1Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:2„Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа!3Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев.4Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води;5планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.6В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.7Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.8Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил?9Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа!10Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен!11Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите.12Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!13Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните.14Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.15Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания.16Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения.17Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи.18Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини.19Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха.20Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар.21Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя!22Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи.23Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите.24Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите!25Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.26Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.27При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв.28През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“29Нейните мъдри придворни и отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си:30„Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“31Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.
New International Reader’s Version
The song of Deborah
1On that day Deborah and Barak sang a song. Barak was the son of Abinoam. Here is what Deborah and Barak sang.2‘The princes in Israel lead the way. The people follow them just because they want to. When this happens, praise the LORD!3‘Kings, hear this! Rulers, listen! I will sing to the LORD. I will praise the LORD in song. He is the God of Israel.4‘LORD, you went out from Seir. You marched out from the land of Edom. The earth shook. The heavens poured. The clouds poured down their water.5The mountains shook because of the LORD. He was at Mount Sinai. They shook because of the LORD. He is the God of Israel.6‘The main roads were deserted. So travellers used the winding paths. That happened in the days of Shamgar, the son of Anath. It happened in the days of Jael.7Those who lived in the villages of Israel would not fight. They held back until I, Deborah, came. I came as a mother in Israel.8War came to the city gates. Then God chose new leaders. But no shields or spears were seen anywhere. There weren’t any among 40,000 men in Israel.9My heart is with the princes in Israel. It’s with the people who follow them just because they want to. Praise the LORD!10‘Some of you ride on white donkeys. Some of you sit on your saddle blankets. Some of you walk along the road. Think about11the voices of the singers at the watering places. They sing about the victories of the LORD. They sing about the victories of his people who live in Israel’s villages. ‘The people of the LORD went down to the city gates.12“Wake up, Deborah! Wake up!” they said. “Wake up! Wake up! Begin to sing! Barak, get up! Son of Abinoam, capture your prisoners!”13‘The nobles who were left came down. The people of the LORD came down to me against the powerful enemy.14Some came from the part of Ephraim where some Amalekites lived. Some from Benjamin were with the people who followed Ephraim. Captains came down from Makir. Those who rule like commanders came down from Zebulun.15The princes of Issachar were with Deborah. The men of Issachar were with Barak. They went into the valley under his command. In the territories of Reuben, men looked deeply into their hearts.16Why did they stay among the sheepfolds? Why did they stay to hear shepherds whistling for the flocks? In the territories of Reuben, men looked deeply into their hearts.17Gilead stayed east of the River Jordan. Why did Dan stay near the ships? The men of Asher remained on the coast of the Mediterranean Sea. They stayed in their safe harbours.18The people of Zebulun put their very lives in danger. So did Naphtali on the hillside fields.19‘Kings came and fought. The kings of Canaan fought at Taanach by the streams of Megiddo. But they didn’t carry away any silver. They didn’t take anything at all.20From the heavens the stars fought. From the sky they fought against Sisera.21The River Kishon swept them away. The Kishon is a very old river. My spirit, march on! Be strong!22The hooves of the horses pounded like thunder. The powerful horses of our enemies galloped away.23“Let Meroz be cursed,” said the angel of the LORD. “Let bitter curses fall on its people. They did not come to help the LORD. They did not come to help him against our powerful enemies.”24‘May Jael be the most blessed woman of all. May the wife of Heber, the Kenite, be blessed. May she be the most blessed woman of all those who live in tents.25Sisera asked for water. She gave him milk. In a bowl fit for nobles she brought him buttermilk.26Her hand reached out for a tent stake. Her right hand reached for a hammer. She hit Sisera. She crushed his head. She drove the stake right through his head.27He sank down. He fell at her feet. He was lying there. At her feet he sank down. He fell. He fell where he sank down. That’s where he died.28‘Sisera’s mother looked out through the window. From behind the wooden screen she cried out. “Why is his chariot taking so long to get here?” she said. “Why can’t I hear the noise of his chariots yet?”29Her wisest ladies answer her. And here’s what she keeps saying to herself.30She says, “They must be finding riches to bring back. They must be dividing them up. Each man is getting a woman or two. They are giving colourful clothes to Sisera. The clothes are very beautiful. He will bring some for me to wear. The men must be finding many things to bring home.”31‘LORD, may all your enemies be destroyed. But may all who love you be like the morning sun. May they be like the sun when it shines the brightest.’ So the land was at peace for 40 years.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.