She said, ‘May you be pleased with me.’ Then she left and had something to eat. Her face wasn’t sad anymore.19Early the next morning Elkanah and his family got up. They worshipped the LORD. Then they went back to their home in Ramah. Elkanah slept with his wife Hannah. And the LORD blessed her.20So after some time, Hannah became pregnant. She had a baby boy. She said, ‘I asked the LORD for him.’ So she named him Samuel.
Hannah gives Samuel to the Lord
21Elkanah went up to Shiloh to offer the yearly sacrifice to the LORD. He also went there to keep a promise he had made. His whole family went with him.22But Hannah didn’t go. She said to her husband, ‘When the boy doesn’t need me to breast-feed him anymore, I’ll take him to the LORD’s house. I’ll give him to the LORD there. He’ll stay there for the rest of his life.’23Her husband Elkanah told her, ‘Do what you think is best. Stay here at home until Samuel doesn’t need you to breast-feed him anymore. May the LORD make his promise to you come true.’ So Hannah stayed home. She breast-fed her son until he didn’t need her milk anymore.24When the boy didn’t need her to breast-feed him anymore, she took him with her to Shiloh. She took him there even though he was still very young. She brought him to the LORD’s house. She brought along a bull that was three years old. She brought 15 kilograms of flour. She also brought a bottle of wine. The bottle was made out of animal skin.25After the bull was sacrificed, Elkanah and Hannah brought the boy to Eli.26Hannah said to Eli, ‘Pardon me, sir. I’m the woman who stood here beside you praying to the LORD. And that’s just as sure as you are alive.27I prayed for this child. The LORD has given me what I asked him for.28So now I’m giving him to the LORD. As long as he lives he’ll be given to the LORD.’ And there Eli worshipped the LORD.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.